Европейската комисия започна нов кръг от консултации със социалните партньори по въпроса за минималните заплати, съобщава Euractiv.bg. Брюксел е на мнение, че минималните заплати са от изключително значение за възстановяването от кризата с коронавируса.
Проучване, проведено в началото на годината, потвърждава необходимостта от действия на ЕС по този въпрос, така че целта на втория кръг на консултации е насочена към търсене на начин за действие, пише още изданието.
Цитира се и еврокомисарят с ресор работни места и социални права Никола Шмит, според когото “всеки заслужава приличен жизнен стандарт”.
Комисията обмисля както задължителни, така и необвързващи инструменти за инициативата за минимална заплата. Това би могло да е директива в областта на условията на труд или препоръка на Съвета. И в двата случая изпълнението ще бъде в ръцете на националните правителства.
Подходите към минималната заплата са различни в отделните държави в ЕС. В северните минималната заплата е резултат от колективното договаряне, в други държави стандартите се налагат от правителството.
Крайната цел е да се гарантира, че всички работници в ЕС имат защитата на минималната заплата.
Според данните, събрани от Комисията, средната спечелена минимална заплата е равна на възнаграждението на жена на средна възраст със средно ниво на образование. Повечето от работниците с минимално заплащане са на възраст между 25 и 49 години.
Комисията твърди, че през последните десетилетия минималните заплати не са били достатъчни и са довели до неравенство и бедност, както и са повлияли на възможността на гражданите да се справят с икономическите бедствия.
В периода 2007 – 2018 г. бедността сред работещите се е увеличила от 8,3% на 9,4%. В Гърция над 60% от работещите с минимална работна заплата казват, че едва свързват двата края. Процентът на тези хора в България е около 50%, в Италия – 48%, в Испания – 38%.
Разликите между държавите-членки са значителни. Минималната заплата варира от над 2000 евро в Люксембург до едва 250 евро в България.
