fbpx

Коментарът на Пиер Лемьо[i] е в превод и редакция на доц. Красен Станчев….

Войната в Украйна илюстрира колко трудно е да си автократ на върха на система за командване и контрол. Апаратът за контрол и командване на Владимир Путин не е толкова чист като този на бившия СССР, дори само поради присъствието на олигарси, които имат парични стимули да управляват бизнес за печелене на пари, въпреки че все пак основният им стимул е да останат в благодатта на диктатора. Цената на общуването с останалия свят през последните десетилетия намаля драстично за обикновените хора, въпреки че Путин упорито се опитва да пребори това положение с вътрешна пропаганда през държавните медии.

Режимът на Путин илюстрира добре известните недостатъци на системата за командване и контрол. Липсата на свободна преса драматично ограничава знанието на автократа за това какво наистина се случва в обществото (а и в армията също). Но той няма голям избор, защото свободната преса би застрашила пряко мандата на заеманата длъжност, ако не и живота му. Неговите слуги често се страхуват да му кажат истината, тъй като могат да бъдат държани отговорни за лошите новини.

Диктаторът е „изолиран и без връзка“, както това все по-често се докладва за Путин.

Автократът също така получава лоша разузнавателна информация по военни въпроси. Неговата армия е много по-малко способна, отколкото си мисли; но ефективен армейски потенциал, разбира се, би представлявал по-голяма опасност от преврат срещу него. Моралният дух на военните е нисък, отчасти защото не е лесно да се мотивира 20-годишен наборник да обслужва ракети, насочени срещу жени и деца, и да стреля по чужденци, на чийто начин на живот вероятно завижда.

Както казва Гордън Тълок в „За автокрацията“, „животът на диктатор не е лесен, но няма причина да изпитваме особено съчувствие – никой не е принуден от закона да бъде диктатор“.

Въпреки мита или мечтата за доброжелателния деспот, всеки, който (като Тълок) споделя класически-либерални или либертариански ценности, е щастлив, че животът на диктатора е труден, и се надява тези трудности да превъзхождат облагите, които той може да спечели от властта и откраднатите пари. Колкото по-ниски са нетните ползи, които един автократ може да получи, толкова по-ниски са стимулите му да създава и поддържа длъжността за себе си.

Това не означава, че един притиснат в ъгъла диктатор не може да представлява обществена опасност за своите поданици и, особено ако е въоръжен с ядрени оръжия, за чужденците. Но това пък на свой ред не предполага, че не трябва да се противодейства на насилието от негова страна: съпротивата увеличава цената на диктаторите и нещо повече – засяга личната им сигурност. Противниците на диктатора обаче трябва да се уверят, че самите те не се движат към диктаторска власт.

Трудният живот на диктатора прави живота на всички останали по-труден – с изключение, поне за известно време, на неговите прислужници и най-важни поддръжници и политическа клиентела. Сегашната представа за войната в Украйна изглежда е, че чрез засилване на агресията си руският тиранин ще победи. Но, както предполага Wall Street Journal (в статията „Когато руската инвазия в Украйна се разширява, опциите на Запада се свиват“ от 2 март т.г.), това вероятно няма да е краят на цялата история. „Първите боеве на украинските сили и граждани предвещават бунт, дори ако Русия поеме контрола над населените места и да инсталира собственото правителство в Киев. „Мисля, че ще има бунт, който ще бъде изключително изтощителен и унизителен за него, за неговата армия и за неговата икономика“, каза европейският дипломат. „Обикновените руснаци ще плащат цената на неговото високомерие и агресия.“


[i] Този обзор на развитията от първата седмица на войната е публикуван за първи път в EconLib.org на 3 март 2022 г.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"