Ще закупи ли Китай големи количества зърнени храни през идните месеци? Това е въпросът, който вълнува днес пазарите, тъй като обемът на китайския внос ще бъде определящ за цените утре, пише RFI.
Като най-голям вносител на селскостопански продукти, през последните две години страната подобрява рекордите по внос на зърно. Китай закупи такива големи количества, че практически погълна излишъка от световните запаси, както и част от американските резерви. Но дали ще продължи да бъде толкова активен на пазара?
„Никой не може да определи китайското търсене“, обяснява Франсоа Лагно, експерт по пазарите на селскостопански суровини. И именно това най-много притеснява пазарите днес. Заявките от Китай се следят много внимателно, за да може да се долови и най-малкия празнак за вероятна тежка година. Ако Китай купува малко, цените ще се свиват и, обратното, ако продължи с темпа от последните две години, на пазарите неизбежно ще се усети напрежение. Дори, ако обемите не са големи, твърдят някои анализатори, това може да се окаже достатъчно за покачването на цените.
Все още не е ясно каква ще бъде следващата китайска реколна
Китайският внос в най-голяма степен зависи от следващата реколта на страната. Преди две години недостигът възлизаше на 12 млн. т жито, според Международния съвет за зърнени култури. При сегашната кампания, която приключва, дефицитът би трябвало да намалее. Предвид настоящата международна обстановка, Пекин изрази ясните си намерения да поизвежда по-големи количества жито. Но властите предупредиха, че за да има добра реколта, е необходимо да бъде осигурена работна ръка и селскостопанската техника да бъде насочена към райони, където се отглежда пшеницата. Но стратегията „нулев Ковид“ усложнява търговския стокообмен между провинциите и поражда несигурност относно размера на бъдещия добив.
Китайските запаси са много големи, но е трудно да бъдат анализирани
Друга неизвестна, която може да ограничи вноса и да повлияе на цените е състоянието на китайските резерви. Според Международния съвет за зърнени култури, страната разполага с почти половината от световните запаси на жито, което се равнява на почти едногодишното китайско потребление. Това са огромни запаси, но цифрите озадачават към момента много наблюдатели, които се въздържат от по-задълбочен анализ.
