Нов опит за реформа във ВиК сектора в България вече е в ход. Причината за това е все по-остаряващата инфраструктура на страната, на която основен ремонт не е правен от създаването й, преди повече от половин век. Опитите на доста правителства в последните 20 години не постигнаха никакъв успех както поради нежеланието на властта да се занимава с този проблем, така и заради икономическите интереси, относно използването на водните ресурси на страната ни в последните две десетилетия. Влошилите се климатични условия в последните години обаче рязко изостриха проблема с недостига и липсата на този необходим за съществуването ни природен ресурс.
Първоначално бе предприета стратегията за отдаване на водните дружества на концесия, като се смяташе, че това ще подобри състоянието на сектора. Нищо подобно обаче не се случи. Двадесет години след старта на тази идея не се вижда нищо повече от поскъпване на водата с 400-500% в различните области на страната и нерешаването на основния проблем – загубата на вода по водопроводните мрежи. Създаването на водни асоциации, които да управляват сектора, съставени от определен брой дружества се проточи с години, като ефектът от тях е почти нулев, тъй като действията им имаха само информативен и пожелателен характер.
Най-новата идея на последното правителство бе окрупняването на останалите държавни дружества под една шапка с цел оздравяването им. Така бе създаден ВиК холдинг към МРРБ с капитал 1 млрд. лева. Във връзка със създаването му, в средата на тази година бе извършен мониторинг на показателите за качество на водните услуги в страната ни. Дори по официални данни резултатите бяха кошмарни. Оказа се, че нито едно дружество не изпълнява показателите за качество на водата.
Последваща стъпка за подобряване състоянието на водния сектор бе създаването на нов Закон за водоснабдяването и канализацията. На 25-и този месец изтече срокът за обществено обсъждане, в което заинтересованите страни можеха да дават мнения и предложения на вече разписания проект за нов закон. А страните са Държавата, частните фирми, обслужващи доставката на вода, обикновени потребители на питейна вода и фирмите, които я използват като необходим ресурс.
Държавата: Създава проект на този закон, като цели основните активи и собственост да останат нейни, както и вземането на основните решения за функционирането на системата. В допълнение тя ще има решаващ глас във вземането на решенията в сектора, както и за разпределянето на европейските средства в това направление. За целта разделят териториално водната карта на региони, съвпадащи с административните и управлението им вече ще става с асоциации.
В и К фирмите: Вменяват, че извършват услуга, а не доставят стока, каквато е водата. Искат всички разходи да им се покрият, включително да им бъде осигурена печалба и не на последно място – да не предоставят информация за своите харчове, както и да не носят никаква наказателна отговорност, свързана с извършваната или неизвършената от тях дейност.
Потребителите: искат единствено да получават годна за използване вода и тя да не е скъпа.
Балансът между исканията на тези три групи е труден за намиране, което е видно от проекта за новия Закон за водоснабдяването и канализацията.
Положителните и отрицателните страни в този Закон
Освен, че прави определени стъпки за елиминиране на проблемите в сектора, особено в дружествата с преобладаващо държавно участие, държавата си запазва и решаващата дума във вземането на решения за разпределянето на паричните ресурси на Европейските структурни и инвестиционни фондове и програми на Европейския съюз. Окрупняването на ВиК дружествата по области с един единствен ВиК оператор ще има и своите негативни ефекти върху цените на услугата. Ако до сега в една област имаше няколко ВиК оператора, с различни цени на доставката на вода, то сега тези цени по области ще трябва да се уеднаквят. И тъй като водата е единствената стока в България, чиято цена НИКОГА, АМА НИКОГА, не е била понижавана, то с изравняването на тези цени в някои от градовете водата неминуемо ще скочи, дори драстично.
Фактът, че Държавата иска ВиК сектора да се управлява от публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия е добър, по отношение наличието на информация за дружествата. Недостатъкът обаче е, че в същото време позволява на ВиК операторите да наемат подизпълнители на доста от основните дейности, като така се размива отговорността за недоброто им изпълнение. Така тези подизпълнители, освен че ще са „на клона“ във формирането на цената на услугата, ще бъдат и бушон при търсене на отговорността.
Периодът на отдаване на концесия на дружества, управляващи дейностите във водния сектор е до 30 г., но не-по малко от 15 г., като дори е предвидено и този срок да бъде удължен с още 15 години. Това поставя в доста неизгодна позиция Държавата, относно стратегията й за развитие в сектора. В исторически план няма доказателство, че която и да е фирма заслужава да получи възможността да управлява тази част от природните ни богатства. А сме свидетели на това, че подобни фирми участват в тези проекти само и единствено за разграбването на природните ни ресурси и поставят на последно място съществото на услугата от обществен характер. И винаги, ама винаги при недоволство от страна на обществото за неизпълнение на договора, основния аргумент за отказ от прекратяването му са огромните неустойки, включени в договорите. Ето защо ако законът бъде приет в този му вид, то той ще постави населението на страната ни в позицията на „съвременни роби“.
