• ефективното и прозрачно управление на държавата в полза на хората, икономиката и държавата е върховният смисъл на демократичната система и всички народни избраници носят индивидуална, партийна и национална отговорност за това;
• независимо какво правителство ще се състави – редовно или служебно, България се нуждае от работеща администрация и предвидимо и устойчиво управление, което да инициира и проведе дълго отлаганите жизнено необходими реформи, които да извадят страната от дъното на множество класации в ЕС и света.

Предвид вероятността и от редовен, и от служебен кабинет, бизнесът настоява парламентът и държавният глава да следват курс на политики в посока:

• членство на страната ни в Еврозоната, Шенгенското пространство и ОИСР;
• запазване на финансова и макроикономическа стабилност, в това число продължаване на тенденцията за ограничаване на сивата икономика и запазване на модела на данъчната система;
• развитие на антикризисното законодателство и мерки;
• отстояване на върховенството на правото и правовата държава, сигурността на собствеността, свободната и честна конкуренция, цялостна политика за по-добър бизнес и инвестиционен климат и равнопоставеност на българския производител;
• изработване и подаване в срок на Националния план за възстановяване и устойчивост и другите инструменти за участие на страната ни в Европейския план Ново поколение и Многогодишната финансова рамка на съюза.

В заключения от АИКБ изразяват готовност да подкрепят политики и действия във връзка с тези национални приоритети, независимо от това каква управленска конфигурация ще бъде съставена.

Материалът Време е да извадим България от дъното на ЕС, поиска бизнесът от новия парламент е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от становище на АИКБ, изпратено до вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова.

Работодателската организация е категорична, че продължава да смята процеса за изработване на Плана за възстановяване за недовършен, като подчертава, че все още има шанс много разумни предложения да бъдат включени в един доработен вариант на Плана.
Припомняме с проектите по този план България може да получи над 12 млрд. лева от ЕС.

АИКБ формулира в няколко точки, конкретните предложения на бизнеса, които не са възприети и в тази версия на плана:

• Предвиждане на ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на ПВУ – с участието на социалните партньори и заинтересовани страни;
• Обхващане на всички реформи, предвидени в Националното тристранно споразумение, а не само на част от тях. Липсват напълно:
• От бизнес среда – намаляването на броя на административните структури (всъщност ПВУ предвижда създаването на нови), мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони, насърчаване и подкрепа на МСП;
• От демография, образование, пазар на труда и трудова миграция – комплекс от мерки за справяне с демографската криза, национална програма за строителство на детски ясли и градини, осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение;
• Обособяване на ясна таблица с предвидения ресурс по стълбове и области на инвестиции в тях;
• Предвиденото допълнително национално финансиране от държавния бюджет ли ще се осигурява?
• Липсват основни данни и приложения към ПВУ, включително връзката с Европейския семестър и таблиците с ключови етапи, цели, времеви план, финансиране и разходи;
• Липсва конкретика по отделните проекти – такива със стойност над 10 млн. лева;
• Увеличеният ресурс за подкрепа на реалната икономика, за съжаление, е предвиден като финансови инструменти, което далеч не е толкова ефективно, тъй като голяма част от ресурса се изразходва за управление и администрация.

От АИКБ подчертават, че в плана липса предложената специална област на политика за справяне с демографската криза – е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена.

Няма основания за промяна и на становището, че планът дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства в ерата на дигитални трансформации. Ние оставаме на тази своя позиция, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрение на сграден фонд, инфраструктура и т. н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация, подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки, заявяват от АИКБ.

Работодателите имат забележки по всички глави на Плана, като по-основните са:

По Иновативна България АИКБ поддържа подкрепата си за изграждането на STEM образователна среда и насърчаването на електронното обучение, както и модернизирането на образователните институции. Повече и по-качествено образование е най-сигурният и бърз начин за повишаването на конкурентоспособността е позицията на бизнеса. Още един път подчертаваме по отношение на предвидените Центрове за личностно развитие на ученици и младежи, че е необходимо инвестициите в тях да бъдат насочени  и към насърчаването на талантите на младите хора и поощряване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ изразява съжаление, че не са предоставени повече данни и конкретни подробности за предвидените за финансиране проекти, като липсват дори основните числови характеристики от предходния вариант.

