fbpx

Защо шефовете на топ компании в САЩ продават масово акциите си на борсата

През месец ноември президентите и изпълнителните директори на най-котираните американски фирми продадоха акции за повече от 63 млрд. долара. Нещо невиждано в съвременната история на САЩ, което в голяма степен е свързано със страха от възможно увеличаване на данъците за най-богатите, пише France 24.

Дали Илон Мъск, Джеф Безос или Марк Зукърбърг имат нужда от джобни, за да направят коледните си подаръци?

Те съставляват част от шепата собственици на топ компании, които продадоха акции в голямо количество през тази година и най-вече през ноември.

Общо президентите и висшите изпълнителски кадри от предприятията от S&P500 – американски борсов индекс за 500-те най-котирани компании – са продали през ноември акции за 63,5 млрд. долара, пише Wall Street Journal в своя статия, в която се анализират данните от продажбите, извършени от ръководния изпълнителски екип на тези предприятия. А от началото на годината 48-те най-едри собственици са прибрали повече от 9 млрд долара.

„Данъкофобия“ на собствениците на предприятия?

Това, което става в момента е без прецедент“, признава Даниел Тейлър, професор по конкурентоспособност и борсов специалист, интервюиран от Washington Post. „Собствениците обикновено продават акции в края на годината, но не в такъв мащаб“. Извършинетите от тях транзакции през ноември са с 50% повече спрямо същия период на миналата година.

Някои решиха да съберат плодовете от своите акции за първи път от години насам. Това е случаят на Сергей Брин и Лари Пейдж, двамата основатели на Google, които не бяха продавали акции от 2017 г. и прибраха сега по около 1,5 млрд долара всеки.

Други, като Марк Зукърбърг, тръгнаха по пътя на нарастване на продажбите. Основателят на Facebook увеличи седем пъти броя на продадените акции през тази година в сравнение с миналата, което му позволи да спечели 4,5 млрд. долара.

Тази борсова треска, която обхвана малкия свят на големите богаташи, се обяснява преди всичко с наближаването на промените в данъчните закони в САЩ. Те се опасяват от данъчната реформа, чието влизане в сила се предвижда за 2022 г. и която има за цел да обложи печалбата от нереализирания капитал. Казано накратко, става дума за мярка, предложена от администрацията на Байдън, за допълнително облагане върху акциите, които милиардерите притежават.

Това породи масовата продажба на акции, предвид опасността най-богатите да бъдат задължени да плащат данъци върху дяловете си. Илон Мъск, собственикът на Tesla, е един от най-големите критици на плановете за облагане на нереализираните печалби. Неговото допитване в профила му в Twitter дали би трябвало да продаде 10% от дяловете си в Tesla, беше мотивирано от желанието да не плаща голяма допълнителна сума на фиска, ако новият данък бъде приет, напомня New York Times.

С тази продажба на акции „най-големите данъкоплатци могат да си спестят до 8 млн. долара от данъци при продажба на акции за 100 млн. долара преди влизането на закона в сила“, изчислява Даниел Тейлър.

Начело е Силиконовата долина

Но тази борсова лудост не се дължи само на „данъкофобията“ на елита от SP&500. Те знаят, че сегашните борсови цени са завишени и предвиждат, че тяхното покачване няма да продължи дълго. Една от причините за този песимизъм е увереността на големите собственици, че американската държава ще „натегне гайките“ на социалните помощи. Краят на тези помощи ще доведе не само до намаляване на потреблението на домакинствата, но при най-заможната прослойка от ползвателите им получените средства често се реинвестират на финансовите пазари. Това е, което се нарича „бум“ на малките инвеститори в периода на Ковид-кризата, най-красноречивият пример за който е случаят с GameStop.

Този апетит на малките участници на борсата допринесе за доброто състояние на фондовите пазари и, ако се намалят помощите, това би оказало влияние върху борсовите цени. Затова ръководният изпълнителски състав на големите компании се стреми да продава, докато не е станало твърде късно и не паднат курсовете.

Не е случайно, че голямата част от хората, които се освобождават от акциите си, идват от IT сектора. Те продадоха акции за 41 млрд. долара само през месец ноември, което е повече от 60% от реализираните продажби, уточнява Wall Street Journal.

Изглежда, че едно поколение от собственици на фирми от Силиконовата долина е стигнало до етапа, в който искат да се възползват от ситуацията, за да осъществият други инвестиционни проекти.

В някои случаи търсенето на новото е очевидно. Джеф Безос, собственикът на Amazon, продаде част от активите си, за да финансира космическите си дейности. Парите получени от Марк Зукърбърг трябва да му помогнат да даде тласък на развитието на проекта на Facebook в метавселената.

Всички тези продажби обаче могат да окажат по-широко въздействие върху пазара. Често се казва, че, когато даден собственик продава акциите на собствената си фирма, това означава, че не е оптимист по отношение на нейното бъдеще. В най-общия случай това е сигнал за другите акционери, които започват също да търсят начини да се освободят от своите активи.

Това крие опсаност от борсова паника в ситуация, в която изглежда, че собствениците са се наговорили да продават по едно и също време. Но това е малко вероятно, защото е очевидно, че няма нищо общо с доверието или не в доброто състояние на собствената им компания и другите инвеститори го разбират.

От дуга страна, това е ясен знак, че времето на борсовото надценяване на компаниите от IT сектора отива към своя край. След едно златно десетилетие, когато изглеждаше, че нищо не може да спре покачването им, рекордната продажба на акции показва, че самите собственици си дават сметка, че секторът е в борсово прегряване.

Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"