Първоначално Андрю Крайст бил в екстаз, когато намерил останки от антични растения в пръст, намираща се под Гренландската ледена покривка. След това обаче Крайст установил, че тази почва не е виждала слънчевата светлина от по-малко от един милион години, съвсем кратко време в представите на геолозите. Тогава той осъзнал нещо – ако някога преди е имало растения, живеещи на Гренландска почва, то ледът, покриващ цялата площ на острова днес, е бил напълно разтопен. И ако цялата ледена обвивка на Гренландия се е стопила веднъж в не-толкова далечното минало, то това може да се случи отново, пише в своя статия „Вашингтон пост“.
Неговите открития, публикувани в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences показват, че най-големият леден резервоар в Северното полукълбо може да изчезне в резултат от сравнително малки покачвания в температурите. Това го прави още по-уязвим към топлинен ефект, причинен от човешка дейност, затоплящ Земята повече, отколкото в който и да е друг период от историята на планетата.
Емисиите от парникови газове от човешка дейност са причинили покачване на глобалните средни температури с повече от един градус от 1880 година. Гренландия губи ледената си обвивка по-бързо, откакто хората са открили земеделието, причинявайки покачване на нивото на океаните с около 14 милиметра в последния половин век. Ако целият лед от острова се стопи сега, глобалните нива на океаните ще се покачат с повече от 6 метра. „Ние не искаме да разбираме какво означава това на практика“, казва Крайст, геолог в Университета във Вермонт. „Това подчертава колко неотложно трябва да променим пътя, по който сме тръгнали в момента.“
Историята на пробата от пръст е почти толкова драматична, колкото информацията, която съдържа в себе си. Тя идва от дъното на ледена маса, взета по време на „Project Iceworm” – провален опит за укриване на ядрени ракети под леда на Гренландия през Студената война. Camp Century в северозападната част на Гренландия е щял да бъде база за американски военен проект, включващ места за пребиваване, хранене и медицински съоръжения, поддържани от ядрен реактор, вкопан в леда. За да прикрие истинските си намерения, Америка изпраща учени да провеждат изследвания в местността. Сред експериментите бил и първи по рода си проект, в който целта била да се извлече леден къс, обхващащ цялата дълбочина на ледената покривка.
„Този леден къс преобърна разбиранията ни за предишния климат на Земята“, казва Крайст. Чрез измерване на видовете кислород във всеки слой лед, учените успели грубо да пресметнат каква е била температурата на средата, когато водата е замръзнала. Анализи на ледени късове от Гренландия и други места по света са позволили на учените да пресъздадат архив на глобалните температури в миналото, стигащ десетки хиляди години назад. Никога обаче не били изследвани 30-те сантиметра пръст от дъното на ледения къс от Camp Century.
Безумието на „Project Iceworm” станало ясно, когато ледът започнал да се мести. Тунелите пропаднали, оборудването било смазано. Ядреният реактор бил бързо разглобен и базата била изоставена. Събраните научни материали били изпратени в лаборатории и никой не помислил за тях отново. Повече от половин век по-късно, Йорген Стефенсен, занимаващ се с изучаване на глетчери, провеждал инвентаризация в хранилището за ледени късове в Университета в Копенхаген, когато попаднал на буркани пълни с пясък, глина и пръст. Любопитството му надделяло и той изпратил пробите за анализ при свои колеги.
Така те се озовали в Университета във Вермонт. Тогавашният докторант Крайст бил инструктиран да прегледа материалите и ако намери интересни фрагменти, да ги изучи под микроскоп. Той прегледал пробите и останал изумен. „Това са пръчки, листа и мъх, замразени от стотици хиляди години“, казал той. Крайст извикал научния си ръководител Пол Биерман, и друг студент в лабораторията. Заедно започнали да подскачат нагоре-надолу, викайки и смеейки се. „Това е най-вълнуващият ден в научната ми кариера“, спомня си Крайст.
Фосилите били изпратени на растителни експерти за по-детайлен анализ, докато Крайст се опитал да определи кога те са били живи. Ранните анализи предположили, че растенията не са по-стари от един милион години, което предполага, че са били живи по време на повтарящите се ледникови епохи. По това време, концентрациите на парникови газове в атмосферата били далеч по-ниски от сегашните и Земята рядко била толкова топла, колкото е сега. „Би било впечатляващо, ако пробите бяха по-стари, но нямаше да е толкова страшно“, казва Крайст. „Това, което намерихме, означава, че ледената покривка била напълно стопена, и нивата на океаните били повишени в климатична система, подобна на нашата.“
Нужни са повече изследвания, за да се определи с точност времето, по което това топене се е случило, казва Крайст. То най-вероятно е станало в период на относително затопляне, в който ледената обвивка бавно е намалявала, подобно на ледено кубче преместено от фризер в хладилник. Сегашното топене в Гренландия наподобява лед, преместен от фризер в печка. А хората продължават да увеличават температурата.
Въпреки това е малко вероятно цялата ледена обвивка на Гренландия да се стопи в близкото бъдеще. „Но ако загреем ледената обвивка с повече от 1.5 градуса, рискът от пълно стопяване става все по-голям“, казва Изабела Великона, експерт по леда в Университета в Калифорния. Фактът, че това се е случило в миналото по естествен път, не ни успокоява, казва тя. Геоложки записи показват пред какви изпитания са били изправени животните и екосистемите поради климатични промени в миналото и предупреждават за това пред какво може да се изправим и ние.
Учени предсказват, че ако светът не намали драстично емисиите на парникови газове, Гренландия може да загуби 35 900 милиарда тона лед до края на хилядолетието. Последвалото покачване на нивата на океаните може да надмине 90 см, което ще причини много урагани и наводнения.
Откритията предлагат интересна развръзка, казва Крайст. Преди повече от 60 години, Американците отишли в Гренландия вярвайки, че могат да покорят леда. Те обаче се върнали със суров урок за крехкостта на човечеството.
