Публикувания текст на Емил Костов[i] е в рамките на подкрепата, която ИЖ ще дава на ученици, студенти, млади предприемачи, предоставяйки им трибуна за техни коментари, анализи и научни изследвания
Глобалният индекс на тероризма (ГИТ) на неправителствената организация Институт за икономика и мир (ИИМ)[ii], в Сидни, Австралия, е може би най-подробното изследване в областта на тероризма, което обхваща 163 страни и покрива 97% от населението на Земята. Чрез него можем да проследим как се е променила терористичната дейност през годините, нейната география, различните организации и връзката между тях и техните методи на действие.
За своя годишен доклад Институтът използва информацията от Глобалната терористична база данни (Global Terrorism Database) на Университета на Мериленд, САЩ. Тя е най-подробната в своята област, включва повече от 190 000 прояви на тероризъм от 1970 г. насам.
ИИМ групира терористичните организации и идеологии в три основни категории – политически, националистически или сепаратистки и религиозни.
Понеже няма общовалидно определение за тероризъм, събитията, които попадат под определението за тероризъм, включени в GTD са:
“Заплахата или незаконна употреба на сила и насилие от страна на недържавен участник за постигане на политическа, икономическа, религиозна или социална цел, чрез страх, принуда или сплашване”.
Това определение взема предвид не само физическия акт на тероризъм, но и психологическия ефект, който той оставя върху обществото в годините след него. Информацията за всеки акт включва мястото на извършване, броят на жертвите, използваното оръжие, целта на атаката и групировката, която стои зад нея.
ГИТ оценява всяка една от страните по скалата от 0 до 10, където 0 означава, че няма терористична дейност. Според GTD, през 2018 г. са извършени повече от 9 600 терористични нападения по целия свят, като жертвите от тях са близо 23 000 души. От тях 7 290 са извършители на тези атаки.
Тазгодишното изследване на ГИТ обобщава данните за 2018 г., и е седмото по ред. От него можем да разберем, че жертвите на тероризма спадат за четвърта поредна година, а като цяло са спаднали с 52% след 2014 г. Подобрение отбелязват 98 от изследваните страни, въпреки, че в други 80 тероризмът остава на високи нива. Предварителните данни за 2019 г. също показват намаляване на терористични атаки и на жертвите от тях, като се очаква нивата да са най-ниските от 2011 г. насам.
Този спад не е случаен: процентът на терористични атаки от може би най-голямата и добре въоръжената терористична организация на последните години Ислямска държава (ИД) намаляват пропорционално с отслабване на силата ѝ. Това е причината и най-голямото подобрение да бъде отчетено в Европа, Близкия Изток и Северна Африка (БИСА), където влиянието на тероризма е намаляло съответно със 70% и 65%. За БИСА спадът се регистрира за трета поредна година.
Най-голямо подобрение по отношение на смъртни случай в резултата от тероризъм бележат Ирак, който за първи път от 2003 г. не е държавата засегната най-силно от тероризъм, Сомалия и Египет. Сирия също бележи подобрение, докато в Афганистан и Нигерия броят на жертвите се е увеличил.
Според Индекса, повече от 95% от жертвите на тероризъм се случват в страни, в които вече има конфликт, а като се добави и политическия терор, който включва изтезания, затвор, без да е изпълнен съдебен процес, както и убийства без присъда, процентът стига до 99. Това е особено видно в Афганистан, където политическата нестабилност продължава повече от 40 години. Не случайно страната е неизменно сред първите, що се касае за тероризъм, а само за 2018 г. смъртните случай, причинени от тероризъм са 7 379 или увеличението е от 59% спрямо предишната, според класацията на ИИМ.
