В последните десетина години България съумя да изживее някои драматични моменти в своето социално-икономическо развитие.
Първо, преиграване с паричния съвет
Паричният съвет с фиксиране на местната валута BGN отначало към DEM, а по-късно към EUR, бе въведен в средата на 1997 г., когато българската икономика бе изпаднала в тежък финансово-икономически колапс. Твърдата валута съдейства в решаваща степен за възстановяване на социално-икономическата нормалност в страната. С времето обаче нещата започнаха да придобиват по-различни очертания. Икономиката на страната пое по своя път и постепенно фиксираната местна валута към EUR започна да създава спънки и затруднения. Икономиката растеше изпреварващо спрямо ЕС и местната валута започна да се обезценява. Обезценената местна валута поддържаше ниско ценово равнище в страната спрямо ЕС, създаваше изкривена представа за възможностите на местните производители, подбиваше трудовите доходи на населението и в крайна сметка съдействаше за несанкционирано презгранично изтичане на национален продукт.
Аналитични оценки потвърждаваха, че към средата на третата декада на ХХI в. подценяването на българския лев бе до около 15%. Натрупаните валутни резерви достигнаха колосални размери и покриваха 9-10 месечен внос на нефакторни стоки и услуги при препоръчвано от финансово-икономическата теория покритие от 3-месечен внос. Подобно съотношение съответства на драстично недоизползване на местни финансови ресурси, които се замразяваха спрямо местната икономика и се поддържаха почти на безценица във вид на депозити в развити икономики, т.е. най-бедната държава в ЕС финансираше развитите икономики.
При евентуално преминаване от паричен съвет към плаващ валутен курс съотношението между BGN и EUR би се променило от 1,95583 BGN/EUR до около 1,70 BGN/EUR, респективно местното равнище на потребителските цени би се повишило примерно от около 60% спрямо средното за ЕС ценово равнище до близо 70% без ущърб за местното население! Тези изменения биха били следствие не от инфлационно „изяждане“ на спестявания и трудови доходи, а от относително нормализиране на съотносителни финансово-икономически структури. Местните производители щяха да бъдат поставени в много по-реално състояние спрямо колегите си от другите страни в ЕС и трябваше неизбежно и принудително да се адаптират към променените условия, т.е. да увеличават своята конкурентоспособност.
Доминиращите опасения за преход към вариант на плаващ валутен курс се свързваха с очаквания, че отказът от паричния съвет ще възстанови неизбежно хаоса от 90-те години на миналия век. Повсеместната преценка на местните политици бе, че специфичните негативни качества на българския управленец като безотговорност и крадливост остават неизменни в рамките на последните три декади, т.е. че т.нар. български управленски елит е непоправимо различен от този в страните от ЕС и че местната законова култура изостава драстично от това в ЕС.
Резултатът се материализираше в своеобразно ограбване на българския народ, което официално се приемаше като необходимост за парадиране с ЕС.
Второ, съзнателно подвеждане от БНБ
До около средата на 2023 г. минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ бяха длъжни да поддържат в БНБ бе 5% по привлечените от ТБ средства на резиденти и нерезиденти. Тогава Управителният съвет на БНБ повиши МЗР на 12% – рекордно висок процент за годините на прехода! Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.
Функционирането на паричния съвет не допуска намеса на БНБ за регулиране на паричното обращение, но тя съзнателно беше направена в ущърб на идейните принципи на паричния съвет. Логично беше да се очаква, че включването на страната в еврозоната от началото на настоящата година ще доведе до сериозно преструктуриране на финансовите ресурси, придружено от евентуално съществено въздействие върху паричния оборот, респ. върху инфлационните процеси в страната.
Управителят на БНБ не вижда преекспониране на дейността на БНБ преди и след приемането на страната ни в еврозоната. Единственото адресиране до дейността на БНБ е в декларацията, че „макропруденциалната политика на Българската народна банка остава ключов инструмент за ограничаване на процикличността и за укрепване на финансовата стабилност“, каквото и да означава това.
Мярката на БНБ за намаляване на инфлацията сработи. През 2024 г. прирастът на цените (ХИПЦ) се установи на 2,6% и позволи на страната ни да се включи в еврозоната от 2026 г. През предходната година същият ХИПЦ бе 8,6%, а през 2022 г. – 13%! Намаляването на инфлацията бе за сметка на задържане на темповете на прираст на „Бруто образуване на основен капитал“ (1,5% през 2024 г.), т.е. за сметка на възможностите за икономически растеж. Въпреки мярката на БНБ, в очакване на включването ни в еврозоната, през 2025 г. се отбеляза рекорден за последните 17 години прираст на инвестициите (11,4%), който се свърза и с чувствителния прираст на цените!
Резкият прираст на паричния оборот след включването ни в еврозоната пришпори инфлацията у нас и към месец април (6,2%) е най-високата в еврозоната, но втората страна непосредствено след нас в тази неприятна класация е страната, която се включи в еврозоната две години преди нас – Хърватия (с инфлация от 5,4%). Страните-членки на еврозоната от Централна и Източна Европа (Естония, Латвия, Литва и Словакия) също са с изпреварваща инфлация – средно 3,8%. Оформя се закономерност, която остава настрани от анализаторите в БНБ.
