В новия брой на бюлетина на НОИ – брой 4 за 2019 година, има поместени няколко материала, посветени на опитите за измами в хода на пенсионните производства. Един от тях е със заглавие: „Опитите за измами в пенсионните производства се разнообразяват, но и борбата с тях става все по-ефективна”. Самото заглавие говори, че ръководството на Националния осигурителен институт има претенцията за постигнат напредък в борбата с пенсионните измами.
Няма съмнение, че опити за пенсионни измами има много отдавна. Те не са се появили онзи ден, още по-малко вчера. НОИ има натрупана значителна практика в опитите за пенсионни измами и това позволява на служителите на Осигурителния институт дори да се опитват да ги типологизират.
Според експертите на НОИ, „в областта на пенсионното осигуряване са характерни два вида неправомерни действия, чиято крайна цел е получаване на пенсия от ДОО: представяне на неистински документи – за осигурителен стаж и/или осигурителен доход или на нереални експертни решения на ТЕЛК, както и опити за използване на невярна информация за положен труд и/или осигуряване, подадена от осигурителите или от други лица от тяхно име”.
Тази констатация безспорно е абсолютно точна, но в никакъв случай не бива да се твърди, че това са някакви „иновации” в осигурителните измами. Всъщност, в много отношения измамниците не блестят с въображение и това позволява да бъдат откривани и изобличавани. И преди повече от десетилетие, описваните в анализа на НОИ техники и похвати за предотвратяване на измами бяха същите.
В това разбира се няма нищо лошо. Със сигурност щеше да бъде много по-зле, ако се бяха появили някакви изключително остроумни нови видове измами, които да представляват принципна новост и да са непознати на експертите в териториалните поделения на НОИ, както и в Централното му управление.
Ето какво четем в анализа на НОИ:
„Дейностите за противопоставяне на злоупотребите започват още в териториалните поделения на НОИ (ТП на НОИ). В хода на пенсионното производство по отпускане на пенсия за трудова дейност внимателно се разглежда всеки един представен документ или налична информация, необходима за зачитането на осигурителен стаж, респективно осигурителен доход.
Използват се всички информационни регистри, грижливо изграждани през годините назад, в които се съдържа голяма по обем информация както за осигурителите, така и за осигурените лица. Съпоставят се аналогични данни от различни източници, а също и различни по своя характер данни за съответните лица и периоди и при всяко възникнало несъответствие се стартират различни контролни механизми – вътрешни проверки, насрещни проверки или проверки от външни компетентни органи”.
Написаното е самата истина и само по себе си този подход отдавна е рутинен в НОИ. Няма смисъл да се убеждава публиката, че е предприето нещо принципно ново, защото данъкоплатците основателно биха попитали, къде са били до сега служителите на НОИ … Всъщност, по-голямата част от служителите на НОИ са си били на мястото и са си вършели работата, без да бият барабан за това.
Че това е така, се разбира от самия текст на анализа. Там изрично е написано:
„В системата на НОИ функционира единна работна процедура за извършване на контрол на документи и данни за осигурителен стаж и доход в пенсионното производство. Процедурата съдържа насочващи критерии за извършване на контрол на документите и данните, използвани в пенсионното производство, събрани и обобщени на базата на многогодишния опит на териториалните поделения. Посочени са основните стъпки за извършване на контрол на документи и данни за осигурителен стаж и/или доход в производството по отпускане и изменение на пенсиите”.
Ами да, точно така е и хората, които работят в НОИ се придържат доста стриктно към тази процедура. Понякога дори напълно редовни документи биват забавени, поради възникналите „процедурни” съмнения. В крайна сметка, тези случаи по правило завършват благополучно, разбира се за сметка на нервите на кандидат пенсионерите. Но тук вече вината не е у проверяващите, а у няколко поколения измамници, които са фактическата причина за възникващите съмнения.
Впрочем, потвърждение на твърдението ми, че такива случаи има, при това съвсем не единични, се съдържа пак в публикувания анализ:
„Процедурата позволява гъвкавост, така че да не се извършват необосновани и прекомерни проверки, но и да са налице пред длъжностните лица на НОИ опциите за ефективно противодействие на опитите за измама”.
