През последните дни процедурата по установяването на представителността на синдикалните и работодателските организации у нас навлезе в последната си фаза. Вече работи комисия, която проверява достоверността на представените документи и добросъвестността на преброителите.
Несъмнено, при всяко такова „преброяване”, един от най-занимателните въпроси е: ще се появят ли нови представителни профсъюзи или пък работодателски асоциации? При сегашното преброяване фокусът на вниманието несъмнено е Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ). Търсенето на съзвучие с английската дума за ясен, ярък, отчетлив е очевидно. Още повече, че един от лидерите на новата кандидат-работодателска организация е самият Росен Плевнелиев – предишният президент на Република България.
Фактът, че човек, изкарал пълен мандат като президент иска да продължи кариерата си в работодателска организация е несъмнен комплимент за индустриалните отношения и социалния диалог в България, но се оказва, че това благо намерение се е сблъскало с неочакван проблем.
От добре информиран източник „Икономически живот” научи, че БРАИТ е регистрирана в Агенцията по вписванията. На пръв поглед това е съвсем нормално, но всъщност не е така. Изискването на закона е – работодателските и профсъюзните организации, БЕЗ значение дали претендират да са представителни или не, да се регистрират в съответния окръжен съд според мястото на седалището й. За София това е Софийският градски съд. Ако БРАИТ беше се установила на местостоянка в Кърджали, това щеше да е Кърджалийският окръжен съд.
В нашия случай обаче БРАИТ изобщо не се е регистрирала, когато му е било времето в Софийския градски съд, а е отпрашила към Агенцията по вписванията. Това решение на ръководството на БРАИТ означава, че създадената организация се изживява не като работодетелска организация – социален партньор по смисъла на Кодекса на труда (КТ), а като обикновена неправителствена организация, като НПО, което може да се занимава с каквото поиска, да осъществява всякакви проекти, с какво ли не финансиране, но НЕ може да играе ролята на работодателска организация, още по-малко на представителна такава.
Този смущаващ факт, на езика на юристите, прави кандидатурата на БРАИТ за национално представителна работодателска организация недопустима. Комисията по „преброяването” изобщо не би трябвало да се занимава с останалите документи на БРАИТ, които трябва да докажат съответствието на организацията на количествените критерии за национална представителност, защото тя сама се е елиминирала не спазвайки качествените критерии и не отговаряйки на изискванията на закона. При това, сама се е отписала от „състезанието”.
Естествено, в момента по цялата „линия на фронта” се оказва тотален натиск, като се очаква всички – и Министерският съвет, и МТСП, та и социалните партньори от двата вида, да замижат и да допуснат органиазцията на г-н Плевнелиев да се нареди и тя в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Възниква обаче следният въпрос: ако БРАИТ се е регистрирала в Агенцията по вписванията (АП) умишлено, това означава, че тя не е имала никакво намерение да се занимава със социалния диалог. Как така изведнъж се е „присетила” да кандидатства за национална представителност? Ако пък регистрацията в АП е от незнание, за каква компетентност и за какъв капацитет за участие в индустриалните отношения става дума?
Отделен, но особено съществен, въпрос е, че по съвсем неофициални данни, БРАИТ има непреодолими проблеми и с количествените критерии.
Известно е, че най-общо казано, първият критерий за национална представителност на работодателска организация е да има 1500 фирми с поне 50000 наети работници в тях или поне 100000 работници, наети във фирмите, които членуват в нея. Твърди се, че БРАИТ имала около 57000 работника от около 1800 фирми, но голяма част от фирмите членували и в други работодателски организации. Броят на работниците в „дублираните фирми” бил някъде около 48000. При това положение, изпълнението на количествените критерии e сериозно компрометирано, но това изобщо не е толкова важно, като се има пред вид фундаменталния проблем с регистрацията на БРАИТ.
Всъщност и без помощта на никави информирани източници се знае, че в БРАИТ членуват около 11 клъстера и/или браншови организации. Там сигурно също цери весело дублиране, но по-страшният проблем е, че Кодексът на труда изисква представителните работодателски организации да покриват поне 23 икономически дейности. И пак трябва да се повтори – това е бял кахър, на фона на проблема с регистрацията.
Щеше да бъде интересно да видим г-н Росен Плевнелиев в обществото на господата Васил Велев, Радосвет Радев, Цветан Симеонов, Кирил Домусчиев и прочее, но изглежда поне засега, това ще ни бъде спестено. Поради собствената управия на самата органиазция БРАИТ.