А така наречените „частни инвеститори“ са защитени. Специално за тях в закона е въведен терминът „Икономически нецелесъобразно“ за ВиК оператор, което е изграждането на съоръжения за присъединяване, инвестициите за които не се компенсират със средствата, набрани от амортизационните отчисления и печалбата от предоставените услуги чрез тези съоръжения за осемгодишен период, и цената, която ще се заплати за присъединяването. Странно защо не е предвидено понятието „икономически нецелесъобразно за потребителя“? В края на краищата той си плаща за всичко. За абсолютно всичко.
Друга несправедливост в закона е в недостатъчната наказателна отговорност от страна на ВиК операторите. В един от членовете на проекта е записано, че при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците ВиК операторът „уведомява“ териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на режим на водоснабдяване, лимити на водопотребление, или ограничения във водоползването. Тоест, те носят отговорност само за „уведомяване“ на властите.
А ако те са причината за липсата на вода в язовирите и водоизточниците, поради безстопанствено разхищение на водните ресурси? Ако поради факта на неизпълнение на инвестиционната програма по ремонта на водопроводната мрежа загубите, както показва и статистиката, са основната причина за липсата на вода?
ВиК операторите могат по своя преценка и усмотрение да внесат в Комисия за регулиране на ВиК услугите предложения за промяна в инвестиционните планове и съответно повишаване на цената. Защо тогава се съставят и гласуват 5-годишните инвестиционни планове? Практиката от последния инвестиционен период 2017-2021г. показва, че ВиК операторите всяка година надхвърлят нивата на заложените в 5-годишния бизнес-план цени на услугата. Конкретен пример е видим при Софийска вода, която още на четвъртата година надхвърли цената на 5-годишния инвестиционен план.
Контролът:
Контролът по дейността на ВиК операторите ще се извършва от Комисия за регулиране на ВиК услугите, извън Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя ще се състои от 3-ма членове и решенията й ще бъдат валидни при присъствието и на тримата членове. Изпълнението на бизнес-плановете за постигнатите цели ще се извършва „чрез проверки на отчетните доклади за изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите и върху изпълнението на дадените указания на ВиК операторите„. Тоест само на хартия. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за своевременен и добър контрол на дейностите в сектора. В България на това му казваме – „Доклади да искаш„.
Наказанията: Заложените наказания за физически и юридически лица се движат от 500 лв. до 10 000 лв., или до 25 000 лв. при строителни дейности. Нивата на тези наказания може и да са били адекватни преди 20-30 г., но са смешни при текущите условия. И то в сектор, чийто приходи са милиони левове. Приходите само на Софийска вода са над 220 млн. лв. годишно. Ако дружеството поради неадекватност изпусне вода за 10-15 млн. лв., какво от това, че ще я накажат с 10 или 20 хил. лв.?
Какво ще донесе новият закон за обикновения потребител?
Така разписания законопроект, навежда на мисълта единствено за по-висока цена. За отделния потребител не съществува никаква защита при влошена услуга като некачествена вода, нередовно водоснабдяване или дори липса на такова. Случаите за мътна и кафява и направо негодна за пиене вода са безброй, но веднъж преминала през водомерите, тя трябва да бъде платена.
За да си гарантират повече, а и твърди приходи за себе си, ВиК операторите са лобирали за нов вид услуга към досега плащаните. Нова „такса достъп до питейна вода“. Едва ли някой е чувал по-безумно предложение. Дейността по осигуряване на достъп до питейна вода е еднократна. За нея обаче превърналите безочието и наглостта във висш пилотаж ВиК оператори искат ежемесечно заплащане за дейност, която по същество няма да извършват. Опити за прокарване на това предложение през годините е имало многократно, тъй като в него има голям, независещ от никого финансов ресурс за ограбване. До сега това предложение не е минавало, тъй като икономическата обосновка за него е невъзможна, но пък защо да не се опита? От друга страна, това може да е най-обикновена „дъвка за електората“, с която да бъде отклонено вниманието на потребителите от основните недостатъци на закона.
В обобщение, каквото и да си говорим, създаването на този закон не решава из основи проблемите на обикновения потребител. Лично засягащите го аспекти – редовно водоподаване и ниска цена, не се определят със закона, а в неговите поднормативни документи. Цената на услугата отново ще бъде определяна от обслужващите фирми, за които основния аспект от дейността е печалба. Нивото на цената отново ще се определя от комисия, в чиито делегирани права няма да има нищо друго освен малко труд за орязване на безбожно раздутите разходи на частните инвеститори.
Оказва се, че законът е добър само за поръчалите написването му. Обикновеният потребител на питейна вода обаче не е сред тях.
