В края на 2020 г. Китай наложи така наречените „антидъмпингови“ мита до 218% върху австралийското вино, убивайки пазар на стойност милиард долара годишно.
Китайският вносител на вино Сонг Тиан, продавал 20 000 бутилки австралийско вино годишно на китайски клиенти, трябваше да се откаже изцяло от вноса от Австралия.
„Много други вносители също спряха да купуват австралийски вина“, коментира той пред ABC.„Можете да забележите, че всеки ден на рафтовете в Китай има все по-малко австралийски вина, тъй като те станаха твърде скъпи за китайските потребители.“
Тиан изтъква, че новите мита са принудили много вносители на вино като него да търсят алтернативни доставчици от Чили и САЩ.
Икономическите щети са и в двете посоки
Австралийските производители на грозде и винопроизводители също усещат ескалиращото търговско напрежение.
Според данните на Wine Australia, австралийското вино през 2020 година е имало в Китай пазар за 1,2 милиарда долара. Докато през март тази година той е едва 24,2 милиона долара, което е спад с 98%.
Миналата година австралийското правителство отнесе търговския спор с Китай пред Световната търговска организация (СТО) и беше назначена независима комисия, която да се опита да разреши проблема.
Лий Маклийн от Australian Grape and Wine, върховият орган на винената индустрия, коментира в репортажа на ABC, че митата, наложени от Китай върху австралийското вино, на практика правят пазара „нежизнеспособен“.
„Това създаде значителен дисбаланс в предлагането и търсенето както на вино, така и на винено грозде, което води до рязък спад в цените на гроздето в някои части на страната и свръхпредлагане на вино на пазара“, изтъква той.
Някои производители са взели трудното решение да не прибират реколтата през 2022 г., поради липса на договори, или предлагани ниски цени.
Други стоки – включително ечемик, говеждо месо, дървен материал, памук, омари и въглища – също бяха засегнати от смазващи мита или търговски ограничения.
Политиката на Пекин обаче има ефект и в райони на Китай, които зависят от внос от Австралия.
Неофициалната забрана на австралийските въглища доведе до спиране на електрозахранването в 18 китайски провинции миналата година поради срив, произтичащ от недостиг на въглища.
Тим Харкорт е главен икономист от Института за публична политика и управление към UTS и бивш главен икономист в Austrade.
Той коментира пред ABC, че търговската война засяга и двете страни, а тежестта я понасят собствениците на малък и среден бизнес и потребителите.
„Средностатистическите китайски бизнесмени и потребители имат добра представа за австралийското качество и репутацияна на Австралия. Мисля, че са били доста засегнати от търговския спор. Що се отнася за местните австралийски износители, по-големите компании могат да се справят, но за малките и средни предприятия беше доста трудно да оцелеят.“
Защо Китай наложи мита за Австралия?
При бившето коалиционно правителство – което забрани на китайския технологичен гигант Huawei да внедрява 5G мобилни устройства, мотивирайки се със злоупотребата с човешките права в Китай в Синдзян и Хонконг и призова за независимо разследване на произхода на COVID-19 – двустранните отношения бяха прекратени и дълбоко замразени.
Китай прекъсна контактите и наложи мита и ограничения върху австралийския износ на стойност около 20 милиарда долара.
Правителството в Пекин се насочи и към образователния сектор, като посъветва китайските студенти да не учат в австралийски университети.
Кърк Ян управлява агенция, която набира китайски студенти за австралийски университети и споделя, че е загубил клиенти заради търговския спор и негативното медийно отразяване на политическото напрежение в двете страни.
„Някои китайски родители сметнаха, че Австралия не е приятелска страна, затова изпратиха децата си в Обединеното кралство, САЩ или Канада“, казва той.
„Но така те пропуснаха наистина добра образователна дестинация и ще трябва да плащат повече такси за обучение и разходи.“
Международното образование е едно от най-големите пера в експорта на Австралия, а Китай е най-добрият източник на студенти.
