Държавен вестник обнародва в извънредния си брой промените в Закона за извънредното положение, гласувани на маратонско парламентарно заседание на 6 април.
Те са разнопосочни и важни за всеки един от конкретните казуси, които касаят – съдопроизводство, финансови институции, стопански живот, институции и пр.
С особено внимание се очакваха промените на условията по мярката „60:40“, като решеното е далеч от удовлетворяване исканията на бизнеса, но все пак държавата пое още един малък ангажимент – да изплаща и 60 процента от осигуровките на служителя, дължими от работодателя. „По-добре от нищо“, както казват мъдрите хора.
Интересни бяха дебатите в правната комисия по един друг казус – освобождаването от плащането на задължения поради възникнала невъзможност, в следствие на извънредното положение, както и съдбата на лихвите и неустойките като начин на санкциониране.
Тук се смесиха различни въпроси, визиращи отношенията наемател – наемодател, въобще хора длъжници по кредит или по друг договор, междуфирмени отношения и т.н.
Спорът визираше дали тези, които просрочват и не изплащат задълженеията си да бъдат санкционирани.
Депутатите Нотев и Цонев настояваха, че става въпрос за запушване на стопанския оборот, тъй като касае всички междуфирмени задължения. Ние буквално ще увеличим междуфирмената задлъжнялост в размери, в които изобщо не можем да си представи, коментира Цонев.
Явор Нотев изрази сходно мнение, че „ако някой някому дължи по силата на частно-правни отношения и той не е в състояние да изпълни, кредиторът в тези отношения е длъжник в други, защото животът е верига от отношения“. По силата на това ще има блокиране и на последващите отношения, защото кредиторът вече не може да разчита на финансите, които би получил по силата на договорните отношения, които е установил с друго лице, коментира Нотев.
В крайна сметка в законовите промени, обнародвани от ДВ е записано, че „До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.“
Любопитно е развитието на едно друго предложение, касаещо наемателите на държавна и общинска собственост. Идеята е те да бъдат освободени от наема за срока на извънредното положение, тъй като нарушават или прекратяват дейността си по силата на правителствени решения.
Текстът, който в крайна сметка е формулиран и записан в законовите промени е следният:
„Чл. 6б. До отмяната на извънредното положение по решение на Министерския съвет министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение.“
Смущаващо е присъствието на глаголът „може“, който дава правото на избор на наемодателя (държава или община) да взима каквото и да е решение по въпроса. И тук сме далеч от мисълта да го тълкуваме в библейския му контекст, където Господ, говорейки на Каин, му казва „ти можеш“, с което дава на човечеството правото на избор.
В случая на отделните министерства, областни управи и общини в България им се дава правото да решават относно своите наематели. Както се казва, напълно е възможно да имаме стотици различни решения по места, много от които ще касаят еднакъв по дейност бизнес. Което би довело до пълна липса на равнопоставеност и оттук – изкривена конкурентоспособност.
Естествено, приемаме довода, че това е извънреден закон,създаван бързо, който не е 100 % идеален. Факт е обаче, че той няма да успее да предотврати фалити, институционални обърквания, промени в ритъма и качеството ни на живот.
Затова остава да се надяваме 13 май да се окаже последен ден от извънредната ситуация и начало на рестарта на стопанския и социален живот.
