От седмици Тунис изпитва остър дефицит на основни хранителни продукти (брашно, макаронени изделия, ориз, растителни мазнини). Положението притеснява не само тунизийците, но и европейците. На място редица фактори се активизират, за да не допуснат по-нататъшното влошаване. Група френски експерти пристигна в Тунис, за да насърчи тунизийските, но също така и мароканските и алжирските фермери, да започнат да отглеждат рапица. Те се надяват, че това ще бъде от взаимна изгода, пише RFI*.
„Добре дошли!“ С шапки на главата, слънчеви очила и ранички на гърбовете, те изглеждат напълно като група туристи. Но се намират в околностите на Бизерта не да се възхищават на световноизвестните антични селища, а да разглеждат полетата, засети с рапица. „Това е растение, което достига 1,5 м височина и разкрасява нашия средиземноморски пейзаж“.
Човекът, който говори за рапичните насаждения, е Азис Бухажба, председател на Туниската асоциация за стабилно земеделие. Днес в Тунис рапицата се отглежда на площ от 15 000 хектара. Но, според него, страната може да постигне много повече.
„Теоретичният потенциал е в рамките на 300 000 хектара. Тази култура би позволила до 2030 г. да задоволяваме 50% от нуждите си от олио, което е много“, обяснява Азис Бухажба. „Тя не само ще съкрати разходите ни за внос, но и ще позволи на страната да бъде по-малко зависима от трусовете на световните пазари“.
Притиснат от войната в Украйна и проблемите с доставките, Тунис, който внася 98% нужните му растителни мазнини, се опитва да насърчи местното производство на рапица и слънчоглед. За да постигнат успех в това начинание, туниските, но също така и мароканските и алжирските фермери, разчитат на помощта на Франция.
Огюстен Давид е част от групата експерти изпратени на място. Да помогнат, още повече, че френските предприятия имат изгода от това. „Европейските фирми имат ноу-хау, експертиза и работещи предприятия, които биха могли да намерят истинско поле за развитие. А също така ще се направят и инвестиции в машините и съоръженията за производство на рапичното олио“.
Освен икономическия интерес на Франция от развитието на тази култура в Северна Африка, има и геополитическите предизвикателства, които също трябва да бъдат вземани предвид. „Наличието на достъп до продоволствия в достатъчни количества и на разумна цена позволява да имаш население в добро социално положение и страна с граждански мир. Ако се появят големи кризи в Магреба, това може да предизвика значителни миграционни потоци и смущения в икономическите вериги“.
Доказателство, че снабдяването на Магреба с хранителни продукти занимава Европейския съюз, е деблокирането от съюза на 20 млн. евро за Тунис, за да може страната да удовлетвори нуждите си от зърнени храни.
*Превод Георги Саулов