За всичките години, през които съм работила в НОИ, не знам да е имало критерии, кога една проверка е прекомерна и кога не. Мисля, че и до ден днешен тази оценка е оставена на интуицията на служителите. Но основания те да бъдат предпазливи и дори леко параноични за съжаление има.
Добрата новина е, че има натрупана практика по санкционирането на опитите за измами в хода на пенсионното производство. Наистина, „когато тези проверки установят обосновано съмнение за използвани неистински или подправени документи или данни и информация, се сезират органите на прокуратурата за последващи техни действия по компетентност”.
Не е маловажно и това, че „информация за всеки случай се изпраща и в Централно управление на НОИ, където тя се обобщава и се предоставя за ползване на всички поделения”. Действително, в НОИ има утвърдена система да се обобщават и осмислят лошите практики около пенсионните измами и това улеснява в някаква степен борбата с тях.
Подходът – „осигурителите, които са издали или от името на които са подавани неистински документи или неверни данни и информация за осигуряване, се разглеждат като рискови”, също е добър, даже много, но и това датира от много отдавнашни времена. Служителите в НОИ имат добра представа и за „рисковите” осигурители и за „особено рисковите” осигурители, при които има много „рецидиви” на издавани фалшиви документи или други лоши практики.
Разбира се, в огромна част от случаите, това не е вина на самите осигурители. Сред „рисковите осигурители” има редица предприятия, които отдавна са затворени, но поради голямата численост на работниците, трудили се в тях, те се превръщат в изкушение за хора, които не познават начина на работа в НОИ.
Широко разпространена заблуда е, че щом в дадено предприятие са работили много хиляди работници и служители, какъвто е случаят с някои индустриални и строителни гиганти от времето на социализма, продължили съществуването си известно време и след падането на Берлинската стена, то за НОИ ще бъде много трудно да проверят истинността на даден документ за осигурителен стаж. Това е дълбоко невярно и това са едни от често разобличаваните опити за измами.
Още по-голямо е изкушението, когато става дума за предприятия, в които има доста работни места, където се работи в условията на втора категория труд. (Опитите за измами с първа категория труд са много по-ограничени, поради сравнително по-малкия брой предприятия – във въздуха, под водата и под земята, където може да се натрупа подобен осигурителен стаж). Измамниците изобщо не си дават сметка, че точно такива позиции се наблюдават особено внимателно.
Също така е абсолютно вярно, че се извършват „и проверки на пенсии, отпуснати по-назад във времето, което също дава резултати в противодействието на измамите”. Да, дори и една документна измама да е „минала”, това не значи, че тя няма да бъде открита в бъдеще и че сметката няма да бъде представена на злоупотребилото лице.
Пак тук е мястото да се отбележи, че периодически в списъците на „рисковите осигурители” попадат и предприятия, на които мястото им не е там, меко казано. Но все пак това са изключения.
Иначе може да се даде следния количествен пример за попълването на списъците с „рискови осигурители”. В периода от 20 ноември 2001 година до 18 юни 2007 година, в списъка с „рисковите осигурители” са внесени 74 предприятия от цялата страна, като Главна дирекция „Пенсии” на НОИ е уведомила за това териториалните поделения на НОИ с 14 циркулярни писма.
Тази информация се използва не само от териториалните поделения на НОИ, но и от пенсионните консултанти, за които някои колоритни автори във Фейсбук твърдят, че не съществували. Истинските пенсионни консултанти също проверяват достоверността на документите на клиентите си. В крайна сметка, дори от грижа за човека, те са длъжни да ги предупредят за наказуемостта на всякакви документни измами, както и за сравнително високата разкриваемост на фалшивите документи от редица предприятия, имената на които отдавна са „залегнали” в списъка на „рисковите осигурители”.
Също така, истинските пенсионни консултанти НЕ се съгласяват да подават пенсионни документи тогава, когато имат сериозно съмнение за верността на един или друг от тях. Разбира се, те също могат да бъдат заблудени, но отговорният пенсионен консултант е част от филтъра срещу пенсионните измами. С последното надали ще се съгласят в НОИ, но едва ли някой чака подобно признание. Важното е човек да бъде в мир със съвестта си, а също и със закона.
