В съответствие с Постановление на Министерски съвет, достъпно в Интернет за обществено обсъждане, правителството предлага минималната работна заплата да стане 1077 лв. от първи януари 2025 г.
Новият размер е определен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Той е половината от средната заплата за предходната година.
В ЕС има изработена специална Директива за минималната заплата, в сила от октомври 2022 г. Признава се правото на всяка страна сама да определя механизма на промяна на минималната заплата, като се съобразява със стандарта на живот, както и с определена степен на справедливост към нискодоходната част от населението.
В преобладаващата част от страните в ЕС е възприет принципът на обвързване на минималната заплата със средномесечните заплати.
България е член на ЕС вече повече от 15 години, има амбициите да се включи към еврозоната колкото се може по-скоро, така че е естествено да се направи съпоставка на състоянието у нас по отношение на минималната заплата с това в другите страни на ЕС, а и със съседните нам страни на Балканите.
Ползваната информация по-долу е изключително по Eurostat.
- Къде сме ние?
Минималната заплата у нас през текущата 2024 г. се оценява на 477 EUR и тя е чувствително по-ниска от тази в останалите страни-членки на ЕС. Исторически и логически в икономически план е оправдано страните, които преди бяха включени в Съвета за икономическа взаимпомощ (СИВ) и след 90-те години на миналия век се включиха в ЕС (общо 9 страни – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), да са с по-ниски минимални, както и с по-ниски средностатистически заплати, но България изостава чувствително и от тях.
На Фигура 1 е представено изменението на минималната заплата във въпросните девет страни, подредени (без България) в две групи: (1) членки на еврозона; (2) нечленки (все още) в еврозона.
Минималните заплати в двете групи се движат почти паралелно, но все пак членките на еврозоната изпреварват. Това е очаквано поведение, доколкото членството в еврозоната премахва всякакви (явни и неявни, видими и невидими) ограничения за презгранично движение на хора, капитали и идеи, преливането на ефекти е по-явно изразено, а и населението проявява по-голяма чувствителност към съществените подоходни различия.
Заслужава да се отбележи, че страните-нечленки на еврозоната се стремят да не изостават и съумяват да поддържат определен близък стандарт на заплащане на труда. Това съдейства за поддържането на национално самочувствие, както е и стимул за активна заетост.
България видимо изостава, а и скоростта на конвергенция е незадоволителна. Към 2024 г. минималната работна заплата у нас е примерно около три пети (60%) от тази в т.нар. наша група страни. Подобно изоставане не може да се поддържа в дългосрочен план, още повече, ако страната ни действително успее да се включи в еврозоната в обозримо бъдеще.
Не е добро равнището на минимални заплати у нас в сравнителен план спрямо съседните нам страни от Балканския регион. На Фигура 2 е представена минималната заплата в съседни нам страни от Балканите за 2024 г. (по Eurostat, няма информация за РСМ и Босна и Херцеговина). От 10-те страни на Фигура 2 шест са членки на ЕС (от които четири са членки на еврозона). Минималната заплата средно за четирите страни в еврозоната е 1008 EUR, докато за останалите шест страни е 540 EUR, т.е. в страните от еврозоната гравитацията към западноевропейските стандарти е значително по-явно изразена.
България изостава от всички, с изключение на Албания (която догонва останалите с изпреварващ темп).
- Аналитична оценка
Прирастът на минималната заплата у нас се приема нееднозначно.
Обичайното недоволство на официални представители на бизнеса у нас се свързва с изпреварващите разходи за труд, които подбиват конкурентоспособността на икономиката ни. Аргументът е основателен.
ЕС следи конкретен показател, включен в т.нар. показатели на макроикономически дисбаланси (Macroeconomic imbalance procedure indicators), който е свързан с оценката на динамиката на номиналните разходи за труд. Той съизмерва прираста на разходите за труд, от една страна, и на производителността на труда, от друга. В съответствие с този показател, за 2021-2023 г., разходите за труд у нас изпреварват производителността на труда с 26,5%! Подобна ситуация не би могла да се поддържа в дългосрочна перспектива. Европейските правила оценяват като допустимо и приемливо изпреварване на трудовите разходи за три-годишен период за страни-нечеленки на ЕС от 12% (9% за страни-членки на еврозоната).
Представителите на бизнеса у нас недоглеждат последствията от непремереното включване на страната ни в еврозоната. При непосредствено включване в еврозоната натискът върху конкурентоспособността на икономиката ще нарасне значително. Решението предполага и се свързва с предварително и своевременно преструктуриране на икономиката, така че тя да бъде в състояние на посрещне безболезнено социално-икономическите реалности, действащи в еврозоната.
Въпросът опира до премерено, целенасочено и своевременно основно технологично преоборудване, което е възможно чрез активизиране на инвестиционната дейност. За съжаление инвестиционната активност у нас продължава да бъде на неприемливо ниско равнище. По експресни оценки на НСИ за темповете на прираст на БВП и неговите съставки, показателят „Бруто натрупване в основни фондове“ (инвестиции в основни фондове) през второто тримесечие на 2024 г. не отбелязва прираст спрямо предходното тримесечие, през първото тримесечие на 2024 г. се отбелязва спад с 0,3%, а през четвъртото тримесечие на 2023 г. спадът е 0,9%! Така проблемите могат единствено да се задълбочават.
„Принос“ за наблюдаваната неблагоприятна инвестиционна картина дава както конкретното макроикономическо управление, така и политическият хаос в страната.
- Заключение
Макроикономическото управление у нас недооценява натрупващите се социално-икономически трудности и напрежения. Необходимо е да се разработи ясна концепция и виждане за своевременна приемлива гравитация към европейските реалности.
Задоволително решение на подоходните проблеми в страната в междустранов контекст е повишаването на местната инвестициона активност. Тя е резултат от успешното коопериране между публични и частни инвестиции. Правителствата у нас съзнателно абдикират от публично-инвестиционни ангажименти, било поради нерешени корупционни проблеми и практики, било поради погрешни изначални разбирания. Не се отчита задържащият ефект на слабото качество на различни по характер инфраструктурни системи върху интересите и активността на частните инвеститори.
Задържащо въздействие върху ускоряването на конвергенционните процеси у нас оказва и продължителното действие на паричния съвет. Той подценява местната валута, което подпомага и разглезва местния бизнес, но същевременно поддържа изкривена изкуствена атмосфера на безрисково преодоляване на социално-икономическите проблеми и проточването им във времето. Доминира максимата, че „… ще я караме така, а като се появи проблем ще мислим как да го решаваме“. Очакванията са за някаква форма на автоматизъм при адаптирането към съвременните социално-икономически реалности, което (както практиката недвусмислено потвърждава) е напълно погрешно.
Непремереното отлагане на решаването на националните социално-икономически проблеми може да доведе до „изненадващи“ развития, като например прехвърлянето на изживяваните трудности и на задълбочаващите се социално-икономически дисбаланси на включването на страната към евроатлантическите структури. Последващият „алтернативен“ избор, за който винаги ще се намери услужлива активна движеща политическа воля, е насочването и попадането под въздействието и влиянието на компроментирани и обществено отхвърлени диктаторски режими.