АИКБ припомня, че нееднократно се е обявявала категорично против инвестирането в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Тази позиция на бизнеса е отмината в новата версия на ПВ.

АИКБ подновява предложението си поне половината от ресурсите за индустриални паркове и техническа инфраструктура да бъде пренасочен именно към инвестиции в скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация – посредством технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства.

По „Справедлива България“ работодателите отново декларират, че категорично не приемат със средства, предназначени за справяне с COVID кризата, да се финансират закъснели, неуспешни и неотговорно извършвани операции за постигането на ефективно електронно правителство. В предишното си становище ние изрично посочихме, че по някои изчисления до момента в несъществуващото „електронно управление“ през последните 10 години са налети милиарди левове, но БЕЗ видим резултат, се изтъква в становището.

АИКБ остава на позицията си – вместо да продължи пълненето на „делвата на Данаидите“ при „електронното правителство“, работата да се съсредоточи върху постигането на съвместимост и взаимен достъп до ключови регистри, в съответствие с приетото в ЕС законодателство, като се прилагат глобални стандарти за идентифициране и обмен на данни.

По Зелена България АИКБ с голямо съжаление отбелязва липсата на мерки за подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производството на електродвигатели, акумулатори, батерии.

Липсват и мерки за насърчаване на разработки в посока на съхраняване на енергия и насърчаване на електрическата мобилност.

АИКБ продължава да има и определени резерви по отношение на планираната подкрепа за ЕСО в размер на 511 милиона лева.

Материалът Бизнесът върна на поправителен и втория вариант на Плана за възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е сред акцентите на приоритетните политики, които ще бъдат провеждани от АИКБ през следващите четири години.

Документът, който е обсъден от Националния съвет на работодателската организация, коментира относно този приоритет:

„Периодично, в моменти на политическа и парламентарна криза, използвайки общественото недоволство, се надигат гласове срещу механизма на валутен борд с благовидното обяснение, че чрез контролиран инфлационен процес може да бъде подпомогнат икономическия растеж в България. Такава теза е дълбоко погрешна и категорично вредна за обществото ни – АИКБ последователно и системно ще оказва категорична подкрепа на съществуващия паричен модел у нас, включително до успешното присъединяване на Република България към Еврозоната по текущия валутен курс“.

От макроикономическите приоритети на бизнеса става ясно още, че АИКБ подкрепя мерки за финансова дисциплина, балансиран бюджет и данъчна стабилност при ниски равнища на данъчните ставки – това са основните фактори за цялостна финансова стабилност, за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. Предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната са от изключителна важност за изграждане и поддържане на обществено доверие и сигурност, заявяват от организацията.

АИКБ неизменно остава и на позицията, че поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 % е най-важният стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има основен антикорупционен ефект.

Подкрепя се още и запазването на пропорционални преки данъци от 10 %, както и запазване размерите на осигурителните вноски за обществено-осигурителните фондове и запазване размера на здравноосигурителните вноски.

Бизнесът обръща специално внимание и на ефективно инвестиране на средства от европейските фондове за развитие на българската икономика.

От АИКБ заявяват готовност за участие в мониторинга по изпълнението на стратегическите документи за програмен период 2014 – 2020 г. на финансиране със средства от европейските фондове, както и иницииране на изготвянето на пълен анализ на постигнатото изпълнение, установените проблеми, пропуски и набелязаните мерки за подобрение на процедурните реализации в следващия планов период.

Работодателите традиционно са активни и по отношение образованието и квалификацията на персонала.

Затова сред изискванията им е публичният ресурс да бъде насочван за професионалното образование и обучение към предприятията, вместо към центровете за професионално обучение, несвързани с работодателски организации, предприятия и училища.

