Анализът е създаден съвместно с д-р Красимир Лаков

Днес късно вечерта ще излезе актуализацията на текущото наблюдение на стопанската дейност на Института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тук в аванс и по-подробно представяме влиянието на кризата, предизвикана от COVID-19, допринасяща за намаленото потребление на електроенергия.

Едно такова твърдение изглежда доста правдоподобно, като се има предвид спрялата икономика в редица сектори и цялостното забавяне на растежа на икономиката и очакваното преминаване към отрицателен растеж на БВП.

Електроенергетика и БВП

Донякъде е странно, че въпреки вниманието, отделяно в България върху електроенергийния сектор, няма статистика или оценки на електропроизводството и електропотреблението в БВП.

За да запълним тази празнота, допускаме че приносът на електропотреблението към БВП (по цени на КЕВР за второто полугодие на 2019 г., които придават на оценката консервативен характер) за тези година е 5% при нормално развитие на икономиката с отчитане на ефекта от топлата зима и закупената електроенергия от чужбина. Основание за това ни дават данните на НСИ и Евростат (последните данни са за 2018 г.) и наблюдението на отрасъла за периода преди и след публикуването на тези данни от EnerData. Освен това ние се абстрахираме от приноса на отрасъла в брутното капиталообразуване. По данни на ЕК след 2015 г. този показател в енергетиката е 0.5% БВП и оттогава, според нас не се променя. (Тези инвестиции са по-скоро за поддържане на системата, а държавните проекти в момента спадат към рубриката квази-субсидии и/или са свързани с осъществяването на проекти извън електроенергетиката като подотрасъл).

Пандемия и спад на потребление на електричество

Въпреки „очевидността“ на връзката на този отрасъл с БВП, оценките трябва да са много предпазливи.

  • Първо, защото спадът на потреблението на електроенергия е ясно изразен и преди кризата
  • второ, защото най-засегнатите отрасли и дейности от предприетите мерки срещу COVID-19 далеч не са сред тези с най-висока енергийна интензивност.

Преди пандемията

И преди това, но особено след 2005 г., се наблюдава ясно изразено разделяне между движението на БВП и потреблението на електроенергия. Докато БВП расте с относително високи темпове, потреблението на електроенергия пада също с високи темпове. Това е трайна тенденция, която се дължи на изключително високата изходна база на енергийната интензивност на българската икономика, както и на промените в структурата на икономиката.

Ако според Евростат енергийната интензивност на България през 1990 г. е равна на 100, през 2005 вече е 68, а през 2017 г. пада до 46. Без съмнение добра тенденция, но ако сравним енергийната интензивност на българската икономика със средната в ЕС, нещата не са толкова оптимистични.

Следните данни за общото електропотребление показват, че ръстът на БВП не влияе съществено на динамиката на самото потребление.

Ръст на БВП и енергопотребление (2001-2010)

(Тези данни между другото показват, че в обозримо бъдеще нови големи базови мощности от рода на АЕЦ Белене не би трябвало да са необходими).

При средна енергийна интензивност за ЕС равна на 100, българската е 166. Ако през 2017 г. в България 1000 евро БВП се произвежда с около 300 kWh, средно в ЕС това става с 200 kWh. С други думи, има много предпоставки и възможности за намаляване на потреблението на енергия и без влиянието на COVID-19.

След пандемията

В началото на март НСИ обяви данните за енергетиката за февруари 2020 г. Картината е следната.

  • През февруари 2020 г. спрямо януари 2020 г. нараства производството на твърди горива – с 2.6%. Същевременно намалява производството на безоловен бензин – със 7.4%, дизелово гориво – с 1.2%, природен газ – с 16.7%, и електроенергия – с 4.5%. Производството на пропан-бутанови смеси остава без изменение.
  • През февруари 2020 г. спрямо януари 2020 г. нарастват доставките на твърди горива – с 2.8%. Същевременно намаляват доставките на пропан-бутанови смеси – с 20.9%, безоловен бензин – с 30.0%, дизелово гориво – с 16.2%, природен газ – с 12.2%, и електроенергия – с 13.0%.

Към този момент всичко изглежда прекрасно.

Въпреки това, при детайлно анализиране на данните за потребление на електроенергия през последните три месеца, може да се хване известно влияние на последиците от пандемията и приетите мерки срещу нея, особено през април и първите 2-3 седмица на май.

Според оперативните данни на ЕСО, през януари 2020, потреблението на електроенергия е било с -4.56% по ниско в сравнение с януари 2019 г.

След това намаленото потребление продължава, но има известен период на по-ниски темпове на спад.

До средата на февруари намаленото потребление на електроенергия в сравнение със същия период на м.г. е – 3.1%, а през първата седмица на март – 2.21%.

След въвеждане на извънредното положение, според проследяването на Bruegel electricity tracker of COVID-19 lockdown effects от 20 май 2020 г., заради COVID-19 потреблението на електроенергия продължава да намалява, но със спадащ интензитет (частично поради сезонни ефекти).

За периода 1 януари до 23 март 2020 г. потреблението намалява с -1.26% в сравнение с предходната година, а до края на март спадът намалява до  -1.04%.

През април последиците от COVID-19 стават по-ясни.

През априлските седмици тенденцията на намаляващо потреблението на ток се променя, като започва със спад от -0.6%, -0.85, – 1.65 и достига до – 2.22%, разпределено съответно по седмици. В началото на май намалението на потребяваната електроенергия е -2.40%, на 10 май е -2.78, а на 17 май вече достига -3.14%.

Трябва много по-обстоен анализ, за да се каже категорично, че това увеличение в спада на потреблението на ток се дължи на COVID-19 и забавената вследствие на политиките по време на пандемия икономика.

Ако това е вярно, тази тенденция ще се проявява все по-ясно през идните месеци, когато спадът в икономиката ще става все по-категоричен.

При предполагаемо средно годишно електропотребление за периода 2017 – 2019 г. от 32 TWh, към началото на пандемията таз годишния негов обем може да се предположи за „нормален“ (без съответните политика) при приблизително 31 TWh обем. При това трябва да предположим, че съществена част от електроенергията се купува от чужбина, поради либерализирането на вътрешния пазар (между 40 и 50% от потребяваните количества).

Това означава, че само от това свиване на потреблението непроизведеният БВП за 2020 г. би бил 496 млн. лв. Това, разбира се, е пряк негативен резултат, който след време трябва да бъде коригиран с ползите от намаляване на разходите (и съответните стимули) за производство на стоки и услуги и може би потребление.

При това ще трябва да се отчета, че, според EnerData, на домакинствата през 2019 г. се падат приблизително 35% от крайното потребление, на услугите 30%, останалите на промишлеността и селското стопанство.