През последните месеци журналистите и експертите обявиха налагането в обществото на нов термин – „пандемична умора“. Въпреки че не е ясно дефиниран, той описва умората от пандемията, която тече вече почти година. Тази умора може да се прояви с усещания като тревожност, загуба на надежда, разочарование, гняв и скука.
Присъствието на „скука“ в списъка притеснява тези, които изучават феномена и тези притеснения се оказват обосновани. Две скорошни научни изследвания, цитирани от Sciencenews.org, показват, че хората, които по-често скучаят, е по-вероятно да пренебрегнат мерките за социална дистанция. Също така, тези хора имат по-висок риск от заразяване с коронавирус. Двете изследвания предполагат, че скуката може да представлява реална, но недооценена, заплаха за общественото здраве.
В Западните общества скуката често е била представяна като провал на индивида. През 19 век, немският философ Артур Шопенхауер дефинира скуката като усещане за липса на съществуване. Френският философ Жан-Пол Сартр пък я нарича „проказа на душата“.
Учените, които изследват скуката обаче смятат, че тя не трябва да се приема като нещо негативно. Те твърдят, че скуката е знак, че не участваме пълноценно в живота около нас и това показва на нашето тяло, че нещо трябва да се промени. Учените разпознават два пътя, водещи до скука – загуба на внимание и загуба на значимост.
Със сигурност много от нас са губили внимание или умствена острота. В добавка към пандемията, която донесе със себе си затваряне на градове и държави и дистанционно обучение, бяхме свидетели и на протести, политически вълнения, рецесия и други причинители на стрес. Тези смущения ни пречат да запазим умствената си острота и могат да доведат до „затъпяване“ или застой. Учените са открили, че тази свръх стимулация може да ни попречи ефикасно да задържаме вниманието си.
В същото време, животът на много хора е загубил рутината си. Изследвания показват, че простите навици като купуване на кафе от едно и също кафене всеки ден, или седмичният обяд с приятели, дават смисъл на нашия живот. Правилата за социална дистанция, които ни предпазват от сериозно заболяване, в същото време отнемат малките неща от живота, които му дават смисъл.
Скуката става двойно по-непоносима, когато е причинена от загуба на внимание и загуба на значимост едновременно.
Двете нови изследвания показват как по-високите нива на скука влияят на хората по време на пандемия. В едното изследване е станало ясно, че 25% от хората, които са нарушили правилата за социална дистанция, са го направили поради скука. Един от авторите пише, че нито един фактор сам по себе си не може да обясни човешкото поведение на 100%, но полученият резултат от 25% е много голям и показателен. Другото изследване пък показва, че хората, на които по-лесно им доскучава, оценяват социалната дистанция като по-трудна за спазване и е по-вероятно да нарушат правилата. И двете изследвания са открили, че хората, които по-често скучаят, е по-вероятно да са боледували от Ковид-19.
Авторите на изследванията твърдят, че скуката е много силна мотивация за промяна в поведението и хората не винаги знаят как да направят това по сигурен и значим начин.
Учените продължават работата си, като в момента опитват да намерят начини да помогнат на лесно скучаещите да следват правилата за социална дистанция. Те открили, че когато скучаещите хора упражняват повече самоконтрол, те се придържат по-често към правилата. За съжаление, тренирането на самоконтрола е сложно. Вместо това, хората могат да преборят скуката като си създават планове за деня. Например, ако тренировките във фитнеса са забранени, човек може да планира да започне да тича навън. Хората могат да направят малки и лесни за постигане стъпки към създаването на нови навици, например да извадят спортните си дрехи от предната вечер и да приготвят маратонките си до вратата. Идеята е тези поведения да стават автоматично.
Запазването на концентрация и значимост по време на пандемия не е лесна задача, дори с най-добре организираните планове. Учените казват, че си струва да си припомняме, че скуката е неутрален сигнал – нито добър, нито лош. Хората могат да използват това продължително скучаене за да осмислят своите по-сериозни житейски цели. Така може да се извлече смисъл от неприятната ситуация.