АИКБ ще работи и за приоритетно развитие на обучението по професии, необходими за развитие на производството и внедряването на иновации. Подчертава се важността на обучението на технически специалности в системите на средно и висше образование.

Работодателите са убедени в необходимостта от намаляване броя на приеманите за обучение студенти по професии и специалности, за които има ограничено търсене на пазара на труда и приоритетно насърчаване приема по професии необходими на фирмите.

Материалът Валутният борд е без алтернатива в момента, категоричен бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

Проведените изследвания потвърждават стартовите хипотези на АИКБ за наличието на зависимости между образователните и квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността да бъдат включени в сиви практики на работното място. Най-голяма е вероятността това да се случи при най-ниско образованите и неквалифицирани служители.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост на преден план е изведена необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.

Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащия модел на 57% осреднен размер на осигуровки  за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и 43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника.
Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение. Това ще намали в значителна степен икономическия интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение.

По думите на председателят на УС на АИКБ Васил Велев последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато асоциацията стартира измерването му, той е 36,65%. Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво, изтъква Велев.

Материалът Вдигане осигуровките за сметка на работника в борба със сивата икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Каква е вашата оценка за икономическите мерки взети от правителството?
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация. Ние неколкократно сме посочвали неефективността на прословутото 55-то постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречената мярка „60/40“. Също така сме посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.

Като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали. В случая с 55-то постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха.

Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.

За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация, въз основа на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка.

Процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.

Колко от обявените средства по ваши наблюдения реално са стигнали до бизнеса? И колко все още чакат? Смятате ли, че дребният бизнес и големите предприятия са дискриминирани спрямо средните по размер компании?
Ако позволите, отговорът на този въпрос би могло да се даде в обратен ред. Дискриминирани в нашия случай са точно средните предприятия. Обещанието за помощ за средните предприятия в България, дадено от управляващите, датира още от времето на първия „локдаун“ от март – април 2020 година. Това е забавяне, продължителността на което вече наближава година. Това беше заявено публично от страна на АИКБ и по време на оповестяването на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на 25 януари 2021 година.

Обещаните грантове са в диапазона между 30000 и 150000 лева. Те не са изплатени на предприятията, които са кандидатствали съгласно процедурата и са били одобрени. А това са бизнеси, които съвсем реално са пострадали от пандемията и които са отчели реален спад на продажбите си от 20 на сто и повече.

За съжаление, това закъснение вече няма как да бъде наваксано. Има наистина опасност, постоянното отлагане на тези компенсации да доведе до това, държавата да няма кого да компенсира на края. Трябва да се има пред вид, че в много от предприятията сривът е тежък и спадът на продажбите е над 50 процента.

Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена.

Би трябвало обезателно да откроим два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но в средносрочен план такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.

Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.

Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано просто – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.

Защо се бавят нотификациите от ЕК? И как се отразява едно подобно забавяне върху бизнеса ни?
Този въпрос не би трябвало да се отправя към нас. Не е в нашите компетентности да правим подобни проверки, независимо че понякога имаме достъп до подобна информация, поради участието си в социалния диалог на ниво Европейски съюз.

Не мислете, че в случая подхождаме „бюрократично“. Просто най-добре е всеки да върши това, което му е работата. Въпросът трябва да бъде адресиран към правителството или директно към Брюксел.

Впрочем, бихме искали да отбележим, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.

Смятате ли, че мерките у нас са достатъчни за оцеляването на бизнеса?
Едва ли в световен мащаб могат да се измислят мерки, които да гарантират пълното оцеляване на бизнеса. В крайна сметка и в нормални условия – без пандемии и други катаклизми, непрекъснато умират (ликвидират се или изпадат в несъстоятелност) предприятия и компании се раждат нови. Освен това, сполетялото ни бедствие е твърде тежко и най-вече – твърде непознато, за да очакваме, че може веднага да се генерират толкова адекватни мерки, че всичко да бъде спасено.

