През 2020 г. се наблюдава значително увеличение на предоставените гаранции в ЕС, заради новите правителствени гаранционни програми в контекста на пандемията от COVID-19.
Най-висок общ процент на държавни гаранции е регистриран във Финландия (27,1% от БВП), пред Дания (19,8%), Австрия (19,1%), Германия (17,5%) и Франция (17,1%), става ясно от публикация на Евростат.
Данните за Финландия включват и някои гаранции, поети от финансова публична корпорация извън правителството, но само до степента, в която са контрагарантирани от правителството.
Словакия е страната с най-ниско ниво на държавни гаранции (0,1%). До нея са и България, Ирландия и Чехия с регистрирани нива под 1% от БВП.
В повечето държави-членки на ЕС централното правителство е преобладаващият гарант. Забележимо ниво на държавни и/или местни държавни гаранции може да се види във Финландия, Дания, Франция, Швеция, Австрия, Германия и Белгия. В няколко държави – Белгия, Испания, Франция, Кипър, Люксембург, Португалия и Финландия – голяма част от гаранциите се предоставят на финансови институции, често предоставяни в контекста на кризата COVID-19 или финансовата криза от 2008-2009 г.
Нивото на задълженията на публичните корпорации, класифицирани извън сектор „Държавно управление“ през 2020 г., варира значително в различните държави-членки на ЕС. Големи задължения са регистрирани в Гърция (170,6% от БВП), пред Германия (100,7%), Холандия (88,9%), Люксембург (76,7%) и Италия (65%).
За разлика от тях, задълженията на публичните корпорации са значително по-малки в Словакия (5,8%), следвана от Румъния (7,7%), Литва (9%), Унгария (9,1%) и Хърватия (10,3%). България също е в тази група с 12.8% задължения.
Основната причина за високото ниво на тези задължения в някои държави-членки е, че данните включват контролирани от правителството финансови институции, по-специално публични банки. Повечето от тези задължения се състоят от депозити, държани в публичните банки от домакинства или от други видове частни или публични субекти. Като цяло финансовите институции отчитат големи суми на дългови задължения и в същото време имат значително ниво на активи, които не са отразени в това събиране на данни.
През 2020 г. Кипър остава страната с най-голям брой необслужвани заеми (активи) на държавното управление, 28,3% от БВП, далеч по-голям дял в сравнение с други държави-членки на ЕС. Това се дължи на голяма транзакция през 2018 г., при която необслужваните заеми от кипърска публична финансова корпорация (класифицирани извън правителството) бяха прехвърлени на държавно звено.
Три други държави-членки на ЕС регистрират дял, по-висок от 1% от БВП: Словения (2,2%), Португалия (1,5%) и Хърватия (1,4%). За Кипър, Словения и Португалия по-голямата част от необслужваните заеми се отнасят до заеми на структури за финансово обезпечаване. В случая с Хърватия цифрата се отнася главно за заемите на национална банка за развитие (класифицирани в рамките на държавното управление).
