Скокът на цените на енергията зясяга голяма част от Европа. Какви са мерките, които отделните дължави предприемат, за да смекчат удара, обобщава RFI.
Във Франция, както обеща правителството, мярката беше да се ограничи покачването на цените на ел-енергията през февруари до 4%. Според Комисията за енергийно регулиране без държавна намеса цената за гражданите щеше да се увеличи с 44,5%.
Брюксел предлага определен набор от инструменти за намиране на решения, но оставя държавите сами да управляват кризата. Институтът Bruegel направи дълъг списък от мерки, които се прилагат в 20 страни, повечето от които членки на ЕС.
Симоне Талиапиетра, един от авторите на изследването, отбелязва все пак няколко общи линии на поведение: „В Европа се наблюдават различни подходи – някои решиха да намалят ДДС, други отпуснаха преки компенсации на най-бедните си граждани, трети, като Франция и Испания, приложи по-интервенционистка политика. Но това, което може най-общо да се види е, че страните концентрираха подкрепата си върху най-уязвимата част от населението и върху най-малките предприятия, които страдат най-много от тази криза“.
Същевременно Симоне Талиапиетра подчертава разликата в размера на помощите. Например в Италия те струват на държавната хазна около 10 млрд. евро, докато намесата на германското правителство беше значително „по-ограничена“.
Необходимост да се обмисли предоставянето на енергийни помощи
Всички помощи нямат еднозначен характер. Тиери Бретон, европейски комисар по вътрешния пазар, изрази предпочитанията си за целенасочените помощи пред еднаквото намаляване на ДДС върху горивата. Тази опция, отнасяща се най-вече до ел-енергията, се споделя от множество икономисти.
Яник Перес, професор в CentraleSupélec, сравнява предимствата и недостатъците на двата големи типа помощ: „Ако се приложи замразяване на цените, проблемът е, че се създава дълг, защото трябва да се купува енергия на висока цена и да се продава на по-ниска. Обратно, когато се предоставя енергийна помощ, това има по-голям икономически смисъл, защото се дава на хората сума, която те могат да използват или да си покрият енергийните сметки, или да си купят нещо друго, което ще им позволи да си намалят сметките. Смисълът на това е да се позволи на хората сами да преценят за какво им е най-полезно да използват помощите“.
Промяната на данъците не е единственото средство, с което разполагат правителствата, за да замразят цените. Франция, например, има един специфичен инструмент – ARENH (регулиран достъп до историческата ядрена енергия). Таванът на ел-енергията, която EDF (Електрисите дьо Франс – държавната френска електроенергийна компания, б.р.) трябва да продава на фиксирани цени е повишен от 100 на 120 терават/часа, което представлява около една четвърт от годишното потребление на страната.
По отношение на това решение Яник Перес изразява своя скептицизъм: „От 1998 г. във Франция започнаха да се правят доста странни реформи. Тяхното общо прилагане доведе до една реформа, с която не се приватизира EDF, а само производството на EDF. Така беше направена една изключително сложна конструкция, с която сега се цели да се продължи приватизацията на продукцията на EDF, като се увеличава нейното производство. Дали ще можем да разрешим настоящата криза като още повече усложним нещата? Не мисля. Смятам, че EDF има право да се оплаква от това, че правилата на играта се променят по време на мача, което не изглежда много феърплей. От друга страна те са в деликатно положение от гледна точка на феърплея. Имаме историческо изоставане в изграждането на нова атомна централа, което допълнително обременява бюджета, а от друга страна има и повредени реактори, което допринася за увеличаваенто на цените. И от икономическа гледна точка не е особено коректно да плащаш повече, когато изпитваш затруднения, отколкото когато всичките ти реактори работят перфектно“.
Облагане на „сръхпечалбите“
Друг пример за обсъждана мярка за ограничаването на въздействието на скока на цените на енергията: Испания обмисля въвеждането на данък върху свръхпечалбите, натрупани от някои производители на енергия с цел да бъдат използвани за подпомагане на потребителите. „Но осъществяването на тази мярка се сблъска със съществени трудности и правителството се видя принудено да я преразгледа“, обяснява Симоне Талиапиетра. „Тя ще осигури много по-малко приходи от очакваните“. Идеята за евентуално облагане на свръхпечалбите беше предложена и от италианския министър на икономическото развитие, но засега е оставена във фризера.
Структурна статегия
Предприетите мерки имат по-скоро хаотичен характер. „Имаме чувството, че просто се търсят спешни решения“, анализира Фабиан Рок, професор в университета Пари-Дофин. От първостепенна важност е, подчертава той, да имаме структурна стратегия:
„На първо място трябва да се мисли за енергийния микс, за да си осигурим известна диверсификация, която би ни предпазила от кризи, които биха могли да засегнат един или друг енергоносител. Също така трябва да се мисли за някаква степен на автономност и за общ подход в Европа за изработване на стратегии за намаляване на рисковете, за групирани покупки, за механизми за солидарност между държавите-членки с цел противопоставяне на кризите“.
Голяма структурна реформа, за която настоява френското правителство, е създаването на европейски пазар за електроенергия.
Фабиан Рок смята, че една такава реформа не би била излишна: „Концепцията, която днес имаме за тези пазари беше разработена през 80-те и 90-те години при един съвсем различен свят. Сега имаме електроенергийна система, която се декарбонизира и се обръща към разнообразни енергийни източници и към енергии с фиксирани цени. Това налага спешно да се мисли за преразглеждане на модела на европейския пазар, за да имаме известна предвидимост за движението на цените“.
Това разбиране не се възприема единодушно от страните-членки. Дори, когато идеята узрее, това няма да има незабавен ефект. Ще трябва да изминат години, за да може такава реформа да бъде осъществена.
Превод Георги Саулов