Важното е да се прави всичко, което видимо е разумно и работещо в полза на предприятията, защото там са работните места и там са доходите на хората. Вярно е, че у нас има огромна администрация, която не чувства толкова тежко на гърба си последствията от пандемията и това сякаш понижава реакцията в публичното пространство. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че хората трябва да виждат добра воля и адекватни действия. Едва ли някой очаква правителството или парламентът да измисли магическа формула, с която да се преодолеят отрицателните въздействия на пандемията.

Иначе, по-горе ясно казахме, че в момента има и по-добре работещи мерки и почти неработещи мерки. Колкото повече управляващите чуват социалните партньори – и работодателите, и синдикатите (по много въпроси те имат забележително единомислие), толкова е по-голям шансът мерките да стават по-адекватни и по-ефективни.

Какво бихте предложили да се промени по икономическите мерки, за да „паснат” на бизнеса?
Едва ли в едно интервю може изчерпателно да се отговори на въпроса, но е добре да се подчертае, че едни от най-исканите от бизнеса мерки са свързани с проблеми, които не са свързани пряко с пандемията и не са „детонирани“ от нея.

На първо място, бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „ден напред“. Това споразумение трябва да ангажира, да обвърже производителите от групата на Български енергиен холдинг АД (БЕХ); организираният борсов пазар на електроенергия (Българска независима енергийна борса ЕАД – БНЕБ АД); потребителите, които трябва да бъдат представени от национално представителните организации и на работодателите и на работниците и служителите; ресорните министерства – министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и министерство на финансите.

Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3“ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз.

Отделен въпрос е, че трябва да се изготви Национална порграма за преобразуване на комплекса Марица Изток.

Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и развитие? Смятате ли, че той би могъл да помогне на бизнеса у нас и как според вас това може да се случи? Вашите критики по плана бяха ли „чути” от правителството?
АИКБ има подробно становище по въпроса за Плана за възстановяване и развитие. Той е публикуван изцяло и е публично достъпен, но с още по-голямо удоволствие бих насочил читателите към Становището по въпроса на Икономическия и социален съвет на Република България, в подготовката на което АИКБ също взе повече от дейно участие.

Несъмнено, АИКБ изцяло споделя целта на плана. АИКБ приветства и проведената обществена дискусия относно Плана. Прави добро впечатление прагматичното структуриране на проекта, като бихме откроили три много важни момента:

Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционални ресурси за изпълнението на всеки от тях.

Несъмнено, инвестиционните ресурси, предвидени в Плана, дават безпрецедентна възможност за подобряване на социално-икономическата среда в страната. За да не се пропусне тази възможност и като се има пред вид дългосрочния характер на изпълнението на Плана, АИКБ смята, че трябва да се обърне много сериозно внимание на проблема с управлението на инвестициите. Мнението на АИКБ е, че наблюдението трябва де се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство или да се създаде нарочен Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана.

Ако това стане, ще бъдем свидетели на участие на социалните партньори при прозрачно взимане на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите в различните области на провеждана политика.

Според АИКБ, в Плана трябва да има специален раздел, който да се занимава с демографския проблем.

Тук стигаме до проблема за дигиталната трансформация и бих цитирал дословно Становището на Икономическия и социален съвет (ИСС):

„В настоящия си вид, Планът за възстановяване и устойчивост дава аналогов отговор на дигитални по своята същност трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация и подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.

За подкрепа на инвестиции от такъв характер, ИСС настоява в Плана за възстановяване и устойчивост да се заделят ресурси от поне 1,3 милиарда лева. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогични ресурси за енергийна ефективност на сгради и улично осветление от грантове в дългосрочни нисколихвени кредити.

АИКБ предлага да се постави ударението върху директните плащания, а за предвидените индиректни плащания да не се създават нови фондове. За тях да се използва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

Може да се обобщи, че проектът не е лош, той не бива да се отхвърля в никакъв случай, но трябва да се доработи. Това не е куртоазна формулировка, а съвсем добронамерено предложение за партньорство при доработката.