Като цяло, вътрешните конфликти са най-големият катализатор за терористична дейност, като връзката между интензитета на конфликта и тероризма е много силна. Така например, терористичните атаки в страните с конфликти са средно повече от три пъти по-смъртоносни от тези в страните, в които няма конфликт. Показателен е фактът, че в първите четири страни в класацията са Афганистан, Ирак, Сирия и Нигерия. В първите три от тях се водят дългогодишни граждански войни, а в четвъртата освен, че има голямо племенно разделение, в страната действа една от най-жестоките терористични организации в света – Боко Харам, а в последните години и номадите-екстремисти Фулани засилват активността си.[iii] Именно заради последните, жертвите в Нигерия са се увеличили спрямо предишната година. Подобен е случая и с Украйна, в която дългогодишният вътрешен конфликт (подхранван успешно и от Русия) поставя страната на първо място в Европа.
До известна степен можем да видим и тенденцията между корупцията и тероризма чрез Индекса за възприятие на корупцията (ИВК) на ”Трансперънси интернешанъл”, в който първите две държави с най-ниска корупция – Нова Зеландия и Дания са на 122-о и 101-о място по ГИТ. На обратната страна са споменатите по-горе четири държави, които са сред най-корумпираните според ИВК. Същото е видно и ако погледнем на регионален принцип. Държавите от суб-Сахарна Африка, заедно със тези от Северна Африка и Близкия Изток, са сред най-корумпираните и същевременно имат един от най-високите ГИТ.
Регионът, повлиян най-много от тероризма според Индекса е Южна Азия не само заради първото място на Афганистан, но и заради присъствието на Пакистан и Индия, които са съответно на 5-а и 7-ма позиция в тази класация. Това не е случайно, от десетте терористични атаки с най-много жертви, девет са в Афганистан, а една е в Пакистан. На обратната страна са държавите от Централна Америка и Карибите, които са повлияни най-малко от тероризма. Тук географията изиграва своята роля, тъй като в малките островни държави на практика е невъзможно терористичната дейност да бъде прикрита, за разлика от труднодостъпните планини на Южна Азия и пустинните или екваториални райони на Африка.
Четирите терористични организации, които са отговорни за най-много смъртни случай през 2018 г. са Боко Харам, ИД (предимно в Сирия и Ирак), Талибаните и Уалият Хорасан.[iv] Като от тях само последните две бележат повишаване на терористичната си активност през изследваната година. Общият брой смъртни случай, за които са отговорни тези организации са 9 223, което представлява 57.8% от всички случай, причинени от тероризъм. От тях 6 103 смъртни случая са дело на Талибаните от общо 972 терористични атаки, което е увеличение с 39% спрямо предходната година. Тази повишена активност на Талибаните може да се обясни с желанието им да превземат повече територии, което да им даде по-добри позиции по време на мирните преговори. Това е видно и от географията на техните действия. Целите на Талибаните не бяха ограничени само до традиционните южни райони на Афганистан, техните действия през 2018 г. на практика покриват цялата страна, като основните цели са стратегически градове, които могат да послужат за логистични бази и координация за последващи атаки.
Най-смъртоносната атака за 2018 г. е дело именно на Талибаните, извършена в град Газни на 10 август. Жертвите от нея са 466 души.
За първи път от 2014 г. ИД в Ирак и Сирия не е най-смъртоносната терористична организация. През 2018 г. тя е отговорна за 1 328 смъртни случая, което е спад с близо 70% от предходната година. От тях 36% са в Сирия от само 6% от общия брой терористични атаки в тази страна. Не случайно, че най-смъртоносната от тях е в град Дейр ез-Зор, където жертвите са най-малко 51. Според доклад на ООН, освен с традиционните методи, които използват терористичните организации, ИД прибягва и до сексуалното насилие. Въпреки спада на активност в Ирак и Сирия, влиянието на организацията се разширява и увеличава в Южна Азия, Северна и Западна Африка.
ИД е основен организатор и поддръжник Уалият Хорасан, тя засилва терористична дейност и е отговорна за 292 смъртни случая през 2018 г. – увеличение от 139% спрямо 2017 г. Основните цели на организацията са правителствени обекти и цивилни граждани шиити. Атаките са най-вече по време на парламентарните избори през октомври, като една от целите е била да се прекъснат и мирните преговори между Талибаните и САЩ. Действията на тази организация срещат съпротивата на други подобни групировки, най-вече на Талибаните, което допълнително усложнява обстановката в страната.