Ако се върнем на темата, дали измамниците са станали по-изобретателни, се налага да се съгласим изцяло с НОИ за това, че статистическата информация свидетелства за нарастване на броя на опитите за измами в пенсионните производства, но едва ли сме длъжни да се съгласим, че това говори за нарастване на тяхното разнообразие. Това са две различни неща.
Всъщност, статистиката ни съобщава, точно за нарастване на ефективността в борбата на НОИ с тях, поне според цитираните процентни данни. Според анализа на НОИ, за 2017 г. са установени 37 случая, за 2018 г. – 193, а за първите девет месеца от 2019 г. – 247 случая на разкрити пенсионни измами.
За неразкритите случаи няма откъде да знаем, дали нарастват или намаляват. Аз лично бих заложила, че тенденцията е към нарастване, особено като се има пред вид общодържавната известност на факта, че ваденето на фалшиви ТЕЛК решения е станало национален спорт. Но, слава Богу, разкриваемостта очевидно расте. Дано огласяването на тези данни стресне авантюристично насроените кандидат пенсионери и някои техни пишман съветници.
Иначе, дадените в анализа на НОИ „конкретни казуси” на характерни опити за злоупотреби, не говорят за никакви „нововъведения”. От анализа научаваме че са идентифицирани случаи на: издаване на УП-3 от фирми с несъществуващи БУЛСТАТ-и; ситуации, при които кандидатки за пенсия са били „хем на работа, хем в майчинство”; използване на неистински документи за стаж от името на осигурители – държавни предприятия; „запълване” на липсващи периоди в осигурителния стаж чрез документи с невярно съдържание.
Всички тези много лоши практики се използуват от „пробващите се” в областта на пенсионните измами много отдавна. Затова и НОИ е добре подготвен за борба точно с тези опити за злоупотреби. Но това изобщо не означава, че са идентифицирани някакви нови форми на злоупотреби и пенсионни измами. Може и да има такива, но не ги откриваме в анализа.
В заключение бих искала да кажа, че няма съмнение, че в НОИ се полагат усилия за предотвратяване на пенсионните измами – както превантивно, по време на разглеждането на пенсионните документи, така и „пост фактум” – след като пенсиите са отпуснати. Няма съмнение също така, че с общите усилия на служителите в Осигурителния институт е постигната систематизираност на работата с пенсионните измами, много от служителите вече са натрупали рутина в тази област, има изработени алгоритми и стандартни процедури за работа.
Всичко това е чудесно и статистиката действително отчита точно нарастналата разкриваемост на пенсионните измами. Със съжаление обаче трябва да признаем, че разсъждението на византийския хронист, че „българите са племе на бран люто и на кражба склонно”, в последно време се потвърждава редовно във втората си част. Нещо повече – много от измамите се „радват” на широка популярност и на общонационална известност. В този смисъл, нарастването на броя на разобличените измами най-вероятно говори не само за нарастналата ефективност на противодействието от страна на служителите на НОИ, но и за обща тенденция на нарастване на опитите за измами.
Последното не е повод за никаква радост. В днешната комуникация с публиката е „политически коректно” да се говори за корумпираността на високите етажи на обществото, но доста старателно се заобикалят порочните практики, които са широко разпространени извън реалните или самообявилите се за такива елити у нас.
Всички говорят за корупцията при обществените поръчки, но е признак на „бон тон” да се заобикалят болезнените въпроси около съществуващата разлика между „хора с увреждания” и „хора с ТЕЛК решения”. (Тук цитирам една много умна жена – лидер на организация на хора с увреждания). И така нататък и така нататък …
Искам обаче да повторя нещо много важно. Истинският пенсионен консултант трябва да полага усилия да предпазва своите клиенти от изкушението да изпробват способността на НОИ да предотвратява всевъзможни пенсионни (най-вече документни) измами. Това не всякога е възможно, но хората винаги трябва да бъдат предупреждавани, че могат да бъдат „хванати” не само в хода на отпускането на пенсията, но и след това. Последното води и до наказатена отговорност и до връщане на пари с лихва.