Управителят на БНБ отминава възлов факт, който стои и трябва да стои винаги в центъра на полезрението на Централните банки – динамиката на паричното обращение. В съответствие с изданието на БНБ „Статистически баланс на БНБ (динамично представяне)“ парите в обращение към първото тримесечие на текущата година нарастват на годишна основа с повече от една четвърт, докато БВП за същия период расте с по-малко от 3%, което обяснява и високите темпове на инфлация.
Загадка за макроикономическото управление на страната остава краткосрочното и средносрочно развитие на ценовите съотношения.
Трето, преждевременно включване на страната ни в еврозоната
Т.нар. макроикономически елит на страната оценяваше включването на страната ни към еврозоната като своеобразна магия, която едва ли не автоматично ще ни приравни с развитите страни в ЕС. Той остана глух и сляп за немалкото доказателства за реалната неподготвеност на страната ни за този дългосрочен акт въпреки моментното изпълнение на монетарните критерии.
Истинските последствия и резултати в достатъчно голям размер ще се почувстват минимум до края на текущата година, но и в средата на текущата година официалните очаквания подсказват за проблемни развития. Обичайно изкушение е обясненията да се свързват с развитието на процесите в международен план, като съзнателно се игнорират сравнителните междустранови съпоставки и сравнения.
На преден план се открояват ценовите дисбаланси, които неминуемо ще продължават да дестабилизират вътрешната финансово-икономическа среда. Оборотът на паричния пазар продължава да нараства неконтролируемо, забелязва се активизиране на инвестиционния процес, който също неизбежно ще ускорява инфлационния. Предстои да се оцени поведението на презграничните капиталови потоци и доколко макроикономическото управление ще съумее да ги канализира.
При създалата се ситуация правителството няма инструменти и възможности за ефективно регулиране на ценовата динамика. Единственият шанс е ефикасното функциониране на КЗК, чиито функции (за съжаление) негласно се приемат да са едва ли не само в областта на пазара на храни. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) също може да съдейства за правомерно функциониране на пазара за храни. Всички други пазари на стоки и услуги остават практически единствено под въздействието на пазарната конкуренция, както и на силата на ценовата конвергенция в рамките на еврозоната.
Управленски акт: Игра с разходната част на държавния бюджет
Напоследък, във връзка с формирането на редовен държавен бюджет за 2026 г. и 2027 г., се разпространяват активни внушения за чувствително намаляване на разходната част на правителствените разходи. Подобен вид призиви са следствие от първосигнална реакция без аналитична оценка и проекция – нещо, което е редно да се прави задължително при формирането на държавна политика.
В разходната част на държавния бюджет има четири позиции, които консумират основната част от държавните разходи. Това са: (1) Разходи за възнаграждения; (2) Текуща издръжка; (3) Социални разходи и субсидии; (4) Капиталови разходи. През 2025 г. тези позиции формират повече от 98% от разходната част на Консолидирания държавен бюджет.
Всяка една от посочените по-горе четири позиции изпълнява важни народностопански функции и оперирането с тях изисква повишено внимание. Без влизане в подробности следва да се изтъкне, че чувствителното потискане на една от първите три разходни позиции може да доведе до неконтролируемо вътрешно социално-икономическо напрежение с трудно предвидими последствия минимум в краткосрочен план. Четвъртият разходен елемент кореспондира с величината на инвестиционната активност в страната, която е от възлово значение за поддържането на приемлива форма на социално-икономически баланс.
Посочените съображения насочват вниманието към повишаване на постъпленията в приходната част на държавния бюджет. Правителството следва да спре да се поддава на подвеждащи внушения, да се ангажира със свои собствени аналитични оценки и да не се панира при приемане на възлови народностопански решения
Заключение
Новото правителство се намира пред решителен избор в своето управление. Недопустимо е робуването на стереотипи, които в определен момент на социално-икономическото развитие на страната може и да са помогнали, но не са вечни. Има вечни позитивни принципи на макроикономическо управление, но няма вечно сполучливи макроикономически решения.
Текущото правителство е на път да реализира пореден четвърти провал в макроикономическата политика за последните 5-6 години (намаляване на разходната част на държавния бюджет), който ще рефлектира разтърсващо за страната. При очертаващите се изпреварващи темпове на ценово изтощаване задържането на разходните елементи в държавния бюджет ще доведе неизбежно до нарастващо социално напрежение с трудно предвидими последствия.
Очертаващото се правилно макроикономическо решение е преструктуриране на данъчната система, паралелно с чувствителното подобряване на данъчната събираемост и редукцията на рекордното за ЕС равнище на корупция в страната. Практиката показва, че постигането на успех в последните два елемента (данъчна събираемост и корупция) предполага по-продължителен времеви период, така че преструктурирането на данъчното натоварване се оформя като единственото приемливо работещо решение.
