Близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат средно образование, а повече от 40% от висшистите работят на позиции, които не изискват висше образование. „Вместо да бъде източник на висококвалифицирани кадри, България все повече рискува да остане без нужната работна сила. Това е резултат от системна липса на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда, която се задълбочава“. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по време на кръгла маса „Връзката между образованието и пазара на труда.
По думите му „Ако днес не започнем решителни реформи, след десет години няма да има кой да работи в България“.
Представените от АИКБ данни подчертават драматични дефицити в образователната система. За последните пет години броят на учениците, получаващи диплома за средно образование, е спаднал с 25%, а тези, които избират професионално образование – с над 50%. От тях над половината са функционално неграмотни според последните международни оценки. Резултатите от теста PISA показват, че 54% от българските ученици не достигат критичния минимум от знания по математика, 53% – по четене и 48% – по природни науки. Демографският спад допълнително задълбочава кризата. През последните три десетилетия броят на новородените е намалял с 34 434 души, а продължаващата емиграция на млади хора свива значително броя на учащите. Тази комбинация от фактори води до драстично намаление на броя на завършващите, което ограничава притока на квалифицирани кадри към пазара на труда.
От друга страна, според Националната карта на висшето образование, университетите често предлагат специалности, които не са търсени на пазара на труда. Направления като „Математика“ и „Транспортно строителство“, които генерират специалисти с висока добавена стойност, остават слабо запълнени – съответно 19,5% и 16,8% от наличния капацитет. Същевременно, най-голям брой студенти се обучават в области като „Социални, стопански и правни науки“, които не са сред най-търсените от работодателите, и често завършилите остават без работа или заемат позиции за среднисти. Нуждата от технически кадри, инженери и здравни специалисти остава критично висока, като в тези области реализацията е почти пълна – до 95% за медици например.
Българското образование има нужда от цялостна реформа, чрез която да бъде адаптирано към нуждите на икономиката. Задължително е да се работи върху подобряване на професионалното образование, повишаване на привлекателността на ключови професии и засилване на участието на бизнеса в създаването на учебните програми.
Анализите на АИКБ идентифицират няколко основни проблема в сферата на образованието. Сред тях са нисък дял на учениците, завършващи средно образование – около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование, информация и реклама за неговото значение; остарели методи на преподаване и учебни програми; свръхпредлагане във висшето образование и демографски срив.
Според работодателите демографският спад и липсата на адекватни реформи са сред водещите фактори за задълбочаване на кризата. Въпреки усилията за адаптиране на образователните програми към нуждите на бизнеса, системата остава недостатъчно гъвкава, а финансирането на принципа „парите следват ученика“ не стимулира качеството. Прогнозите на Агенцията по заетостта сочат, че през следващите години България ще изпита остър недостиг на специалисти в области като инженерство, строителство и здравеопазване. Съществуващите образователни програми, ориентирани главно към теоретични знания, са далеч от практическите изисквания на трудовия пазар.
Дискусията постави акцент върху неотложните реформи за удължаване на основното образование и активното участие на бизнеса в управлението на образователните програми, предложението на АИКБ за въвеждане на задължителна матура по математика получи пълна подкрепа от присъстващите. Участниците се обединиха около необходимостта от въвеждането на задължителна матура по математика след дванадесети клас и от рекламирането на образование по дефицитни специалности – както професионално, така и висше.
По време на събитието е подчертана необходимостта от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите училища, така и в средното професионално образование. АИКБ предлага спешни реформи:
- Значително намаляване на броя на местата в университетите и насърчаване на приема по търсени от работодателите специалности;
- Активно участие на бизнеса в разработването на учебни програми и съдържание, за да се гарантира, че завършващите са подготвени за реалните изисквания на индустрията;
- Въвеждане на кратки бакалавърски програми от три години за определени специалности, които да осигурят бърз преход към пазара на труда;
- Повишаване на привлекателността на професионалното образование чрез съвместни кампании между институциите и работодателите с фокус върху дуалното обучение, което да комбинира теория с практическа подготовка.
