Българските териториални води на Черно море се характеризират със 116 ГВт технически вятърен потенциал, 26 ГВт от които могат да бъдат оползотворени в достъпни територии с наличните към момента технологични решения.
Това разкрива доклад на Центъра за изследване на демокрацията, представен в рамките на международна конференция.
Прави се техническа и икономическа оценка на българския потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия, като се посочват благоприятни зони и задавайки конкретни стъпки за неговото отключване.
Изследването идентифицира четири области като подходящи за потенциално разработване на проекти за морска вятърна енергия в изключителната икономическа зона на Българското Черноморие (ИИЗ):
- Район 1: Шабленска/румънска морска граница – близо до бреговата линия с разстояние до 30 км от брега на Шабла. Този участък на Черно море се отличава с най-добрия вятърен ресурс и най -големия размер на парцела (435 km2) от четирите области. Скоростта на вятъра се движи между 7,6 и 8 m/s на височина 150 m.
- Район 2: Варна – най -малката площ, само 40 км2, но в непосредствена близост до град Варна, важен икономически център с две индустриални зони, летище и морско пристанище. Поради наличното в индустрията търсене на електроенергия в района, офшорните вятърни проекти могат да бъдат разработени като част от по-голям процес на преструктуриране на нисковъглеродни индустрии. Въпреки че първоначалният технически потенциал е изчислен при 400-500 MW със скорост на вятъра между 7,2 и 7,4 m/s, само малка част може да се използва поради интензивния морски трафик в района.
- Район 3: Обзор – намира се в близост до град Обзор, който е на около 30 км по море до Бургас, вторият по големина град на брега на Черно море в България. Площта е голяма, 125 km2, подходяща за стационарни инсталации на дълбочина на водата 15-35 m. Въз основа на скоростта на вятъра в диапазона 7,5 и 7,9 m/s на 150 m, техническият му капацитет се оценява между 1,2 и 1,5 GW. Конфликтите с текущите навигационни маршрути намаляват техническия потенциал за пълно разгръщане.
- Район 4: Турска морска граница – тя е далеч от брега, разположен на морската граница с Турция. Основната причина за предварително избиране на този вариант е близостта му до планиран подводен кабел за високо напрежение DC (HVDC), свързващ Румъния и Турция. Самата площ заема 200 км2 до 400-1000 м дълбочина на морето. Условията на вятъра са умерени със 7,2-7,3 m/s на височина 150 m. Той предоставя потенциална възможност за развитие на вятърни паркове, базирани на плаваща платформа, във времевия хоризонт след 2030 година.
В тези четири потенциални зони могат да се постигнат коефициенти на мощност в порядъка на 40 – 48 %. Средните разходи за произведен мегаватчас електроенергия от фиксирани вятърни инсталации в близост до крайбрежната ивица се оценяват на стойност между 62 и 90 евро. Поради значително по-високата капиталоемкост на инвестициите в плаващи платформи при дълбочина на водните територии над 60 м, разходът за единица произведена енергия би варирал в обхвата 120-158 евро на мегаватчас.
Докладът идтъква, че офшорната енергийна индустрия би могла да има значителен принос за крайбрежните общности по отношение на създаването на висококвалифицирани работни места, както и за формирането на нови технологични клъстери и развитието на местни вериги на доставка на оборудване.
Модернизацията на двете най-големи български пристанища (Варна и Бургас) и тяхното превръщане в центрове за декарбонизация и зелени иновации биха подкрепили формирането на вятърната индустрия по Черноморието. Отчита се обаче, че националните стратегически документи не признават потенциала на българските морски територии за нисковъглеродния преход на енергийния сектор. Вследствие, липсата на стратегическа ориентация се отразява върху морското пространствено планиране и пътните карти за мрежово развитие на енергийната система.
Докладът очертава необходимите административни и регулаторни промени, инфраструктурни подобрения и стимули, които да привлекат дългосрочни високотехнологични инвестиции в този все по-значим за ЕС сектор. Европейската стратегия за офшорна вятърна енергия не само признава всички тези неоползотворени възможности в Черно море, но и финансовите механизми на Европейската зелена сделка предлагат навременна възможност за финансиране на предпоставките за формирането на регионална индустрия за вятърна енергия в България.
