Стана модерно напоследък да се говори за задължителното дистанционно месечно отчитане на уредите за дялово разпределение на топлоенергията, доставяна ни от топлофикациите в България. Видите ли, това било една хубава услуга, която освен, че ни е наложена от Европа, ще е модерна и в крак с новите технологии и на всичкото отгоре щяла да ни пести и пари. И плъзнаха разни платени експерти по телевизионните студия да ни обясняват колко по-добре щяло да бъде за нас и как това щяло да намали сметките ни за парно. Освен, че станаха за смях и плюха върху името си с подобни безмислици, аз друго не видях.
Редно е да споменем аргументите на прокарващите тази идея:
- Дистанционното отчитане ще позволява отчитане на данни от водомерите за топла вода и разпределителите на топлинна енергия, без да е необходимо посещение в жилището.
- Дистанционното отчитане ще дава възможност за реално разпределение на продадената на потребителите енергия.
Тези основни доводи са верни по своята същност и биха ни създали известни удобства, реалности и справедливости, но това, че ще ни пести пари и ще ни намали сметките е абсолютна лъжа!
Малко според мен нужни разяснения, които са известни на запознатите:
По своята същност дяловото разпределение, за което използваме фирми (топлинни счетоводители) има за цел да заплатим разпределената ни, продадена от топлофикациите, енергия. Към момента това се извършва веднъж годишно, след края на отоплителния сезон. Фирмите само разпределят топлоенергията. То няма нищо общо нито с големината на количеството топлоенергия, продадено ни от топлофикациите през отчетния период, нито с цената, определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране, която цена е искана от същите тези топлофикации. При въвеждането на месечно дистанционно отчитане тази дейност на топлинните счетоводители ще се извършва в края на всеки месец, вместо веднъж годишно. До сега, топлинните счетоводители разпределяха топлоенергията, продадена ни от топлофикациите за периода от 01 май до 30 април на следващата година, а сега ще го правят всеки месец. Топлоенергията, продадена ни от топлофикациите ще се разпределя по същата методология. При високите блокове (с 2 зони), 50% от топлоенергията се разпределя за топла вода, 20% – за отоплението по мощност на първи кръг, 16-18% за сградна инсталация и 12-14% за отопление). При блоковете с една зона на отопление процентите са по-различни.
Така годишното изравняване ще се преобразува в месечно, но то ще е по-скоро разпределение, защото ще липсва момента на изравняване. По същество, ние се връщаме 8 години назад, когато тази методология се прилагаше месечно от гледна точка на количеството. Тоест Топлофикация засичаше количеството продадена енергия в рамките на една абонатна станция и разпределяше това реално количество между живущите. Изравняването в края на годината ставаше поради факта, че неизвестната величина бе потреблението на един живущ спрямо друг. Преди 8 години, поради голямата разлика на сметките между лятото и през отоплителния сезон, бе приета промяна в методологията на фактуриране, като през лятото фактурираната топлоенергия надвишаваше реално потребената, за да може през зимните месеци процесът да бъде обратен и потребителите на топлоенергия да получават по-ниски сметки през отоплителния период, за сметка на това, което са предплатили през лятото.
Какви ще са последствията след въвеждането на ежемесечното дялово отчитане?
– Ще лъсне грозната истина на начините, по които ни мами Топлофикация в целия процес на доставка и продажба на топлинна енергия. Той обаче не е свързан с разпределението на топлоенергията.
