Венецуелският президент Николас Мадуро разполага с гъвкавостта и стимула да предложи товари от суров петрол, които страната в момента продава предимно на Китай, като разменна монета, ако Венецуела проведе преговори със Съединените щати, коментира Ройтерс.
Администрацията на американския президент Доналд Тръмп, която засили военното си присъствие в Карибите, заяви, че е отворена за разговори с Мадуро, чието правителство се бори да привлече чуждестранни инвестиции в нефтените находища на страната на фона на американските санкции. В понеделник САЩ официално определиха венецуелския картел „Картел де лос Солес“ за чуждестранна терористична организация, увеличавайки натиска върху Мадуро на фона на подготовката за започване на по-нататъшни операции през следващите дни, отбелязва Ройтерс, позовавайки се на свои източници.
Производството на петрол на членката на ОПЕК, Венецуела, се е стабилизирало около 1,1 милиона барела на ден тази година, по-малко от една трета от историческия си връх в края на 90-те години. Според данни за корабоплаването, над 80% от износа е бил изпратен в Китай между юни и октомври. Тези товари, заедно с евентуални оперативни лицензи за американски компании, биха могли да бъдат най-добрият лост за Мадуро във всякакви преговори, изтъкват анализатори.
„Изпращането на повече петрол до САЩ и защитата на американските инвестиции във Венецуела е нещо, което Мадуро може лесно да предложи“, посочва енергийният анализатор Томас О’Донъл. Предложението обаче „може да не е достатъчно сега, когато Вашингтон има превес“, каза той, визирайки настоящата стабилност на петролния пазар и ниските цени.
Министърът на петрола на Венецуела Делси Родригес е заявил преди ден, че САЩ са се насочили към Венецуела заради огромните ѝ запаси от суров петролни. „Те искат петролните и газови запаси на Венецуела. За нищо, без да плащат“, изтъква тя, като преди това отбелязва търсенето на тежкия суров петрол от страна на американските рафинерии в Персийския залив, тъй като САЩ произвеждат основно лек петрол.
Износът на венецуелски петрол за САЩ чрез лиценз за партньора на PDVSA Chevron е спаднал през третото тримесечие до половината от обема на първото тримесечие.
Повечето от договорите за доставка на венецуелската държавна петролна компания PDVSA са спрени, когато САЩ наложиха санкции на страната през 2019 г., принуждавайки PDVSA да продава почти целия си петрол на спот пазара с големи отстъпки. Тъй като PDVSA вече не е обвързана с дългосрочни споразумения за доставка, тя би могла да отклони товари със суров петрол, предназначени за китайски независими рафинерии, към САЩ и Европа, съгласно ново политическо споразумение.
Вашингтон от години блокира плащанията в брой към PDVSA, но петролната компания има богат опит с петролни суапове, които ѝ позволяват да обменя суровия си петрол за така необходимия внос на гориво.
Доставките на петрол от Венецуела за Китай са се увеличили през втората половина на 2025 г. до над 80% от общия износ, главно поради политиката на САЩ, която възпрепятства износа към други дестинации, в сравнение с 63% през цялата минала година, според данни за движението на танкери на LSEG и вътрешни документи на PDVSA, видени от Ройтерс. Това оставя място за диверсифициране на дестинациите на износа.
Администрацията на Мадуро може и да се съсредоточи върху договарянето на повторното включване на американски лицензи на чуждестранни производители на петрол в страната, както поискаха някои венецуелски служители, което би позволило на износа на петрол за САЩ и Европа да тече по-свободно.
Въпреки че разполага с най-големите запаси от суров петрол в света, администрацията на Мадуро не успя да разпредели петролните находища на Венецуела на опитни енергийни фирми. През последните години той предложи договорен модел, привличайки само малки инвеститори, които не допринасят значително за производството на страната. Повечето западни енергийни фирми не са склонни да инвестират след експроприациите на чуждестранни петролни активи по време на управлението на бившия венецуелски лидер Уго Чавес и последвалите санкции на САЩ, нито да вложат огромния капитал, необходим за съживяването на застаряващата енергийна индустрия на Венецуела.
Подобни усилия за съживяване биха били огромно предизвикателство и за правителствената опозиция, която предлага да реформира петролната индустрия на Венецуела, ако встъпи в длъжност, тъй като ще са необходими мащабни промени само за да се върнат нивата на производство от преди две десетилетия.
