fbpx

7-партиен парламент и трудно решима формула за мнозинство

При 100% обработка на протоколите от ЦИК ситуацията след предсрочните избори на 2 октомври се доизяснява – 7-партиен парламент, ГЕРБ първи, досегашните управляващи от ПП на не толкова голяма разлика са на второ място. Има нов играч – Български възход, партията на Слави Трифонов остава извън борда на 48-мия парламент.

Една от лошите новини на вчерашния вот е унизително ниската избирателна активност – под 40 процента, около 37 по прогнозите на социологическите агенции, официални данни от ЦИК още няма.

ГЕРБ печели с подкрепата на малко над 630 хиляди гласа, което е по-добър резултат от предишния вот (592 796), но далеч от силните години на партията.

ПП губи около 170 хиляди гласа, получавайки подкрепата на 506 хиляди души при 673 170 през ноември 2021-ва.

Резултатът на Възраждане е по-добър с около 120 хиляди гласа (254 925), но им отрежда 4 място, което е далеч от амбициите на лидера им за самостоятелно управление.

БСП продължава да губи, този път около 35 хиляди гласа до момента и се смъква до петото място с 232 947.

За момента не се потвърждава и бумът при ДПС, като на този краен етап от броенето те печелят едва около 4000 гласа повече от вота през ноември. Това означава, че при по-висока изборна активност, предвид твърдия електорат на движението, те вероятно биха загубили третата си позиция.

Една от партиите, които подобряват резултата си спрямо ноември 2021 (166 968) е Демократична България, макар и с малко (20 хиляди гласа).

Има такъв народ, които остават под бариерата за влизане в парламента губят над 153 хиляди гласа спрямо изборите през ноември и над 561 хиляди гласа от юлските избори, когато бяха първа парламентарна сила.

Според прогнозите на Галъп, които са сходни с настоящите резултати от ЦИК, депутатските мандати ще бъдат в следния порядък:

ГЕРБ 63, ПП 53, ДПС 41, Възраждане 27, БСП 24, ДБ 19, Български възход 13.

Резултатите от гласуването извън страната при обработени 100% СИК протоколи:

Централната избирателна комисия трябва да съобщи най-късно до 6 октомври получените гласове и разпределението на мандатите, а до 9 октомври – и имената на избраните народни представители, които трябва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. След това държавният глава Румен Радев свиква първото заседание на новия парламент. Срокът по Конституция е до месец след изборите, до 2 ноември, но Радев никога не е бавил цял месец свикването на парламента.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"