Ще видим ли най-накрая появата на социална Европа? Преди всички европейски избори се прави това обещание, след което бива изоставено до степен, че днес вече е трудно то да бъде подновено. Въпреки това, една социална Европа е по-необходима от всякога. Изправена от една страна пред извънредната климатична ситуация и от друга пред възхода на популизма, Европа трябва да спечели подкрепата на хората. Именно в този контекст трябва да разбираме включването отново в дневия ред на социалната икономика и солидарната икономиката (ESS), изтъква коментар на alternatives-economiques.fr*...
Няколко месеца преди следващите избори за Европейски парламент, на 12 и 13 февруари в Лиеж се проведе Европейска среща на социалната икономика под белгийско председателство. В декларация държавите-членки призоваха следващата Комисия да интегрира социалната икономика в своите приоритети, да назначи комисар, отговарящ за този ресор и да преследва неотклонно изаработения план за действие за нейното провеждане.
„Социалната икономика има потенциала да преформатира икономиката в след-COVID периода чрез приобщаващи и устойчиви икономически модели, водещи до по-справедливи екологични, икономически и социални преобразувания“, подчерта Европейската комисия в план за действие, представен в края на 2021 г.
Този план беше изготвен от комисаря, отговарящ за заетостта и социалните права в ЕК Никола Шмит (преди дни избран от ПЕС за шпицкандидат на европейските социалисти за шеф на бъдещата нова Европейска комисия, б.р.), който е бивш министър на социалната икономика и солидарността (ESS) на Люксембург. Той включваше създаване на благоприятна рамка от данъчни стимули и държавна помощ като се опираше на публичните пазари. Възнамеряваше и да подпомогне реализацията му посредством програмата InvestEU, която предоставя гаранции, позволяващи достъп до кредити, инвестиции в частни фондове или капиталови инвестиции.
Както често се случва, признаването на социалната икономика не е придружено от средства, които отговарят на декларираните стремежи. Във Франция този проблем залегна в становището на Висшия съвет на ESS, посветено на оценката на закона Hamon от 2014 г., чиято цел е засилването и защитата на потребителите от търговците. Той изисква изговянето на програма основана на многогодишно финансиране, но засега такава не е направена.
Европа не е изключение от правилото. Въпреки че се предвижда увеличаване на ресурсите, в плана е заложено само подновяване на предишно финансиране, което се оценява на 2,5 милиарда евро за периода 2014-2020 г.
Очакванията на социалната икономика
За това Европа разчита преди всичко на отделните държави. Така в края на 2023 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка към тях, която е разделена на две части. Първата се отнася за заетостта и социалното включване. Тя предлага мерки за стимулеране на достъпа до пазара на труда, социалното включване, обучението и социалните иновации.
Вторият насърчава прилагането на национални стратегии и национални регламенти в полза на социалната икономика. То засяга по-специално достъпа до финансиране както на публичните, така и на частните пазари, държавна помощ, данъчно облагане, мерки за социално въздействие. Държавите разполагат с две години, за да разработят или обновят своята стратегия по отношение на социалната икономика.
Акцентът, поставен в тази препоръка върху заетостта и социалното включване в ущърб на икономическото развитие, беше критикуван, но се открояват големите цели, които тя си поставя. Испания изигра решаваща роля по време на нейното председателство на Европейския съюз, а новата подкрепа от Германия бележи повратна точка.
Ако няколко държави все още остават дистанцирани, кръгът от страни, ангажиращи се със социалната икономика, продължава да се разширява, както се вижда от присъединяването на Полша към Комитета за наблюдение на Люксембургската декларация, неформален форум на министрите на социалната икономика, създаден през 2015 г.
Институционалните ефекти от тази подкрепа вече се усещат в страна като Франция, където неотдавнашната смяна на министрите за първи път не дестабилизира ангажираността на правителството към социалната икономика и където от няколко месеца разполага с представител, който е защитен от правителствените промени и чиято мисия е да разработи стратегия за социалната икономика.
Очакванията обаче остават много високи сред участниците в социалната икономика, които вече не искат да бъдат приспивани с думи. В един меморандум, предвид наближаващите европейски избори, Social Economy Europe, която представлява движението за социална икономика в рамките на 27-те държави от Съюза, призовава за създаването на финансова система, адаптирана към социалната икономика (достъп до дълг и собствен капитал), както и улесняване на достъпа до европейските структурни фондове. Тя също така настоява планът за действие да получи финансиране, от което в момента е лишен.
Social Economy Europe желае икономическият плурализъм да бъде признат чрез проекта за директива относно европейската трансгранична асоциация, която предлага дефиниция за „цел, която не преследва изгода“, според която печалбите ще се използват само за преследване на целите на участниците, а няма да се разпределят между отделните членове. Това признание, което ще даде завършек на проекта замислен през 1989 г. от Жак Делор, е още по-важно, тъй като след скандалите, свързани с финансирането на старческите домове и детските ясли, асоциациите са гарант за декомерсиализация на социалния сектор.
Тази социална Европа може да бъде реализирана и чрез осъществяването на европейския стълб на социалните права. Проект на директива планира да установи презумпцията за заетост за работещите в цифровите платформи, което не само ще асили социалните права, но и ще укрепи кооперативните модели.
Комисар Шмит също така обяви разпространението в страните членки на експерименти за гарантиране на заетостта, като Териториите на нулева дългосрочна безработица (TZCLD). В един доклад икономистът Павлина Чернева и евродепутатът Орор Лалюк препоръчват мащабна реформа чрез прилагане на програма за гарантиране на заетостта, съфинансирана от Европа, за създаване на работни места в зелените производства и социалните грижи.
Ами ако социална Европа включваше развитието на социалната икономика? Текстовете за признаване на това вече не са достатъчни. Във време, когато демокрациите са отслабени от възхода на крайната десница и когато извънредната екологична ситуация изисква разработването на нови модели на развитие, укрепването на гражданското общество и неговите социално-икономически инициативи изглеждат приоритет.
*Превод Георги Саулов