Австралийският бизнесмен от китайски произход Ричард Юан също пострада от търговската война. Неговият имиграционен бизнес, който е помогнал на много заможни китайци да инвестират и да емигрират в Австралия, е намалял с до 90 процента, повлиян от търговския спор и пандемията COVID-19.
„Това имаше огромно неблагоприятно въздействие, тъй като преживях почти пълно унищожаване на моя 22-годишен бизнес“, казва Юан.
Краят на деветгодишното управление на коалицията роди нова надежда за възстановяване на търговските отношения, след като китайският премиер Ли Къцян изпрати поздравително съобщение до новия премиер Антъни Албанезе, нарушавайки дипломатическото мълчание от две години и половина.
Премиерът Ли заявява, че „китайската страна е готова да работи с австралийската страна, за да преразгледа миналото и да погледне в бъдещето“.
Жестът беше приветстван от експортните индустрии.
„Надяваме се, че това е сигнал за желание за диалог между нашите две страни на политическо ниво“, казва Маклийн от Australian Grape and Wine.
„В Китай все още има силно търсене на австралийски вина и се надяваме, че китайските потребители ще могат отново да се насладят на най-добрите австралийски вина в близко бъдеще.“
Той смята, че няма да има незабавно повторно отваряне на китайския пазар, но се надява това да бъде първа стъпка в тази посока.
За китайските бизнесмени неотдавнашната смяна на австралийското правителство е положителна новина, но всички остават „предпазливи оптимисти“. Факт е, че положителното възприемане на новото правителство е довело до скок в бизнес запитванията през последната седмица.
Финансовият министър Джим Чалмърс коментира пред ABC, че би било „страхотно начало“ за Китай да премахне настоящите мита и санкции, тъй като те „увреждат“ икономиката на Австралия.
През последните няколко години австралийските експортни индустрии полагат усилия за диверсификация, за да сведат до минимум прекъсванията на веригата за доставки и да компенсират загубата на китайския пазар.
Докато някои сектори като въглищата и ечемика се задържаха сравнително добре, благодарение на нарастването на алтернативните пазари, други като омари и вино бяха по-малко устойчиви на икономическата принуда от Пекин.
„Диверсификацията на пазара не може да се случи за една нощ и въпреки че няма единен пазар или група от пазари, които да компенсират загубата на китайския, ние работим за изграждане на други възможности“, изтъква финансистът.
Професор Харкорт отбелязва, че въпреки че диверсификацията на пазара е по-ефективна, отколкото е очаквал в краткосрочен план, от стратегическо значение е да се подобрят отношенията с Китай в дългосрочен план.
„Китайската средна класа е близо 300 милиона, тяхната покупателна способност е повече от Индонезия, Индия и САЩ взети заедно“, изтъква той.
„Винаги е важно да имаме диверсификация на търговските партньори, но Китай трябва да бъде част от историята и бъдещето на Австралия.“
По думите му голямата възможност за Китай и Австралия са иновациите в климата, като се има предвид промяната в политиката на Австралия по отношение на изменението на климата и възобновяемите източници и амбицията на Китай за намаляване на въглеродните емисии.
Премиерът Албанезе заяви амбициите си да превърне Австралия в „суперсила на възобновяема енергия“ и новото правителство се е ангажирало с нетни нулеви емисии до 2050 г. и цел за намаляване на емисиите до 2030 г. от 43 процента.
Според професор Харкорт за новото правителството ще бъде деликатна задача да проявява към Китай уважение, като същевременно защитава националния суверенитет и демократичните ценности.
„Нещо положително е, че Олбанезе няма да използва мегафон всеки вторник за остра реторика срещу Китай, както Скот Морисън“, казва той. “Това не помогна на отношенията с Китай, нито на много австралийци от китайски произход“.
Професорът изразява надеждата си, че Антъни Албанезе ще бъде министър-председател, който ще има ангажимент към Китай като важна част от глобалната икономика.
„Това, че за първи път нашият външен министър Пени Вонг е с частично китайски произход, също е предимство, защото показва модерното лице на Австралия и мисля, че Китай ще признае това“, отбелязва още Харкот.
