47% е доверието към застрахователните компании срещу 41 на сто недоверие.
Това сочат резултатите от първото по рода си проучване за нагласите към застраховането и застрахователна грамотност. То е по поръчка на Асоциацията на българските застрахователи и е реализирано от агенция „Тренд“ сред 1000 души от цялата страна на възраст 18-65 г.
По ниво на доверие застрахователните компании се нареждат след банките със значителна преднина пред други финансови институции.
Интересен дисбаланс се наблюдава при сравняване между най-често сключвани застраховки и определяните за най-ценни „неща“ в живота. По въпрос от проучването хората определят здравето, семейството и децата, следвани от дома, като най-ценни за тях, а автомобилът поставят на последно място. Точно обратен е редът в класацията за най-често сключвани застраховки. Тя е водена от автомобилните, следвани от имуществените и животозастраховките, а здравните са на 4-то място.
Очаквано, на първо място сред ползваните застрахователни продукти е застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – 63% от хората са имали или имат в момента такава полица. На второ място се нарежда Автокаско с 22%, следвана от имуществените застраховки – 16%, застраховка Живот – 13%. Здравни застраховки са имали или имат 12% от анкетираните, също толкова е делът на хората с Медицинска застраховка за чужбина. Застраховки за кредитополучател се ползват от 7% от анкетираните.
Регистрират се значими разлики в отделните демографски групи – „образование“, „доход“, „социален статус/занятие“. Сред хората с висше/полувисше образование делът на тези, които имат доверие в застрахователните компании е 63%, а този при лицата с основно/по-ниско – 24%. Още по-значима е разликата при категорията „доход“ – 72% от лицата с доход над 1500 лв. имат доверие в застрахователните компании, при лицата без доход този дял е 14%.
Проучването сочи още, че 54% от анкетираните не са съгласни с твърдението „Не вярвам на застрахователите“. Още по-висок дял на несъгласни с това твърдение се регистрира при коментираните по-горе социални/демографски групи. Например, при групата лица с доход над 1500 лв. този дял достига 80%.
Сред възможните обяснения, наред с нивото на информираност, е практическият опит на групите – употребата на застрахователни продукти значително по-голяма при лицата с по-високо образование и доход.
Сред позитивните тенденции и е и тази, че хората в по-висока степен разбират ползата от застраховките. Въпреки това, преобладаващо ги сключват по задължение.
За 76% от анкетираните застраховките са вид сигурност, 68% считат, че застраховките спестяват бъдещи непредвидени разходи, а за 58% застраховките не са излишен разход. Но наред с това по-висок дял сключват застраховки по задължение – 59%, по собствено желание правят това 37%, като единствената група с обратно съотношение (в полза на доброволното сключване на застраховка) е тази на лицата с висше образование. Интересно е, че всеки втори (53%) счита, че хората не разбират от застраховки и затова не си правят.
Отчита се дълбок дисбаланс между действителен потребителски опит и устойчиви негативни нагласи към застраховането. 90% от ползващите застрахователни продукти не са имали проблеми със своя застраховка, като само 8% декларират такъв. В същото време, 33% от анкетираните считат, че застрахователите не са коректни при изплащането на щети.
Проучването сочи още, че водещ фактор при избор на застраховка е цената. Това обаче може да се окаже проблематично и да доведе до неподходящ избор и в резултат до потребителско неудовлетворение.
79% сред ползващите застрахователни продукти декларират, че цената е водеща, докато едва за 36% – това е изгодната оферта с промоционални условия.
Отбелязва се и фактът, че въпреки относително ниските цени на застрахователните продукти в страната, хората ги възприемат като скъпи, което вероятно може да се приеме и като възпиращ фактор за покупка. 52% от анкетираните не считат, че застраховките са достъпни като цена, а според 46% от хората те са скъпи и затова не могат да си ги позволят.