Материалът Без инвестиции не може да се обещава „ръст на доходите“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основен приоритет е приемане на България в ОИСР и Шенгенското пространство и активна работа за по-скорошното включване на България в Еврозоната.

Според председателя на БСК Радосвет Радев 2020 е била една чудовищна година, в която нито е имало среда, нито бизнес. Потреблението е било на своя минимум, той като хората са стояли по домовете си и са харчели „за храна и пижами“.

Държавата не е успяла да подпомогне реално бизнеса, затова и само 2 процента от него са оптимисти в средносрочен план. Припомняме, по-рано днес Васил Велев коментира, че обещаните помощи за средните предприятия се бавят вече близо година.

По думите на Радосвет Радев 56% от компаниите отказват за планират каквито и да е инвестиции.

Остри критики бяха отправени към парламента, който е с 90% неодобрение сред бизнеса. Част от бедите ни идват от некадърното законодателство, подчерта Радев.

Той изтъкна още, че работодателите са на мнение, че социалните разходи в държавата са много по-големи, отколкото е необходимо. Друга критика е, че правителството е „хванато по бели гащи“ заради недовършеното електронно управление.

Сред приоритетите на АОБР е и възстановяване и развитие на такъв пенсионен модел, който да стимулира работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. Подкрепа и развитие, а не ликвидиране, на частните пенсионни фондове, особено на тези от „Втория стълб”.

Критиките бяха продължени и от шефа на КРИБ Кирил Домусчиев, който представи приоритетите в раздела „Енергетика“. Той със съжаление констатира, че повечето от тях не са нови, тъй като са били актуални и за изминалата 2020 година. По думите му, за някои от тях вече няма надежда, че ще се случат, освен ако няма натиск от Брюксел с евродирективи.

На първо място бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „Ден напред“, ангажиращо производителите от групата на Български енергиен холдинг АД, организирания борсов пазар (БНЕБ ЕАД) и потребителите във формат национално представителни организации на работодателите, и на работниците и служителите, както и ресорните Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и Министерство на финансите.

Освен това трябва да се уредят отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес – ЗС Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК ЕАД и „Контур Глобал Марица изток 3“, в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи. Изготвяне на Национална програма за преобразуването на комплекса Марица-Изток.

В заключение Васил Велев коментира по повод разхлабване на мерките, че бизнесът има нужда от ускоряване на връщането си в нормален ритъм. Това се налага, дори и при адекватното му компенсиране от държавата, каквото за момента няма.

ТУК може да видите пълния комплект приоритети на АОБР за 2021 година

Материалът Бизнесът вдигна високо летвата пред законодателството у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обещаните грантове от 30 до 150 000 лв. все още не са изплатени дори и за тези предприемачи, които са кандидатствали и са одобрени. Става дума за тези бизнеси, които отчетоха спад с над 20% от продажбите си. Именно това бе условието за кандидатстване.

„Една година вече ще стане закъснение. Това закъснение, което беше в началото, то не може да бъде наваксано. Постоянното отлагане на компенсирането на тези компании може би ще доведе дотам, че няма да има кого да се компенсира. И това, че се пазят работните места по мярката 60/40, всъщност тези работни места ще изчезнат, защото ще бъдат затворени предприятията и те няма да има къде да се върнат„, коментира Велев.

Освен затворените бизнеси има много, които формално не са затворени, но имат срив и спад на продажбите над 50%, завява още Васил Велев и добави, че бизнесът ще разчита на доброто планиране и бързия старт на новите оперативни програми.

Бизнесът очаква поне 1/4 от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се заделят за подкрепа на инвестициите в икономиката, а не сегашните под 8%, информира още председателят на АИКБ, която поема ротационното председателство на организацията, обединяваща работодателите – АОБР.

Велев изтъкна още, че вече трета година Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) не прави нищо за иновациите и конкурентоспособността. „Сега предстоят избори и всички ще обещават големи заплати, но заплатите се изработват – за да растат заплатите, доходите, стандартът, трябва да има инвестиции, а нищо за подкрепа на инвестициите в последните години не се прави„, заявява той.

