Вицепремиерът Томислав Дончев представи проекта на правителството на Плана за възстановяване и устойчивост. Припомняме, в рамките на програмата на ЕС „Следващо поколение Европа“ за България са отделени 12 млрд. лева безвъзмездно, които трябва да се усвоят до 2026 година чрез създаване и защитаване пред ЕК на проекти за реализиране на политики в различни икономически, образователни и обществени сфери. Две трети от средствата трябва да се планират за първите две години – 2021/22.
Акцент е възстановяването от кризата, предизвикана от пандемията, но и последващо устойчиво развитие на страните в ЕС.
Това са средства извън традиционната Многогодишна финансова рамка, с която по кохезионните програми и за развитие на регионите до 2027 България може да кандидатства за 17 млрд. евро.
Във виртуално студио, на живо Дончев в рамките на 40 минути очерта рамката на проекта на българското правителство. Той подчерта, че тепърва ще има дискусии и призова за критики и предложения на бизнеса и неправителствения сектор към държавната администрация. Всички ще бъдат чути, обеща той. Заедно с всичко друго, Дончев на няколко пъти акцентира, че програмата е свързана с необходимостта от дълбоки реформи в много ключови сфери у нас. Той уточни, че одобрените от ЕК наши проекти ще бъдат изпълнявани от поне две следващи правителства.
Министерствата са предложили на работната група, ръководена от Дончев, над 100 проекта, надвишаващи двойно парите, предвидени за България. Затова се наложило редукция преработка на проекти и отхвърляне на други.
Четирите стълба на програмата са:
- Иновативна България с 20 % от общия бюджет (2, 431.9 млрд. лв.)
- Зелена България с 37 % (4, 499 млрд. лв.)
- Свързана България – 22 процента от бюджета (2, 675.1 млрд. лв.)
- Справедлива България – 21 % (2, 553.5 млрд. лв.)
В рамките на Иновативна България са залегнали приоритетите – Изграждане на образователна STEM среда (образование, съобразно с нуждите на икономиката и бизнеса ни), Модернизиране на образователните институции, Изграждане на центрове за личностно развитие, Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформации, Публична подкрепа за развитие на индустриални паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.
Акцентите за Зелена България са Програма за енергийна ефективност в сграден фонд, Създаване на фонд за декарбонизация, Дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор, Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони, Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната, Дигитално земеделие.
По повод енергийната ефективност на сградите Дончев посочи, че досегашният подход трябва да се промени и да не се разбира единствено опаковането на сградния фонд с изолации. Той спомена примерно за разполагането на фотоволтаични соларни панели там, където сградата позволява.
Свързана България включва проекти, свързани с Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура, Цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широкообхватната TEN-T мрежа, Модернизация за тягови подстанции и секционни постове по протежение на основната и широкообхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA. Тук се предвижда и обновяване на подвижния състав на железниците.
В рамките на Справедлива България се предвижда Дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни, Електронна идентификация (в личните документи), Цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване, Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата, Подобряване на качеството и устойчивостта на политиките в сферата на сигурността и противодействието на корупцията.
Всеки лист хартия в държавната администрация трябва да се превърне в електронен документ, подчерта Дончев.
За да стане възможно изпълнението на горните проекти, за необходими реформи в следните сектори:
Вицепремиерът коментира, че се налага прилагана на нов регионален подход за разрешаване на една или друга задача, тъй като често проблемите са надобщински и поднационални.
Предстои общественото обсъждане и консултации по програмата, като декември месец тя трябва да бъде внесена в ЕК и одобрена до два месеца след това.