На първо място хората ще разберат за огромното количество ненужна енергия, продавано ни от топлофикациите. Всеки ще разбере, че за подгряването на 1 кубик вода през лятото, който по физични закони е 52.3 kWh, на него му продават поне двойно, а понякога и тройно по-високо количество топлоенергия. В моментите, когато това беше видно, от топлоснабдителните дружества се оправдаваха с прогнозно начислени количества и че всичко ще се нормализира при изравняването след края на отчетния сезон. Сега такова изравняване няма да има. Досега, когато количеството за подгряване на 1 кубик топла вода бе високо, от Топлофикация бяха приели да не отговарят на жалби под 120 kWh за кубик подгрята вода. Жалбите над тази стойност пък се оправдаваха както с изложения по-горе довод за изравняване, така и със загубите по вътрешната отоплителна мрежа. Глупост, която сега всеки ще осъзнае, при положение, че над 80% от вътрешните инсталации на домовете за пренос на топла вода (щрангове) са подменени с полипропиленови. По спецификация на вида на тези тръби, ако приемем че загубите при железните тръби са 100%, то при полипропиленовите тези загуби са 15%. Не случайно, в момента топлофикациите прокараха и узакониха идеята да не отговарят на жалби, в които ясно се вижда, че количеството за подгряване на 1 кубик вода е под 140-150 kWh. Така те няма да се чувстват дори отговорни да коригират продаваните количества, особено видни през лятото, когато топлоенергията се използва единствено за топла вода.
Ще лъсне и вторият фактор в целия процес. Това ще се случи през зимата (отоплителния сезон). През този период в сметките ни за парно върху високото количество продавана ни топлоенергия ще се насложи и факторът цена. През лятото той не се усеща, поради ниските стойности на сметките в сравнение със зимните. През отоплителния сезон сметките отново ще скочат до нива трудни или невъзможни за плащане, защото влияние върху сметките ни ще има и от двата основни фактора, чрез които топлофикациите ощетяват потребителите си – а именно количество и цена на топлоенергията. Поради този факт, неслучайно топлофикациите всячески се опитват да накарат потребителите да преминат на заплащане на продаваната им топлоенергия на равни месечни вноски.
Тук ще се появи проблем, който ще унищожи самата основна идея на месечното отчитане и справедливо разпределение.
Ще се опитам да опиша това с пример: Даден потребител се съгласява на вариант за плащане на 12 месечни вноски. Въпросът е какви трябва да бъдат тези месечни вноски. Според мен тези вноски ще са на база предходен едногодишен отчетен период. Така от месец май той ще започне да плаща 1/12 част от своето миналогодишно потребление. Тъй като до края на периода никой няма да знае неговото потребление, то той ще заплаща равни суми, но през 12-тия месец от периода той отново ще получи изравнителна сметка, нещо което противоречи на идеята за месечно отчитане.
Така, желанието на Топлофикация да попречи да се разбере кой по колко и защо плаща ще доведе до проблемите, които съществуват в момента. В резултат на това, едно от предимствата на месечното отчитане се обезсмисля.
И стигаме до основната скрита идея за преминаване на месечен дистанционен отчет. А той е развитието на нов бизнес, натоварващ сметките на потребителите.
Въвеждането на месечен дистанционен отчет има за цел създаването на бизнес за избрани фирми, за който потребителите ще трябва да плащат допълнително.
В момента потребителите на топлинна енергия в България са около 617 хил. Те плащат около 30 лв. годишно само за отчета на уредите. Ето една прилична сума от 18.5 млн. лв.
Броят на разпределителите е 1.276 млн., които са стрували до момента средно по 30 лв. за брой или за период от 10 години, това са 3.83 млн. лв. годишно.
Средно всеки потребител има 1 водомер за топла вода, който трябва да се подменя на всеки 10 години. Водомер за топла вода струва между 40-50 лв. Елементарни изчисления показват, че това са още 2.97 млн. лв. годишно. за този вече създаден бизнес.
В крайна сметка този бизнес до момента е за 25.3 млн. лв. годишно. Тук дори не включвам допълнителните услуги, като смяната на топломери, развалени водомери, развалени вентили на радиатори, услугите при смяна на който и да е компонент от тях, пломбиране на водомери, метрологична проверка и др., което заедно с труда със сигурност си е още един доста солиден процент върху тази сума.
