Високи нива на загриженост за следващата година сред европейския бизнес, като предприемачите очакват много тежка 2021-ва, през която трябва да се справят с продължаващото въздействие на пандемията от COVID-19 както върху производителността, така и върху търсенето.
Това са акцентите на 28-ото годишно издание на Европейско икономическо проучване (EES2021), цитирано от БТПП. То представя очакванията на над 58 000 предприятия в 29 европейски държави за следващата година.
Рязкото общо влошаване на доверието в бизнеса, отразено в стръмен спад на годишна база във всички индекси на EES2021, ясно показва, че европейското икономическо възстановяване няма да бъде бързо, тъй като много предприемачи все още се опитват да поемат ефекта от рязкото икономическо влошаване след март.
Бизнесът в по-голямата част от страните посочва разходите за труд и условията за финансиране сред основните предизвикателства. Респондентите от Южна Европа са особено разтревожени от натрупания дълг в резултат на COVID-19, докато западноевропейските страни подчертават опасенията относно липсата на квалифицирани работници.
В България основните предизвикателства са почти изравнени. На първо място са дълговете, създадени в следствие на COVID-19, следвани от прекъсванията на веригите за доставка. Притесненията на компаниите за цените на енергията и суровините, макар и с близък процент, намаляват малко, сравнено с предходните две години – от нива около 51% до 42% за 2021г. Драстично у нас е намалението на затрудненията от липса на квалифицирани кадри, което спада с 22%, спрямо очакванията за 2019 и 2020 г. Това е логично, предвид увеличената безработица, предизвикана от пандемията и по-широкият достъп до кадри. В същото време обаче 41 % от фирмите са значително по-притеснени по отношение на разходите за труд.
Резултатите от проучването подчертават необходимостта от постоянна подкрепа, бързи и ефективни мерки за възстановяване и координиран европейски отговор, споделя президентът на EUROCHAMBRES Кристоф Лайтл.
Тазгодишното икономическо проучване предлага ценни данни за създателите на политики както на равнище ЕС, така и на национално ниво, тъй като те трябва да начертаят път към възстановяване, предвид огромната свързаност и зависимост на българската икономиката с европейската.
Трябва да се използват всички инструменти, като EES2021 предоставя препоръки относно най-важните. На ниво ЕС това започва от единния пазар; кризата създаде връщането на определени бариери, но също така потвърди решаващото значение на свободното движение за европейската икономика и общество.
Стремежът на ЕС за двойни цифрови и зелени преходи не трябва да бъде компрометиран, но кризата подчертава колко е жизненоважно, че предприятията – особено МСП – са от основно значение за процеса. Това изисква да се прилага подходът „първо мисли за малките“ при изготвянето и изпълнението на многото законодателни и незаконодателни мерки, които ще се появят от Европейската комисия през следващите месеци и изисква балансиран подход на институциите.
