Италианският икономист Вилфредо Парето (1848-1923 г.) формулира и използва т.нар. принцип на икономическа ефективност (или на ефективно разпределение на ресурсите). Първоначално Парето използва термина „оптималност“, поради който изразът „оптималност по Парето“ добива популярност, но той е подвеждащ.
Ефективност по Парето на ресурсното разпределение се постига тогава, когато при всяко друго разпределение може да се подобри позицията на отделен участник, но се влошава състоянието на някой друг участник. С други думи при всяко друго разпределение някой от участниците претърпява загуба, т.е. никой не може да спечели повече без да пострада някой друг.
В икономико-математическата теория се доказва, че при перфектна конкуренция и напълно достъпна информация се достига до състояние на пазарно равновесие, което е ефективно по Парето, т.е. никой от участниците в идеалната равновесна пазарна икономика не може да подобри състоянието си, без да се влоши състоянието на някой друг участник.
Ефективността по Парето не корелира с разбиранията за социална справедливост. Достигането до състояние, което е ефективно по Парето не означава, че то съответства на разбиранията за социална справедливост. То също не е свързано с оценките за икономическа ефективност.
Настоящето правителство волно или неволно (по скоро неосъзнавано) се стреми да достигне до състояние на ефективност по Парето при провеждането на подоходната си политика. Правителството търси възможности за повишаване на доходите на нискодоходните групи от населението, но при условие то да не е в ущърб на високодоходната част от населението. De facto държавата си цени гражданите с високи доходи (сред които и т.нар. олигарси), желае и създава условия тези доходи да нарастват независимо от състоянието на икономиката. Правят се всякакви данъчни и монетарни еквилибристики за осигуряване на приходната част на държавния бюджет, но се избягва по всякакъв начин опиране до доходите на олигархичната прослойка. Предпоставка за това е действието на т.нар. плосък данък от 10%.
Десет-процентният плосък данък у нас бе въведен през 2009 г. Оттогава, в продължение на повече от четвърт век, правителствата на Република България не са правили опити да се ангажират с оценка на ефектите от действието на въпросния плосък данък у нас, независимо че го приемат твърде често негласно, но и нерядко с недвусмислено афиширане.
Настоящето правителство не прави изключение. Проявява се наличието на конфликт на интереси – чиновниците сред висшата управленска йерархия се включват във високодоходната част от населението и не са заинтересовани да преразгледат действието на плоския данък. В предизборната програма на действащото правителство се акцентира многократно върху борбата с олигархията, както и върху усилията за намаляване на подоходното неравенство в страната, но практиката е напълно различна.
Проблемът не опира до специфично популярната и удачно разпространявана медийна теза за т.нар. „изземване от богатите (разбирай от трудолюбивите) за охранването на бедните (разбирай на мързеливите)“. Именно богатата прослойка от населението се нуждае от добре развита и поддържана качествена инфраструктура, включваща военна, пътна, здравна, образователна, спортна и културна инфраструктура, за развиване на високодоходен бизнес. Всичко това изисква наличието на целеви публични инвестиционни фондове, които следва да се попълват и поддържат най-вече от тези, които имат производствен интерес от тази дейност, т.е. от богатата прослойка на населението. Не е редно нискодоходните слоеве на населението да формират съществена част от публичните инвестиции (чрез по-активно комплексно данъчно облагане) в интерес на високодоходната част от населението.
През последните пет години (2021-2025 г.) коефициентът Gini, който е общоприет измерител на социалното неравенство, е средногодишно над 38% у нас (при 100-процентна скала) и е един от най-високите в ЕС (където стойността на коефициента е под 30%). При това цената на неравенството е непренебрежимо висока, както се доказва в икономическата теория[1].
В предизборната програма на правителството са формулирани красиво звучащи фрази за стремеж за намаляване на социалното неравенство. Всички тези приказки сублимират при формиране на бюджетните структури. Никъде в материалите по проектобюджета за 2027 г. не се и споменава дори за някакъв дори формален ангажимент за намаляване на социалното неравенство, още повече ангажиране с конкретна стойност на коефициета Gini.
Нестихващите и гръмко прокламирани оплаквания от лошо наследено настояще на текущото правителство звучат крайно неубедително. Двама от заместник-министрите на финансите в настоящото правителство (г-жа Р.Велкова и г-жа Л.Петкова) са били вече министри на финансите в предишни кабинети (2022-2023 г. и 2024-2025 г.). Настоящето правителство назначава и използва като ръководен финансов персонал на най-високо равнище лица, които са заемали висши финансови позиции в обвинявани в некадърност и корупция минали правителства.
Идеята за плосък данък се предлага и развива в икономическата литература през 80-те години на миналия век. След революционните изменения през 90-те години на миналия век редица страни от Централна и Източна Европа въвеждат плосък данък (много повече временно, отколкото постоянно), но при различни данъчни ставки. По-скоро условно, отколкото реално, може да се направи преценката, че средната стойност на приеманите данъчни ставки тогава е около 15-17%.
Основанията за приемането на плосък данък с ниска данъчна ставка е очаквания т.нар. ефект на просмукването (trickle-down economics). Използваният термин се свързва с американския хуморист Уили Роджерс, който прокламира, че парите ще се акумулират във върха с надежда, че по-късно ще се прецедят към низините. Идеята е, че ниските данъци и други икономически облекчения, осигурявани на бизнеса и на високодоходната част от населението, ще допринесат за нарастване на благосъстоянието на нискодоходната част от населението чрез осигуряването на цялостен икономически прогрес.
Практиката е качествено различна. По данни на Eurostat през последните пет години (2021-2025 г.) средногодишната норма на натрупване (дял на „Бруто образуване на основен капитал“ в БВП) у нас е 18,2%. Тя е една от най-ниските в ЕС (21,8% средна норма на натрупване в ЕС)! Капитали се натрупват, но те не се инвестират у нас. По данни от платежния баланс (БНБ) у нас близо 40 млрд.EUR нетен капитал е напуснал официално страната ни през последните пет години, които са повече от 45% от „Бруто образуване на основен капитал“ у нас за периода! Данъчната система у нас съдейства за формиране на капитали, които обаче не подпомагат местната икономика, а финансират високо развитите икономики от ЕС!
Не са по-различни резултатите и при приложението на сходната система, наречена икономика на предлагането, най-вече в САЩ. Дж.Стиглиц посочва, че пределната данъчна ставка при хората на върха се намалява при президентите на САЩ Картър, Рейгън, Клинтън и Буш примерно два пъти. Очакванията са, че посочените мерки ще доведат до повече работа и заетост, но единственият резултат е нарастването на бюджетния дефицит. За нас това вече звучи съвсем познато.
Заключение
Нашият собствен т.нар. макроикономически елит следва да се откаже от несдържаното и хаотично лутане сред множеството от крайни и причудливи инструменти за управление в търсене на автоматичен самовъзпроизвеждащ се път към социално-икономически прогрес. Такава беше практиката при избора на паричния съвет, както и на плоския данък. Аналогично бе и състоянието с пришпорването на включването ни в еврозоната при значително изоставане на реалната конвергенция. Няма философски камък, нито пък автоматизъм в икономиката. В съвременния свят очите на управлението трябва да са винаги широко отворени, а мозъкът да не спира да пресмята и оценява. Има вечно действащи принципи на управление, но не и навеки удачни инструменти за управление. Това, което върши работа днес, утре вече може да задържа икономическото развитие.
[1] Виж например Стиглиц, Дж. (2014). Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Изд. „Изток-запад”, София; Sen, A. (1997). On Economic Inequality. Clarendon Press, Oxford.








