За три месеца Джоди Пиндър от Ботъм Харбър на Бахамите успява да приучи застрашените зелени морски костенурки, обикновено срамежливи, капризни и доволни от „диетата“ си с морска трева и водорасли, да приемат „подаяния“ от калмари, които той и други местни туроператори им предоставяха.
„Ако не ги храните, те няма да се приближат достатъчно, за да ги видите и снимате“, изтъква Пиндър, цитиран от Ню Йорк Таймс.
Преди пандемията той и колегите му продават това приключение на тълпи от туристи. Ден след ден лодки се стичат до пристанището, туристите скачат в плитките му тюркоазени води, държейки парчета от калмари в ръце или на дървени шишове. Костенурките си хапват, докато посетителите щракат снимки и видеа, достойни за Instagram.
Тези, които не внимават, понякога се оказват ухапани от водните животни, които може да объркат човешките пръсти с поднесената им „закуска“.
Биолозите обаче изразяват все по-голяма загриженост за това какво означава този източник на храна за физическото състояние и естественото поведение не само на тези костенурки, но и на други морски същества, от малки рифови риби до гигантски акули.
„Тази ситуация илюстрира едно от най-големите предизвикателства пред природозащитната наука“, коментира Оуен О’Ший, изпълнителен директор на Центъра за изследване на океаните на Бахамите. „Често се занимаваме с проблеми, които вече са напреднали и трябва да наваксване.“
Експертите твърдят, че в морската среда такива практики на хранене представляват сериозен риск за дивата природа.
„От търговска гледна точка това, което туризмът изисква, е възможността надеждно да наблюдавате или да взаимодействате с дивите животни, и храненето им позволява това да се случи“, казва Марк Орамс, професор по морски отдих и туризъм в Технологичния университет в Окланд.
Но природозащитниците и биолозите биха описали подобно хранене като вредно за здравето и безопасността на дивите животни.
Такива животни, които иначе биха обикаляли големи райони в океана, са близо едно до друго, в тесен контакт с всички останали, което означава, че е по-лесно да се заразят с паразити или вируси“, казва Валерия Сенигалия, морски биолог от австралийския университет Мърдок.
Също така, тази практика приучава дивите животни да се хранят редовно, а не периодично и понякога ги обезкуражава при естественото проследяване и лова на плячка. Обикновено следва привикване, агресия и загуба на страх от хората, което може да застраши животните.
Джанет Ман, морски биолог от университета Джорджтаун във Вашингтон, свидетел на това поведение сред делфините, не подкрепя подобно хранене.
„Хората имат силно желание да хранят диви животни в тяхната среда. Понякога си мислим, че им правим услуга, но това не е така“, коментира д-р Ман.
В САЩ храненето на морски бозайници представлява тормоз съгласно Закона за защита на морските бозайници от 1972 г. Но продължаващото незаконно хранене на делфини от местни фирми с туристически програми за атракции в залива Сарасота във Флорида, са предизвикателство пред прилагането на този закон.
Във Филипините, страна, която привлича над осем милиона туристи годишно, националното законодателство забранява храненето на китови акули, най-големите риби в света. Но законът се сблъсква с местните „правила“ за хуманно отношение към дивата природа, които само забраняват тормоза, без изрично да се споменава храненето.
Селяните в Тан-Ауан, на остров Себу във Филипините, управляват най-голямата дестинация за туризъм в света, свързана с китовите акули. Храненето на този глобално застрашен вид със скариди е от основно значение за туристическия бранш.
Въпреки че китовите акули са били забелязвани в региона, до 2011 г. те не са се събирали близо до крайбрежието на селото. Местните рибари са използвали скариди, за да примамят тези подводни гиганти далеч от риболовните си територии. Това вдъхновило туроператорите да използват подобни тактики.
Оттогава индустрията процъфтява. Местното правителство определи територия на разстояние близо 5 км. фута от брега, където в ограден район с размер на почти 12 футболни игрища, рибарите хранят китовите акули, а туристите плуват или се гмуркат, за да си правят селфита с тях. Но има правила: няма моторни лодки и само определени рибари могат да хранят животните всяка сутрин в рамките на маркираната с буйове граница.
Има и ограничения за това, колко хора могат да взаимодействат с една единствена китова акула и колко близо могат да се доближат до нея. Докосването или ездата на тези животни е забранено, а времето на всеки посетител е ограничено до 30 минути.
Между 2012 и 2018 г. тази атракция привлича над 400 китови акули, а броят на туристите нараства от 98 000 до над 500 000, генерирайки милиони долари годишни приходи.
