Над една-трета от храната, отглеждана за човешка консумация в САЩ се изхвърля. Това се равнява на храна за около 408 милиарда долара, отглеждана върху 18% от американските земеделски земи, за която са изразходвани 4 трилиона тона вода. Въглеродната следа от хранителните отпадъци в САЩ е по-голяма, отколкото тази от самолетната индустрия, пише „Вашингтон пост“.
Глобално, изхвърлянето на храна допринася за около 8% от емисиите на парникови газове. Последствията за околната среда от храната, която никой не изяжда, е огромна. В същото време, при преброяването на населението от миналата година, 26 милиона възрастни американци са отбелязали, че са нямали какво да ядат в последната седмица. Проблемът е още по-задълбочен в семейства с деца. Светът произвежда повече храна от необходимото, за да се нахранят всички; ние просто трябва да успеем да я разпределяме по-ефективно до нуждаещите се хора.
Най-голямата част от хвърлянето на храна, около 37%, се случва у дома. Това е защото хората купуват амбициозни съставки, които не могат да сготвят, храната се забравя в дъното на хладилника, храните се развалят бързо заради неправилно съхранение, или се изхвърлят предварително, без да са развалени. Тези грешки се допускат лесно, но и лесно се поправят, казва Сюзън Милър-Дейвис, ръководител в консултантска фирма за храната и климата. Тя препоръчва приготвянето на списък за пазаруване и купуването само на съставки, които смятаме да използваме. За по-лесно развалящи се стоки е хубаво да се пазаруват от фермерски пазари или квартални магазинчета за плодове и зеленчуци, тъй като храната местно производство е по-прясна и не се разваля толкова бързо.
Вкъщи е хубаво да направим списък с храните, които имаме под ръка и да организираме хладилника добре, за да може да следим какво има вътре. Някои хора намират за полезно да надпишат продуктите си с датата на купуване или приготвяне, други пък имат система, при която най-старите продукти са на най-горния рафт, за да се използват първи.
Що се отнася до готвенето „аз не готвя според настроението ми“, казва Милър-Дейвис. „Отварям хладилника и гледам какво трябва да бъде сготвено“. Много от развалящата се прясна храна може да се спаси – например, увехналите зеленчуци могат да се направят на супа, а поостарелите плодове могат да се замразят за смути или домашен сладолед.
Ако няма начин храната да бъде използвана, то тя може да бъде компостирана вместо изхвърлена, което намалява негативното въздействие върху околната среда. Когато храната гние в сметища, тя генерира огромно количество метан, парников газ 28 пъти по-силен от въглеродния диоксид. От друга страна, в едно кошче за компостиране, микробите превръщат органичната материя в богата на минерали пръст, като в същото време не позволяват отделянето на въглеродни емисии. Според Project Drawdown, неправителствена организация за климата, повече компостиране би довело до спестяване на въглеродни емисии, равностойни на тези от около 15 милиона пътнически автомобили за 30 години.
Милър-Дейвис признава, че нейните съвети за намаляване на хранителните отпадъци са трудни, тъй като хората в днешно време са много заети. Много хора се опитват да балансират работа на пълен работен ден с гледане на деца, учене от разстояние и стреса от пандемията. Други пък си търсят работа, грижат се за болни роднини, или просто имат трудности в живота. Проучване от 2020 обаче показва, че средностатистическият американец харчи около 1300 долара на година за храна, която не се изяжда. Това е повече от средния годишен разход за дрехи, гориво, отопление и електричество. Инвестирането на малко време за намаляване на хранителния боклук може да доведе до големи спестявания.
Проблемът с хвърлянето на храна не е само в собствените ни кухни. Около 28% от храната се изхвърля от ресторанти и магазини за храна. Това може да се промени, ако хората се обедният и поискат закони за намаляване на хранителния отпадък, и вместо да отива на боклука, храната да бъде осигурена за нуждаещите се. Също така, може да се помогне като се правят дарения за програми за раздаване на храна, или се участва в такива програми като доброволец.
Според Project Drawdown, ако изхвърлянето на храна намалее наполовина в следващите 30 години, ще се спести отделянето на поне 10 гигатона въглероден диоксид – еквивалентно на спирането на 2570 електроцентрали, захранвани от въглища.
Намаляването на изхвърлянето на храна е едно от климатичните решения, които не струват почти нищо, а водят до огромни финансови и екологични ползи, казва Милър-Дейвис.
