Една тъжна дописка от 1967 година, поместена във в-к „Икономически живот“.
За това как новодомците в една варненска жилищна кооперация били поизлъгани от институциите (много познато) и останали на… мокро година след нанасянето си. Две непрекъснато уголемяващи се пукнатини в покрива и калкана наводняват при всеки дъжд апартаментите. И точно тогава се оказало, че първоначалният гаранционен срок от три години, даден от управление „Жилищни строежи“ – Варна, бил намален на 6 месеца от Министерството на строежите.
Или както тъжно пише авторът – „Купих си от ЦУМ в София един чадър. Останах дори изненадан, когато ми дадоха удостоверение за шестмесечен гаранционен срок за чадъра. Но ето, че за зла участ повреди се не чадърът, а жилищният ни блок.“
И продължава – „Вярно е, че и хидроизолацията, и чадърът имат сходно предназначение. Но все пак чадърът струва девет лева, а апартаментът – девет хиляди лева. Разликата в цените е хиляда пъти, а гаранционният срок – еднакъв“.