Какво ще се случи след въвеждането на месечно дистанционно отчитане?
Всеки потребител ще трябва да се бръкне в джоба си за една сериозна сума. Като начало услугата, която извършва всеки топлинен счетоводител по изравняване, ще се превърне в разпределение. Нали не смятате, че ще я правят за същата цена? Моите прогнози са, че тази услуга ще се увеличи от сегашните 3 лв. поне на 10 лв. средномесечно.
Цената на водомерите, с възможност за дистанционно отчитане, сега е около 80-90 лв. и малко по-ниско при промоциите, които топлинните счетоводители дават, но тъй като услугите предлагани от ФДР са със силно монополен оттенък, то цената на водомерите със сигурност ще стане 90-100 лв.
Самите апартаментни разпределители също ще отбележат повишение, макар и по-малко, но фактът, че ще бъде активирана функцията за дистанционно отчитане допълнително ще ги оскъпи. Още повече за онези потребители на топлинна енергия, чиито разпределители нямат такава функция в момента.
Конкуренция между топлинните счетоводители няма да има, тъй като те са краен брой и сключвайки договор с определена сграда, те ще изискат от клиентите си да използват техни водомери и техни топлинни разпределители с възможност за дистанционен отчет. По този начин „бягството“ от един топлинен счетоводител към друг, както и в момента е почти невъзможно. Още повече, че подмяната на водомерите става поетапно.
След въвеждането на месечния дистанционен отчет, всяко домакинство ще трябва да се бръкне за нови 300-350 лв., за да спази въведените законови изисквания. Отделно ще трябва да плаща на месец за услугата около 10 лева, вместо сегашните средно три лева.
Така бизнесът на топлинните счетоводители ще скочи до 90 млн. лв. годишно.
Сумата е доста примамлива и предполагам, че през ума на топлофикациите ще премине идеята да узурпират този бизнес. Тъй като те продават топлоенергията. Повечето, ако не всички, имат свои фирми за дялово разпределение. Тъй като става въпрос за реално месечно отчитане с реални стойности, те ще спестят доста време и усилия, ако централизират тази дейност. При всички случаи ще трябват още законови промени и всичко ще стане въпрос на лобита.
От началото на тази седмица Топлофикация София даде старт на кампания за продажбата на водомери само с възможност за дистанционно отчитане. Скоро ще ги последват и останалите.
Разбира се, засега липсва каквато и да е разяснителна кампания, освен че ще има месечно отчитане. Много въпроси обаче все още нямат отговор. Въпроси като:
– По какъв начин ще става преносът на данни? Не всички варианти са безвредни и затова стои въпросът, доколко събирането на тези данни е безвреден за хората?
– Ще бъде ли премахнато годишното посещение за проверка на наличието или не на недекларирани водомери и топлинни разпределители? Ако проверките бъдат премахнати, това ще е предпоставка чисто психологически да бъде извършено нерегламентирано действие от страна на самите потребители.
– Ще бъде ли съкратен срокът за получаване на съобщенията за месечните дължими суми, тъй като в момента специално на Топлофикация София „не й пука“ дали е доставила тези съобщения, тъй като при неплащане от страна на потребителите не се налагат наказателни лихви, но това ще се промени след въвеждането на месечен отчет. В момента тя налага лошата практика да не доставя в срок (или изобщо да не доставя) съобщенията към фактурите за плащане, тъй като законово това не е регламентирано и тя не носи наказателна отговорност. Монополното й положение доведе до практиката тя да иска потребителите да се редят като овце пред гишетата и да плащат толкова колкото им поискат, без да знаят за какво точно плащат.
На тези, а и на много други въпроси липсват отговори или се цели да останат недискутирани.
От изложеното до тук, предимствата на цялостната идея за дистанционен отчет започва да ми се губи, но пък все по-натрапчиво ми изплуват думите на Джон Стайнбек: „Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари„. В случая – за много пари…
