fbpx

Проектобюджет ’22: с нова философия и инвестиционна политика

Проектобюджетът за 2022 година предвижда 5.9 млрд. лева дефицит (4.1% от БВП), ако се наложат ковид мерки и 2.5% без ковид мерки. Новият дълг, който ще поемем е общо 7.3 млрд лева, от които 3 млрд ще са за рефинансиране на задължения. Дългът остава нисък – 26.7 % спрямо БВП, съобщи финансовият министър Асен Василев, който на брифинг представи параметрите на бюджета.

По думите му философията на този бюджет е много по-различна от досегашните. Идеята е да се постигне трайна промяна в параметрите и траекторията на икономическия растеж на страната. Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес цикъл – когато икономиката прегрява да се намалят инвестициите, когато има спад да се увеличат, коментира Василев.

Проектът вече е изпратен на социалните партньори и се очаква да бъде внесен в парламента до 31 януари, информира още Василев.

По думите му бюджетът има три акцента – значително нарастване на капиталовите инвестиции – не само от ЕС, но и от националния бюджет; нарастването на инвестициите в хората, което е ключово и социална справедливост.

Предвижда се ръстът на БВП да е 4.8%, а безработицата да падне до 5 на сто.

Капиталовите инвестиции се удвояват – от 2.9 до 5.8% от БВП. 30% е ръстът на инвестициите към общините, като трансфер от националния бюджет.

Учителските заплати се запазват на ниво 125% от средната работна заплата, от първи април детските градини и ясли стават безплатни, като се отделят 13 млн. лева компенсации за родители, чиито деца не попадат в градините.

Запазват се данъчните ставки, само отпада данък върху лихвите и се минимизира данък уикенд. Василев отново повтори, че е грешно да се използва ДДС за социална политика – по повод въпроси за намалявена на този данък.

Василев изтъкна, че с този бюджет се поставя началото на политика, в която държавата не раздава пари на калпак, не раздава пари в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвращаемост, в хората и в необходимата ни инфраструктура.

Стана ясно, че максималният осигурителен доход се вдига на 3400 лева, тъй като има увеличение и на минималната и средната ралботни заплати.

По думите на Василев е разговаряно с фирми от IT сектора, които са против това увеличение. Тези, които произвеждат продукти нямат нищо против, не са съгласи работещите на ишлеме, посочи финансовият министър.

Той изтъкна в тази връзка, че България няма как да стане богата дължава, ако се занимаваме с аутсорсинг и продаваме ниски работни заплати. За да станем богата държава, заплатите трялбва да бъдат високи, посочи Асен Василев.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"