Но има цена, която много китови акули плащат.
В периода от 2012 до 2015 г. изследователи от Института за големи морски гръбначни животни във Филипините са фотографирали 152 китови акули близо до Тан-Ауан. Върху 144 от тях има белези, вероятно от контакт с въжета, малки лодки или витла. Те откриват и китови акули, които прекарват шест пъти повече време в топлите повърхностни води и извършват по-дълбоки гмуркания към края на сесията за хранене, евентуално за охлаждане – поведение, което може да повлияе на продължителността на живота им.
Освен това изследователите наблюдават неспазване на правилата от много туристи, които стоят твърде близо до морските обитатели. Някои дори докосват животните.
Изследователският екип предлага силно ограничаване на дневния брой туристи, повишаване на цените на билетите, както и ограничаване на храненето до лимитиран брой от китови акули.
В Monkey Mia, в залива на акулите в Западна Австралия, служителите на парковете и службите за дива природа използват друг подход за ограничаване на храненето на индо-тихоокеански делфини.
Туристите могат да хранят само две до пет идентифицирани женски животни – от хилядите в района, които се проследяват. Тези делфини и техните малки обикновено посещават 300-метрова част от плажа, отвъд която туристите се нареждат за три сесии за хранене всяка сутрин. Охраната на парка избира някои посетители, които да стъпят до коленете във водата и да хранят възрастните животни с рибата, която осигуряват. Също така рейнджърите ограничават тези хранения само до 10 процента от дневния прием на делфините, за да избегнат развитието на зависимост от храната. Във всички други случаи е забранено докосването или плуването с тези животни.
В Monkey Mia през 80-те години всичко било различно. Тогава властите не регулират храненето от туристи близо до брега или от лодки. Хората докосвали делфините, хранели ги няколко пъти през деня и нямало ограничения за това колко риба им давали.
„В някои отношения беше забавно за хората, защото къде другаде бихте могли да отидете и да се забавлявате във водата с делфини и да ги накарате да си играят с вас“, каза д-р Ман, който изучава делфините в Monkey Mia от около 40 години.
Въпреки че през 1989 г. са въведени разпоредби за храненето, смъртта на три бебета-делфини през 1994 г. води до нови правила, които са в сила и до днес. Оттогава възрастните делфини са намалили дневния си престой на мястото за хранене с повече от час. Оцеляването на техните малки също се е подобрило значително след 1995 г., вероятно поради това, че кърменето край брега е било предизвикателство за майките. „Когато бебе делфин се храни, то трябва да мине под майката. Без достатъчно място в плитките води, делфинът не може да кърми.“
„Но е малко вероятно да спре храненето в Monkey Mia. Районът привлича близо 100 000 туристи всяка година и милиони долари от продажба на билети“ обяснява още д-р Ман.
За разлика от Австралия, на много места по света продължава нерегламентираното хранене на дивите животни.
В залива Лаганас край гръцкия остров Закинтос преди няколко години местните собственици на туристически лодки хвърлят домати, портокали и други плодове и зеленчуци в искрящите сини води, за да примамят костенурките. Туристите изчакват костенурките да излязат на повърхността и след това си правят снимки и ги докосват. В пристанището някои рибари също хранят тези предимно месоядни костенурки, като насърчават туристите да докосват главата и плавниците на костенурката.
„Това е напълно неподходящо. Така животните стават агресивни към хората“, каза Панайота Теодору, координатор по опазване в Архелон, обществото за защита на морските костенурки в Гърция. В социалните мрежи вече има примери за плувци, ухапани от костенурките в региона.
Теодору и нейните колеги работят с местната брегова охрана, за да повишат осведомеността по въпроса сред туроператорите и туристите.
Д-р О’Ши и Фий Смулдерс, студентка по морска екология в Университета Вагенинген в Холандия, забелязват, че зелените костенурки на Бахамите са агресивни една към друга, когато се състезават за храна.
Чрез монтиране на камери на пет хранени костенурки и изучаване на часове видеозаписи, те отбелязват, че иначе самотните животни почиват на групи в плитки води.
„Ако има висока плътност на костенурките, тогава един ден може да се появи акула“, заявява Смулдерс. „Това може да бъде опасно за туристите.“
Но нерегламентираното хранене ще продължи. Джоди Пиндър например, не планира да спре храненето на морски костенурки в Bottom Harbor. Ако популациите на костенурките в бъдеще започнат да намаляват, той уверява, че може да промени и преосмисли действията си. Засега обаче отклоненията в поведението на дивите костенурки, регистрирани от учените, не му изглеждат убедителни.