По думите му вместо средствата по ОПИК да насърчават инвестициите, те се използват за подкрепа на ликвидността в кризата срещу коронавируса. „Това пренасочване на средства в средносрочен план лишава икономиката от подкрепа на конкурентоспособността, което е недалновидно„, коментира още Васил Велев, като подчертава, че всички пари по програмата са разпределени за подкрепа на ликвидността и спасяване от коронавируса, вместо за това да се използват бюджетни средства, заяви още той.

Материалът Защо държавата пази работни места, които скоро може да изчезнат, пита бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от писмо на финансовия министър Ананиев до председателя на АИКБ Васил Велев и Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.

Документът е с дата 31 декември 2020 година и е отговор на писма от двете асоциации до премиера Борисов. Припомняме, авиационният бранш алармира, че много от компаниите му са пред фалит, заради пораженията, нанесени от пандемията и противоепидемичните мерки, засегнали бизнеса.

Браншът искаше да се намери възможност за пряка финансова помощ, под формата на компенсации в размер на 25-30 % от намалението на приходите, изчислени спрямо тези за 2019 г., на базата на месечните приходи, отчетени съгласно Декларациите по ДДС за съответния период, които се подават в НАП.

Министър Ананиев изтъква все пак, че ако бъде взето управленско решение за подпомагане на сектора под формата на държавна помощ, от МФ предлагат да се търси финансов ресурс по линия на оперативните програми или други форми на финансиране от ЕС.

В писмото от МФ се разяснява още –  по повод Временната рамка на ЕК за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката, че тази рамка не е основание за автоматично предоставяне на помощ, нито задължава държавите от съюза да предоставят конкретно финансиране.

Ананиев предлага на авиационния бранш да се възползва от мерките за подпомагане на фирмите, предоставени от правителството в момента – инструментите на ББР и мярката 60:40 – за запазване на заетост.

Материалът Бюджет 2021 няма пари за държавна помощ за авиационния ни бранш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В него мотивирано се искат 150 млн. лева, заделени от бюджета в рамките на планирания дефицит с последната актуализация на бюджета.

С тези средства трябва да се подпомогнат дейностите със спад, надвишаващ определен размер (например 40 или 45 на сто) на база същия месец на 2019-та година за частично заплащане на непокритите фиксирани разходи, изтъкват от АИКБ.

Спадът на приходите от продажби според нас е много по-обективен критерий от това дали дейност на предприятие е преустановена с акт на държавен орган, тъй като същото предприятие може да извършва и други дейности, които не са спрени и чрез тях да има по-малък и дори никакъв спад на приходите, коментират още работодателите.

В коледното писмо се припомня, че Европейската комисия с измененията на Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 от 13.10.2020 г. Е позволила такава държавна помощ/финансов принос към непокритите фиксирани разходи до 90 за микро и малки, респективно до 70 на сто за средни и големи  предприятия при спад на продажбите с най-малко 30 на сто.

На тази основа АИКБ предлага с 1/3 или даже с 1/2 по-голям спад като допустимост, предвид по-голямата устойчивост на кризи на българския бизнес.

Изтъква се още, че поисканите 150 млн. лева, заедно с пренасочените от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 156 млн. за затворените бизнеси, би доближила по размер, съотнесен към БВП, страната ни до добрите европейски практики.

В същото време считаме, че такава сума е напълно по възможностите на бюджета предвид неговата балансираност до преди няколко дни и планирания 5-милиарден дефицит за след няколко дни, завършва писмото си АИКБ.

Материалът С коледно писмо АИКБ поиска от Борисов 150 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Макар обаче да има положителна динамика, с която се покачва индексът през годините, ръстът му за 2019 спрямо предходната година е много под средното равнище. Ако през 2018-та показателят на нарастване е 4.8 %, то през 2019, той е само 1,37 на сто.

Изоставаме сериозно спрямо средните стойности на тези индекси в Европа. Прогнозата на екипа на АИКБ е, че към 2023 година, ако динамиката се запази положителна, сивият сектор у нас да е около 18 %. За сравнение, в момента средният за Европа е 12-15 на сто.

