Публикуваме разпространения от АИКБ коментар на адвокат Мария Янева за правните възможности на бизнеса в условията на пандемия
В условията на пандемия икономиката е изправена пред едно доста сериозно предизвикателство. Предприетите мерки от правителството за овладяване на пандемията доведоха до забавяне и неизпълнение на широк кръг от търговски отношения. Една част от браншовете са изправени под угрозата да прекратят търговската си дейност изцяло. Друга част са в почти невъзможност да упражняват дейност и се намират на санитарния минимум за съществуване.
Непреодолимата сила, известна още като форсмажор (force majeure), е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което прави изпълнението на договора обективно невъзможно, докато трае това събитие. Актовете на държавни органи могат да се приемат като такова „непреодолимо събитие“, тъй като те са задължителни.
Какво обаче се случва с вече сключените договори?
Форсмажорът по българското законодателство е основание временно да се спре изпълнението на договора, ако той е с периодично или продължително изпълнение. Тук обаче трябва да се има предвид и естеството на договора, задълженията на страните и това как се отразяват наложените мерки върху възможността за неговото изпълнение. Един от най-честите примери за това са договорът за наем и договорът за периодични доставки на стоки. В единия случай работата е преустановена – при договора за наем, а в другия – при договора за периодични доставки – това е невъзможно поради наложените мерки.
Какво е предвидил законодателят в тези ситуации?
Съгласно чл.306 ал.3, от ТЗ длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и какви са възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Законодателят не е определил конкретен срок, а по-скоро е имал предвид такъв срок, който да бъде достатъчен и разумен за уведомяване на кредитора, че договорът не може да бъде изпълнен в определения срок или че той въобще няма да може да бъде изпълнен. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Разбира се, разглеждаме настоящата хипотеза с условието, че всеки конкретен случай следва да се разгледа индивидуално – т.е. кое конкретно събитие е оказало влияние върху възможностите за изпълнение, кога е настъпило то и дали действително е направило изпълнението обективно невъзможно, както и цялостно дали събитието отговаря на дефиницията за форсмажор. За да се прецени дали непреодолимата сила е приложима за конкретно задължение по договор съгласно българското право, на първо място, трябва да се установят следните обстоятелства:
Изпълнението действително да е станало обективно невъзможно (окончателно или за определен период от време) заради непреодолимата сила. Например, ако по договора страната е следвало да организира провеждането на спектакъл, в резултат от забраната за провеждане на масови културни мероприятия изпълнението на това задължение ще е невъзможно, докато трае тази извънредна мярка; но ако имате договор за наем на обект, в който се продават хранителни стоки, изпълнението на договора ще е възможно и няма да можете да се позовете на форсмажор, за да прекратите договора или да отложите неговото изпълнение.
Договорът трябва да бъде сключен преди настъпването на събитието, което прави изпълнението му невъзможно.Ако договорът е сключен след настъпване на събитието, той би бил нищожен.
Длъжникът не трябва да е бил в забава към момента на настъпване на извънредното събитие.
На последно място, следва да посочим, че това, че длъжникът НЕ разполага със средства, не го освобождава от отговорност за изпълнение на паричните си задължения.
Какви са последиците от настъпването на форсмажорните обстоятелства?
- страната, която своевременно се е позовала на форсмажор, не носи отговорност за неизпълнението, докато трае непреодолимата сила (т.е. не дължи обезщетение за вреди и неустойки по договора);
- ако договорът бъде прекратен поради непреодолима сила, задълженията на страните по него отпадат и те се освобождават от тях. При прекратения договор следва да се има предвид, че прекратеният договор има действие занапред, за разлика от развалянето, което има обратно действие, т.е. биха се дължали неустойки.
Какво се случва, ако институтът на непреодолимата сила е неприложим, но са налице данни за прилагане на института на стопанска непоносимост?
За разлика от непреодолимата сила, при стопанската непоносимост изпълнението на договора е обективно възможно, но поради съществено изменение на социално-икономическите условия, настъпило след неговото сключване, запазването и изпълнението на договора при първоначално уговорените условия съществено би накърнило икономическите интереси на една от страните. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които странитене са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването надоговора противоречи насправедливостта и добросъвестността.
Тълкувайки нормата на чл.307 ТЗ, в практиката се възприема, че запазването на договора би противоречало на справедливостта и добросъвестността само когато еквивалентността на насрещните престации по договора е била съществено нарушена вследствие промяна в икономическите условия.
В случая можем да дадем пример при договор за наем на недвижим имот. Да речем, че сме сключили договор за наем за период от три години преди обявяване на извънредното положение. Наемната цена е 2000,00 лв. При сключването на договора тази цена е била икономически обоснована и за двете страни предвид повишеното търсене на облекла и обувки, каквито били предлагани в наетия по договора търговски обект. Влошените икономически условия в страната се изразили в намалената покупателна способност на населението, което, влагайки всичките си средства за закупуване на основните хранителни продукти, оставило на заден план закупуването на облекла и обувки. Това довежда до драстичен спад на продажбите и търговският обект започва да работи при огромна загуба, която първоначално довежда до освобождаване на част от персонала, а впоследствие и на целия персонал поради затварянето му. Настъпилите обстоятелства съществено нарушават еквивалентността на престациите по наемния договор, поради което запазването му би довело до неоправдан за наемателя резултат и би противоречало на добросъвестността.
Ноторно известен е фактът, че създалата се глобална икономическа криза, в каквато се превърна глобалната финансова криза, засегна осезаемо българската икономика.
Отрицателните икономически резултати от експлоатацията на наетия търговски обект са пряка и непосредствена последица от настъпилата в глобален мащаб икономическа криза, в условията на която потреблението се е свило до стоки от първа необходимост.
***
Всеки случай е строго индивидуален и настоящата статия служи само за информация и не представлява конкретен юридически съвет