Другата терористична организация, която бележи спад в активността си е Боко Харам. Следвайки салафитската идеология, тази организация действа главно в североизточната част на Нигерия и в басейна на езерото Чад, но извършва атаки и в Буркина Фасо, Нигер и Камерун. Въпреки намалената ѝ активност, тя остава най-смъртоносната организация в Африка на юг от Сахара и е четвърта по сила в света. Специфичното за Боко Харам е големият процент на жени и деца в нея. Така например, две трети от самоубийствените атаки са дело на жени. Отслабването на организацията се дължи както на общите действия на нигерийската армия и Многонационалните съвместни целеви сили, така и на разделението вътре в нея.
Друг интересен факт е, че въпреки че жертвите от тероризъм намаляват, обхватът му се разширява. Според доклада, в 103 държави по света е имало поне един терористичен акт, а в 71 минимум един смъртен случай. С това 2018 г. става втората най-лоша година по този критерий. Показателен е фактът, че след като ИД губи териториите, които контролира в Сирия и Ирак, в които според различни източници са съсредоточени между 50 000 и 80 000 хил. души, една част от бойците се дислоцира по различни конфликтни точки не само в Близкия Изток, но създава и множество активни ядра на тероризъм в Мозамбик, Мали, Буркина Фасо, Шри Ланка, Индонезия и др. По този начин и териториалният обхват се разширява.
Според някои изследователи няма връзка между броят на мюсюлманското население в европейските държави и терористичните актове, тъй като двете държави с най-голям процент – Кипър и България, са с много нисък индекс на тероризъм. Тук обаче влияние оказва социалният фактор, защото в тези две страни мюсюлманските малцинства присъстват от много дълго време, за разлика от тези в Западна Европа. Така например, повечето от терористичните атаки в Европа през последните години бяха дело на лица, родени или израснали на континента, което показва, че западноевропейските държави имат сериозен проблем в интегрирането на имигрантите в своите общества, което от своя страна е предпоставка за радикализация на тези хора и участие в терористични организации. Според ICCT (Международният Център за борба с тероризма, базиран в Хага, Нидерландия), в края на 2015 г., по време на пика на терористичните деяния на ИД, европейските граждани, присъединили се към нея са между 3 922 и 4 294 души. Въпреки, че няма точна статистика, близо 3 000 идват само от четири европейски държави – Великобритания, Белгия, Германия и Франция, които са и сред първите седем в Европа според ГИТ.
Интересен факт е, че 24% от жените, присъединили се към ИД, идват именно от Европа.
В същото време западноевропейските страни са основна дестинация за мигранти от Близкия Изток, Северна, Африка на юг от Сахара и Южна Азия. Трудната интеграция на тези хора към европейския начин на живот превръща този процес в омагьосан кръг.
Крайно десният тероризъм също нараства драстично. Той е част от политическия тероризъм и е характерен за Западния свят – Западна Европа, Северна Америка и Океания, като жертвите от него са нараснали с 320% през последните пет години.
Така например, жертвите през 2017 г. са 11, през 2018 г. 26, а до края на септември 2019 г. те са 77. В САЩ, например, 28 от 57 терористични атаки са дело на крайно-десни екстремисти. През 2018 г. те формират малко над 17% от всички терористичните атаки в Западния свят.
Според доклада, крайно-десният тероризъм се характеризира с хора, които споделят обща идеология, но не са обединени в терористична организация. Отделно от това, той е по-малко разпространен за разлика от сепаратистките, ислямистките и крайно-левите организации. В Северна Америка се забелязва и едно ново явление – Incel. Това са хора на онлайн-субкултурата, които въпреки, че имат желание да си намерят романтичен партньор, определят себе си като неспособни за това. Те са извършили пет нападения от 2002 г., като общия брой на жертвите е близо 10% от общия брой за региона, което ги поставя като третата най-смъртоносна група.
