Контролът на САЩ върху износа на венецуелски петрол е блокирал барели, които досега са били използвани за обслужване на дълга към Китай, създавайки предпоставки за нов потенциален сблъсък между двете суперсили, който може допълнително да усложни пътя на южноамериканската страна към излизане от неплатежоспособност, изтъква Ройтерс в свой коментар.
Около една десета от външния дълг на Венецуела, възлизащ на приблизително 150 млрд. долара, се смята, че представлява заеми от Китай, които страната членка на ОПЕК е изплащала чрез доставки на петрол — докато по-рано този месец САЩ не отстраниха венецуелския президент Николас Мадуро.
Експерти по дълга заявяват, че последиците от претенциите на Китай върху тези доставки и евентуален конфликт със Съединените щати могат да направят още по-трудно преструктурирането на венецуелския дълг след фалита от 2017 г. и да застрашат сътрудничеството на Пекин при преструктурирането на дълговете на други развиващи се държави.
„Дори при най-добри обстоятелства това щеше да бъде много хаотично — опитът да се разплете къде стоят всички тези кредитори в йерархията на вземанията“, отбелязва Кристофър Ходж, главен икономист в Natixis и бивш служител на Министерството на финансите на САЩ.
„Фактът, че сега Америка контролира всички финансови потоци към и от страната… това ми се струва безпрецедентно — да имаме толкова много преплитания и такава непрозрачност около финансите на едно правителство“, добавя Ходж.
Документи и източници от държавната петролна компания PDVSA показват, че през последните пет години три супертанкера са пътували между Венецуела и Китай, превозвайки петрол за плащане на лихви по условията на временно споразумение, сключено през 2019 г. Тези доставки обаче представляват само малка част от общия износ на венецуелски суров петрол за Китай. Изследователската лаборатория AidData към американския университет „Уилям и Мери“, която следи международното кредитиране, заявява, че част от паричните постъпления от петрол, изпращан в Китай, са постъпвали по сметка, контролирана от Пекин, и са били използвани за обслужване на дълга — дори когато санкциите и фалитът са блокирали плащанията към много други кредитори на Венецуела.
Администрацията на Тръмп вече заяви, че приходите от продажбата на венецуелски петрол ще бъдат насочвани към сметка в Катар, контролирана от Вашингтон, което потенциално дава на самия американски президент значителен лост за влияние върху това кои кредитори ще бъдат платени и кога.
По време на пресконференция на 7 януари Пекин осъди пренасочването на венецуелския петролен износ, като добави, че „законните права и интереси на Китай и други страни във Венецуела трябва да бъдат защитени“.
В същото време говорителката на Белия дом Тейлър Роджърс заяви пред Reuters, че Тръмп е договорил петролна сделка с Венецуела, която „ще бъде от полза за американския и венецуелския народ“.
От администрацията на Тръмп уточняват, че се позволява на Китай да купува венецуелски петрол, но не на „несправедливите, занижени“ цени, на които Каракас го е продавал преди това. Търговци, управляващи продажбите на венецуелски петрол, са предложили част от него на китайски рафинерии, но това са частни пазарни сделки, а не плащания по дълг. От Вашингтон смятат, че народът на Венецуела трябва да получи справедлива цена за своя петрол от Китай и други държави.
Тръмп все още би могъл да сключи сделка с Китай. Планираното поемане от страна на САЩ на венецуелския петролен сектор и контрола върху приходите му обаче може да преобърне йерархията на кредиторите, предупреждават съветници по преструктуриране. „Всички тези неща на практика ще имат ефекта на подчиняване на претенциите на старите притежатели на дълг“, прогнозира глобалният експерт по суверенен дълг Лий Букхайт, като добавя, че не е ясно дали Тръмп има законово право да определя кой ще бъде платен първи.
Около 60 млрд. долара от венецуелските облигации изпаднаха в дефолт през 2017 г., а споразумение за преструктуриране е от съществено значение, за да може страната отново да заема средства и да привлича нови инвестиции. При типично преструктуриране двустранните кредитори се събират и се договарят какви загуби ще приемат, обикновено чрез Парижкия клуб на страните кредитори. Това определя стандарта за „сравнимо третиране“ на загубите, които трябва да понесат частните кредитори — инвеститори в облигации, банки и други.
„Сравнимостта на третирането ще бъде сериозно предизвикателство, особено ако САЩ контролират използването на приходите от петрол“, посочва Марк Уокър, дългогодишен съветник по суверенен дълг, който преди това е работил по потенциални преструктурирания на Венецуела. Ако САЩ окажат натиск върху Китай да приеме значителни отписвания на дълга си — а Китай се противопостави твърдо — това може да забави преструктурирането и в резултат да възпрепятства икономическото възстановяване на Венецуела.
Това би могло да остави Венецуела „в изключително тежко положение в обозримото бъдещеу като това би ограничило сумата, която страната може да си позволи да изплаща на облигационерите и другите кредитори.
Китай от своя страна разполага с ограничени непосредствени лостове за влияние. Държавите обикновено не съдят други държави и не ги дават на арбитраж по спорове, свързани с кредитиране, изтъкват експерти и смятат, че ситуацията би трябвало да бъде уредена „на междуправителствено ниво“.
Възможни са обаче по-широки последици: Китай е най-големият двустранен кредитор за развиващия се свят, а сътрудничеството му с Парижкия клуб е било от ключово значение през последното десетилетие. Пекин се съгласи на условия за преструктуриране чрез платформа, наречена „Обща рамка“ (Common Framework), по време на преговорите за преструктуриране на дълга на Гана, Замбия и Етиопия.
„Очевидният лост на Китай е да откаже да сътрудничи при бъдещи преструктурирания на суверенен дълг по Общата рамка, докато не сметне, че е бил третиран справедливо във Венецуела, като тази заплаха би имала реална тежест“, е мнението на Букхайт.
