Петролът поевтиня с повече от 2%, притиснат от очакванията за по-слабо глобално търсене и от силата на щатския долар преди възможни големи увеличения на лихвените проценти, въпреки че притесненията за доставките ограничават спада, обобщава Ройтерс.
Централните банки по света със сигурност ще увеличат разходите за заеми, за да укротят високата инфлация тази седмица и има известен риск от рязък ръст от 1 процентен пункт от Федералния резерв на САЩ.
Суровият петрол Brent с доставка през ноември падна с $2,29, или с 2,5%, до $89,06 за барел. US West Texas Intermediate (WTI) за октомври спадна с $1,87, или 2,2%, до $83,24.
Петролът беше подложен и на натиск от надеждите за облекчаване на кризата с доставките на газ в Европа, като Ройтерс припомня очакванията на Германия за подновяване на доставките през през затворения тръбопровод „Северен поток 1“, което обаче не е осъществено.
Суровият петрол се повиши тази година, като референтната стойност на Брент се доближи до рекордния си връх от 147 долара през март, след като руската инвазия в Украйна изостри опасенията за доставките. Оттогава притесненията за по-слаб икономически растеж и търсене тласнаха цените надолу.
Щатският долар остана близо до 20-годишен връх преди решенията от тази седмица на Фед и други централни банки. По-силният долар прави деноминираните в долари стоки по-скъпи за притежателите на други валути и има тенденция да натежава върху петрола и други рискови активи.
Пазарът също беше подложен на натиск от прогнози за по-слабо търсене, като очакването на Международната агенция по енергетика, че ще има нулев растеж на търсенето през четвъртото тримесечие. Въпреки тези страхове от търсенето, опасенията за предлагането задържаха спада под контрол.
