Представете си пистолет за горещо лепило, управляван от робот, който обаче използва пластмаса и имате основите на 3D принтера. Нишките от пластмаса се подават в печатаща глава, която се нагрява до разтопяване на материала. Печатащата глава се движи много точно в три измерения и пуска линии от пластмаса върху печатащото легло – масата, на която печата. Принтерът прави това отново и отново, изграждайки слоеве от пластмаса, докато се образува желаната 3D част.
Всеки обект, отпечатан на 3D принтер, започва с 3D модел. Обикновено те се правят в CAD програма, предназначена за работа върху реални 3D модели, като TinkerCAD, Fusion360, която аз най-често използвам, или Sketchup. Това е малко по-различно от създаването на 3D модели за филми или игри, въпреки че със сигурност можете да направите много подробни фигури на тези от традиционния софтуер за 3D моделиране.
Едно предимство на 3D принтера е, че той може да отпечатва почти всичко. Някои модели са толкова сложни, че е невъзможно да се направят с традиционни техники за производство като формоване и именно там 3D принтерите блясват. Те обаче не се използват само за създаване на фантастични геометрични фигури, тъй като обикновено е много по-евтино за отдела по научноизследователска дейност на голямо предприятие да принтира един модел от пластмаса, а не да впрегне цялото производство, за да направи действителната част. Това се нарича прототипиране, изготвяне на груба чернова, която да помогне за тестването на крайното копие, без да се губи ценно време и материали.
Тъй като принтерът не разбира как да вземе сложната 3D мрежа и да я превърне в модел, 3D моделът трябва да бъде декодиран в информация, която машината може да разбере. Този процес се нарича нарязване, тъй като изисква сканиране на всеки слой от модела и указва на принтера как трябва да премества печатащата глава, за да създаде всеки слой на свой ред. Прави се с помощта на „режеща на филийки“, програма, която обработва всичко това като CraftWare или Astroprint. Също така много от програмите за правене на модели имат вградена функция за нарязване.
Програмата създава решетъчна структура вътре в солиден модел, за да му осигури допълнителна стабилност. Това е една област, в която 3D принтерите блестят – те могат да отпечатват много силни материали с наистина ниска плътност, като стратегически създават джобове въздух вътре в модела и го правят много по-лек.
След като принтерът се стартира, ще забележите основния проблем на 3D принтирането: процесът е ужасно бавен. Докато 2D принтерът може да отпечата цяла книга за няколко минути, за повечето 3D модели ще отнеме няколко часа, ако не и дни, за да завършите принтирането. И ако объркате настройките, неправилно конфигурирате фиксатора или каквото и да е друго, можете да загубите целия модел.
Има няколко по-бързи технологии, които правят сензации в индустрията, като Carbon M1. Но тези видове принтери са многократно по-сложни, много по-скъпи и работят само с пластмаса.
Ако не се интересувате от проектирането и принтирането на триизмерни части, със сигурност няма нужда скоро да подменяте скучния си 2D принтер. Принтерите, които повечето потребители купуват, обикновено печатат с пластмаса, въпреки че има екзотични (и скъпи) принтери, използвани в индустрията, които могат да принтират с почти всичко. Има дори 3D принтер, който може да принтира изкуствено месо.
Технологията се движи много бързо и има значително отражение в много индустрии. Със сигурност някой ден ще можете да отпечатате и гурме ястия, годни за консумация.
Все пак, тъй като цените се снижават непрекъснато, това може да бъде забавно хоби – особено ако се опитвате да построите нещо, за което се използват малки пластмасови модели.
***
по How-To Geek
