ОИСР публикува своята прогноза за световния икономически растеж за текущата година. Въпреки че преобладават положителните оценки, в нея намират място редица колебания с оглед на неотдавнашните сътресения на финансовите пазари, причинени от краха на няколко международни банки след фалита на Silicon Valley Bank, пише Capital.fr*.
Добри поличби, но на все още нестабилни основи. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подобри прогнозите си за световния растеж за 2023 г. и 2024 г. заради по-ниската инфлация и повторното отваряне на Китай, но все пак те остават нестабилни на фона на големите трудности, които преживява банковия сектор. Световният брутен вътрешен продукт (БВП) би трябвало да нарасне с 2,6% през 2023 г. срещу прогнозирани от ОИСР 2,2% през ноември. Миналата година световният растеж беше 3,2%.
През 2024 г. се очаква световният растеж да се ускори до 2,9%, или с 0,2 процентни пункта повече от предишните прогнози. Икономиките обаче ще продължат да страдат от последиците от повишенията на лихвените проценти, които предприеха централните банки за борба с инфлацията. По-рестриктивните парични политики „биха могли да продължат да излагат на показ финансови слабости, свързани с високата задлъжнялост и прекомерното надценяване на някои активи“, както наскоро показа фалитът на три американски банки, сочи още докладът на ОИСР.
Рестриктивни парични политики
„Признаци за въздействието на по-строгите парични политики започнаха да се появяват в някои части на банковия сектор, особено в регионалните банки в Съединените щати“, посочват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По-конкретно, „внезапните промени в пазарните лихвени проценти и текущата пазарна стойност на портфейлите от облигации също биха могли допълнително да подчертаят наличието на трайни рискове, присъщи на икономическите модели на финансовите институции, както се вижда от фалита на Silicon Valley Bank в Съединените щати“.
Въпреки тези сътресения, ОИСР вярва, че „паричните политики трябва да останат рестриктивни, докато започнат да се наблюдават ясни признаци за трайно намаляване на инфлационен натиск“. Също така, нови повишения на лихвените проценти, като това, което направи миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ), „остават необходими в много икономики, по-специално в Съединените щати и в еврозоната“.
Натрупани спестявания
Друга ахилесова пета за много страни са цените на имотите, които започнаха да падат, като това може да има верижни последици върху много други сектори. Но въпреки тези рискове се очаква „постепенно подобряване“ на общата икономическа ситуация през 2023 и 2024 г., с известно отслабване на инфлацията. Световният растеж трябва да се облагодетелства от „пълното повторно отваряне на Китай“ след отменянето на политиката на нулев Ковид, като се очаква икономическата активност в страната да се възстанови през 2023 г.
В страните от Г-20, на които се падат около 85% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), ръстът на цените трябва да намалее от 8,1% през 2022 г. на 4,5% през 2024 г., прогнозира ОИСР. Но подобряването на икономическата ситуация „остава нестабилно“ като „несигурността около развитието на войната в Украйна и цялостните ѝ последици представляват предмет на голяма загриженост“. ОИСР повиши прогнозата си за 2023 г. за повечето от големите световни икономики, но я понижи за Япония, Южна Корея, Бразилия, Аржентина и Турция. Засега Германия ще избегне рецесията за тази година с растеж от 0,3%, срещу 0,7% за Франция.
Растежът на САЩ трябва да достигне 1,5% през 2023 г. срещу прогнозираните по-рано 0,5%. А този на Китай трябва да нарасне с 5,3%, срещу 4,6% очаквани през ноември. Най-голям растеж в Г-20 се очаква да има Индия – 5,9.
„Търсенето трябва да се запази благодарение на прилагането на по-гъвкава политика по отношение на лихвените проценти по депозитите на домакинствата, които все още не са използвали напълно допълнителните спестявания, натрупани по време на пандемията“, обясняват от ОИСР. И в условията на растящите цени на енергията и храните, организацията препоръчва на държавите да предоставят помощи, „ясно насочени към тези, които се нуждаят най-много от тях“. И накрая, що се отнася до енергийните помощи, те „трябва да насърчават енергийната ефективност“, за да се избегне субсидирането на дейности, които няма да могат да бъдат поддържани в средносрочен план поради климатичните промени.
*Превод Георги Саулов
