Както агенция Fitch Ratings прогнозира вчера, Европейската комисия заключи, че Хърватия е готова да приеме еврото на 1 януари 2023 г., с което броят на държавите членки от еврозоната става двадесет.
Заключението е изложено в Доклада за конвергенцията за 2022 г., в който се оценява напредъкът на България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция към присъединяването към еврозоната. Това са седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото. В доклада се стига до заключението, че:
- Само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
- Всички държави членки изпълняват критерия за публичните финанси, с изключение на Румъния, която е единствената държава членка, обект на процедура при прекомерен дефицит.
- България и Хърватия са двете държави членки, които изпълняват критерия за обменния курс.
- България, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
В доклада се констатира, че Хърватия изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция и нейното законодателство е напълно съвместимо с изискванията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).
С оглед на оценката на Комисията и като се вземат предвид допълнителните фактори, които са от значение за икономическата интеграция и конвергенция, включително промените в платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, Комисията счита, че Хърватия изпълнява условията за приемане на еврото. Поради това тя прие предложения за решение на Съвета и регламент на Съвета относно въвеждането на еврото в Хърватия.
Припомняме, в коментара си от вчера Fitch изтъква, че основният риск за оценката на конвергенцията ще бъдат критериите за инфлация. Инфлацията се повиши рязко в Хърватия, като процентът е най-висок за всички времена – 9,4% през април, движен от същите тенденции в цените на енергията и суровините, които тласкат нагоре цените в еврозоната. Въпреки това има известна гъвкавост в критериите и Fitch очаква това да бъде използвано.
В доклада също така се констатира, че във всички подложени на оценка държави членки извън еврозоната освен Хърватия националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо със законодателството за ИПС и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Докладът за конвергенцията е основа за вземане на решение от Съвета на ЕС относно това дали дадена държава членка изпълнява условията да се присъедини към еврозоната.
Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка да бъде оценена нейната готовност да се присъедини към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г.
За България, в частта, анализираща инфлацията, докладът изтъква, че 12-месечният среден процент на инфлация, който се използва за оценката на конвергенцията, е над референтната стойност към момента на последната оценка на конвергенцията на България през 2020 г. След това се е понижил до ниско ниво от 0,5% през март 2021 г., след което е нарастнал бързо през останалата част от 2021 г.
През април 2022 г. референтната стойност е 4,9%, изчислена като средната стойност на 12-месечните средни нива на инфлация във Франция, Финландия и Гърция плюс 1,5 процентни пункта. Съответният процент на инфлация в България е 5,9%, т.е. 1 процентен пункт над референтната стойност. Предвижда се средният темп на инфлация за 12 месеца да остане над референтната стойност през следващите месеци.
Отбелязва се също така, че ускоряването на инфлацията през 2021 г. се дължи на влиянието от всички широки категории. Цените на горивата имат принос от 3,5 процентни пункта за годишната инфлация през декември 2021 г.