Трите причини, поради които АИКБ изследват проблема:
1. Сивата икономика ощетява фиска –  с около 10 млрд. лева годишно
2. Сивата икономика и корупцията взаимно се подкрепят
3. Сивата икономика води до нелоялна конкуренция

Васил Велев

Тревожният извод е, че при пазара на труда има сериозна концентрация на проблемите на сивите практики, като това е показателят, който бележи сериозен спад спрямо 2018 година, коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“.

Цифрите сочат, че ако през 2018 при неформалната заетост показателят за изсветляване е 65, то в 2019 той пада на 56.9.

Затова при разработената от АИКБ нова методология на определяна на индекса, се разширяват показателите, свързани с трудовия пазар, който се превръща във фокус на композитния индекс.

Разширен е обхватът на индекса, свързан с акцизите на алкохолните напитки, където преди се е наблюдавали само големите производители на алкохолни напитки с данъчни складове, сега към тях са включени и локалните казани. И именно при малките обекти за дестилация се наблюдава концентрация на сиви практики.

Същото е направено и с наблюдаването на акцизите при тютюневите изделия, като към наблюдението до момента на цигарите се включва и тютюнът за пушене. Проф. Петранов цитира ежегодното изследване на „Филип Морис“ на контрабандата, според което контрабандният сектор у нас при цигарите за 2019 година е 2.5 %. Оценките на АИКБ обаче сочат, че сивият сектор при цигарите е два пъти по-висок – 4.5-5 процента, а пък при тютюните е изключително голям – от порядъка на 50 %.

От следващата година АИКБ разширява индекса, като създава нов – „Заетост на светло“, показващ тенденциите директно на трудовия пазар. Предварителните статистически данни показват влошаване ситуацията при осигурените заети, където намалява броят на заетите, които същевременно са и осигурени.
При декларирания трудов ресурс също се забелязва намаление на изсветляването спрямо 2018 година, което означава, че работодателите декларират по-малък от използвания трудов ресурс, а хората работят или без договори, или договорът им не обхваща пълното работно време.

Традиционно, обявяването на индекса „Икономика на светло“ съвпада и с връчване на годишните едноименни награди, организирано от АИКБ. В началото на брифинга председателят на УС на асоциацията Васил Велев посочи в тази връзка, че АИКБ има основание да учреди и антинаграда „Икономика на светло“. Велев изтъкна, че фаворит за нея може да бъде увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година.

Според АИКБ поредното административно повишаване на минималната работна заплата размива приноса на хората в осигурителната система. То води и до ситуацията в някои области, че нискоквалифицираните работници, заради това, че минималната заплата е твърде висока за тяхната производителност, трудно си намират работа и са готови да влязат в сиви практики.

Брифингът на АИКБ завърши с връчването на наградите „Икономика на светло“ в трите категории.

В категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ лауреат на наградата е главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Мотивите – Основните области на анализ, в които работи са макроикономическата политика, публичните финанси и данъчна политика, ефективност на публичното управление и финансиране в образование, здравеопазване и социално подпомагане. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката в България. Лъчезар Богданов е активен участник в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро- и макроикономическите политики.

Статуетката „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“ бе връчена на журналиста от Economic.bg Цветан Петров.
Чрез своите материали той допринася за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо „сивите“, нерегламентирани практики. Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г., са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

В третата категория, „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, победител е Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“.
Призът е за промените в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч от 1 януари 2020 г. едноличните търговци (ЕТ) не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период, съобразно приети изменения от 2019 г. След изменения от 2019 г. дружествата без дейност подават вече утвърдената от министъра на финансите декларация еднократно съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
Направените промени облекчават значително всички собственици и управители на неработещи дружества, като им спестяват време и средства. Облекчават се и процедурите по подаване на декларации за едноличните търговци и дружествата без дейност, като се спестяват време и средства. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.

Материалът Забавя се темпът на изсветляване на икономиката ни, основен проблем – пазарът на труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.