Участието на жените в терористични атаки също нараства.
Най-голям дял в самоубийствените терористични атаки, през последните пет години, дело на жени, има Боко Харам. От 2014 г. насам жертвите от такива атаки, отговорност за които е поела групировката, са над 900 души или 87% от всички самоубийствени атаки дело на жени. Останалите са дело на други осем организации, главно от района на БИСА. Като цяло, като се изключат данните за Боко Харам, смъртността от самоубийствени атентати, дело на жени, от 2013 г. насам се е повишила с 30%, а самите терористични актове с 200%.
Бомбите и въоръжените нападения са най-често използвани от терористите – не само за 2018 г., но и за последните две десетилетия. Въпреки това, най-голямо увеличение се наблюдава при атаките, при които се вземат заложници, поръчковите убийства и при нападения срещу съоръжения и инфраструктура. В САЩ, например, най-разпространените атаки са срещу инфраструктура и съоръжения, като те са дело най-вече на различни активисти (климатични промени, права на животни и др.). От друга страна, в Централна Америка и Карибите опитите за покушение са най-често срещани, за разлика от останалите региони по света, където те формират много малък процент от терористичните нападения.
От 2017 г. насам кибератаките също се числят към терористичните нападения, като по този начин се формира нов вид тероризъм – кибертероризъм. С развитието на изкуствения интелект, този вид тероризъм ще става все по-често срещано явление, с което службите за сигурност по света ще се сблъскват и за което в момента изглеждат неподготвени. Показателен е фактът, че макар достъпът на ИД до повечето социални мрежи да бе силно ограничен, групировката продължи своето виртуално съществуване чрез използването на т.нар. dark-web като 8chan и ZeroNet, използващи криптовалута и P2P технология.
Тероризмът струва на държавите над 33 милиарда долара, което е спад с 38% спрямо 2017 г. Трите най-засегнати района са Африка на юг от Сахара, Близкият Изток и Северна Африка и Южна Азия. На първите два региона се пада 73% от тази сума. Не само тероризмът, но и страхът от него също оказва влияние върху икономиките на държавите. Това влияние се отнася за икономическото развитие на застрашената държава, финансовите пазари, туризма, чуждите инвестиции и др.
Индексите са важни, тъй като от тях можем да сравним и разберем тенденциите в дадена област, да анализираме нейното влияние, което да доведе до успешно противодействие или разрешаване на даден проблем.
Що се отнася за тероризма, чрез ГИТ можем да видим, че големи терористични организации възникват в политически нестабилни държави и около труднодостъпни територии. Можем да видим как географията определя тактиката и начина на действие на терористите, в различните точки по света, а също и тенденцията, че най-смъртоносните групировки се намират в Южна Азия, Близкия Изток и Африка, като общото между тях е, че те са базирани в държави или региони, доминирани от ислямската религия. Въпреки това, не може да гледаме на тероризма само като ислямско явление, той е много по-широк и обхваща политически и социални процеси, които в следващите години ще продължат да генерират конфликти и несигурност в света.
[i] Емил Костов работи в Лондон и е студент по Международни отношения и проблеми на сигурността към Катедра Политология на Софийския университет. Тази статия е всъщност курсовата му работа по предмета Международна политическа икономия, воден от доц. д-р Красен Станчев (който е отговорен за съкращенията и редакцията на текста). Част от курса е лекцията по „Икономика на тероризма и борбата с него“. Но статията на Емил Костов е самостоятелен принос към изучаването на темата. (Б.р.)
[ii] Всички данни са изведени при достъп до източниците осъществен на 1,3 и 6-ти май н.г.
[iii] GTD не определя екстремистите Фулани като терористична организация, а като тероризъм, тяхната тактика в конфликта им с фермерите.
[iv] Уалият Хоросан (област Хорасан на Ислямска държава/Khorasan Chapter of the Islamic State) е клона на Ислямска държава, който действа в Афганистан и част от Пакистан.
