Този коментар не е проправителствена пропаганда. Тук просто се размишлява над въпроса, дали Великденската добавка можеше и да се размине на пенсионерите. Можеше и още как … но да започнем с голия факт.
На заседание от 25.03.2020 г. на Министерския съвет бе взето решение да бъде изплатена добавка в размер на 40 лева към пенсиите за месец април по случай Великденските празници.
Тя ще бъде получена от 1 246 000 пенсионери.
Сумата от 40 лв. допълнително, ще бъде изплатена само на тези пенсионери, чиито пенсии или сбор от пенсии, заедно с добавките и компенсациите към тях за месец декември, е в размер до 363 лева включително. Иначе казано – не надхвърлят размера на линията на бедността за 2020 г.
За изплащането на добавката към пенсиите за Великден правителството ще отпусне допълнителни 49 840 000 лв. лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата са осигурени за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2020 г.
Когато пишем за тази новина, може би за първи път от много време насам, човек няма никакво желание да се глуми с размера на добавката, с условията за получаването й, изобщо с цялото събитие. В сегашните условия, при надвисналата икономическа криза, която като нищо може да ни се види доста по-тежка от епидемичната такава, отпускането на въпросната добавка може да се разглежда само като добра новина.
Вярно, отпускането на Великденската добавка не може да се разглежда като мярка за подкрепа на икономиката (така де, тя беше запланувана още преди да избухне епидемията с всичките й последици), но това в никакъв случай не са „пари за семки”.
Всеки, който следи дебатите около мерките за подкрепа на икономиката, разбира, че без всякакво усилие, изпълнителната власт можеше да насочи тези 50 милиона лева в някаква друга посока.
Този път обществото едва ли щеше да се възмути особено. Достатъчно е да припомня само, че фонд „Безработица” за 2020 година в момента, според бюджета е 438 милиона лева. Той е приет в условия на процъфтяване на икономиката, когато хората очакваха неприятности от всякъде, но не точно от Ухан. (Всички питаха, от къде ще дойде следващата икономическа криза, но на никой не му минаваше през ума, че този път причината ще бъде не човешката алчност, държавната свръхрегулация или някоя друга от причините, с които сме се сблъсквали до сега, а едно гадно същество, намиращо се на границата между живата и неживата материя. За тези, които недоумяват, какво имам пред вид ще поясня, че при определени условия вирусите кристализират и могат да останат в това състояние произволно дълго време).
Та в тази обстановка на всеобщ ужас и гадаене, кой отрасъл ще пострада най-много (някои направо „ще го отнесат”), едва ли щеше да има масово съчувствие и възмущение, ако правителството беше забравило за Великденската надбавка на пенсионерите.
Ако се върнем на въпросния фонд „Безработица”, трябва да отбележим, че още при приемането му е заложен дефицит от около 95 милиона лева, който естествено трябваше да бъде покрит от държавата. Той и сега ще бъде покрит от държавата, само че сметките ще бъдат доста по-различни. Всъщност, би могло да са зловещо по-различни.
Бюджетът на фонд „Безработица” за 2020 година е съставен на база на прогноза за 66000 безработни лица за тази година, при очакван среден размер на обезщетението от 547 лева, като част от тези безработни лица са придобили това качество през 2019 година. В момента, за „всеобща радост” в България се завръщат наши съграждани, освободени от работа от други европейски страни, които имат правото да получават обезщетение в размер до 1500 лева до 12 месеца. Това обезщетение е дължимо от същия фонд „Безработица” и НЕ е калкулирано в бюджета. Какво следва? Ами, актуализация на бюджета …
Това е само един пример, къде би могла да „сублимира” Великденската добавка на пенсионерите, без това да срещне особено обществено порицание. В момента в страната назрява „генерационен конфликт” – социалните мрежи боботят от недоволството на по-младите, че пенсионерите не спазват дисциплината, „щъкат” навсякъде, вместо да си стоят у дома в условията на извънредното положение, като пак заради тях по-младите вече не могат да влязат сутрин в никакъв магазин или аптека.
Ако някой беше предложил парите от Великденската надбавка да отидат във фонд „Безработица” или на някое друго подобно и легитимно място, вероятно мнозинството от хората във фертилна възраст щяха да повдигнат рамене и да кажат – „ами да, то всеки трябва да плати част от цената на това бедствие”.
Слава Богу, правителството не се поблазни да закърпи с тези пари някоя обществено приемлива дупка в бюджета. Това е рядък случай, при който трябва да похвалим изпълнителната власт, колкото и критични да сме към нея в повечето случаи.
Впрочем, това не е проправителствена пропаганда. Аз не съм от тези, на които им се случва често да хвалят правителството, независимо от коя политическа боичка е то. Друг е въпросът, че през десет от последните 11 години, на власт е все една от тях. Ама това вече си е заслуга на избирателите като цяло, в това число и на пенсионерите.
