Няма нужда да сме експерти по социология, за да кажем, че ако има правителство в новия 47 парламент, то ще бъде коалиционно. Кои точно ще са участниците в него към този момент може само да се гадае на база предизборните заявки на партиите. Възможно е и отново да не се стигне до сформирането на работещ кабинет.
Дори и такъв да бъде сформиран, пред бъдещата коалиция стоят редица проблеми, които биха предопределили не особено дълъг управленски живот. Един такъв проблем е ядрената енергетика. Това е една от темите, които преди появата на COVID освен, че наелектиризираше политическия дебат, но й задълбочаваше разделението в обществото.
Сега дебатът по темата отново намери своето място в предизборната кампания, било то заради високите цени на електроенергията, или за изразената подкрепа за атома от страна на представители на служебния кабинет, включително и премиера Стефан Янев.
„Имаме два закупени ядрени реактора и те трябва да бъдат реализирани като нова централа или като нова мощност“, каза в края на октомври министър-председателят.
Именно това ще бъде и атомният въпрос пред новото правителство, който може да развали всяко едно политическо настроение: Дали и къде да се реализират тези два реактора. Те вече се държавна собственост и отлежават на площадката в „Белене“, както се случи и с поръчания през Русия реактор Шкода, който след 16 години съхранение бе продаден обратно на руската страна с доста голяма загуба.
Факт е обаче, че без да е построена, повече от 40 години след обявяването на намеренията за това, АЕЦ Белене продължава да оказва своето влияние в обществения, политически и икономически живот у нас.
В момента, в който (ако изобщо) се сформира нов кабинет, на брюрото на неговия енергиен министър, ще стоят няколко папки. В тях експерти и работни групи ще са обобщили резултатите от работата си през последните месеци относно вариантите пред страната ни. Тези опции са, ако не се вземе решение за строеж на нова централа в Белене, то да се мисли за нови реактори в АЕЦ Козлодуй. Има и мнения, че трябва и двете мощности да се изградят, но към този момент та са встрани от атомния мейнстрийм.
По отношение на реализацията на АЕЦ Белене – след години застой тя отново бе стартирана с набиране на стратегически инвеститори за проекта. Избрани за последния етап са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), “Атоменергопром”, част от “Росатом”, Корейската хидро-ядрена корпорация, френската “Фраматом” и американската General Electric, макар последните три по-скоро да искат да доставят оборудване, отколкото да се включат във финансовата страна на проекта.
По отношение на новите мощностите в АЕЦ Козлодуй, в началото на ноември в-к „24 часа“ писа, че към седми блок има интерес от американска компания, но без да се разкирват повече подробности. Информацията се базира на факта, че на група в Българския енегиен холдинг е даден мандат да преговяря с американски инвеститори на фона на посещението в централата на американския посланик у нас Херо Мустафа.
По-рано тази година, малко преди да напусне министерското кресло в енергетиката, Теменужка Петкова от ГЕРБ посочи, че площадката на седми блок е лицензирана през февруари 2020 г. и има издаден ОВОС, който позволява изграждането на няколко типа реактори, включителни такива, които са предвидени за Белене – ВВЕР АЕС-92. Според заключение на работна група към министерството, оборудването за АЕЦ Белене може да бъде използвано на терена в Козлодуй
Относно площадката на осми блок, такава процедура тепърва трябва да стартира и според експертите това би довело до забавяне на реализацията на двата реактора, защото за тази в Белене процедури не са необходими.
Преди няколко дни в интервю за БТА ядреният експерт и предприемач Богомил Манчев посочи, че изграждането на АЕЦ Белене би струвало около 10 млрд. лв, а проектът в Козлодуй ще е с няколко милиарда по-скъп.
И тук изниква въпросът за политическото решение, защото както заяви първият вицепрезидент на Европейската комисия и еврокомисар по Климата и Зелената сделка Франс Тимерманс, дори Брюксал би подкрепил такъв ядрен проект, ако той е жалан от нашата страна. Въпреки това, той спомена, че тази електроенергия не е „зелена“, но характерно „по брюкселски“ не затвори темата.
Бидейки топката в полето на нашите политици, те не се сътезават с един и същ цвят на фланелките, защото всеки вижда отговора на атомния въпрос по своему и тя (топката) остава неподвижна.
За нови мощности в Козлодуй – ГЕРБ, ИТН, „Продължаваме промяната“
Преди дни лидерът на ГЕРБ – в чиито правителства и „Белене“, и 7 блок на АЕЦ Козлодуй, ту тръгват ту се спират – заяви „Който и каквото да говори, АЕЦ „Белене“ не може да се случи. Но на 100 км имаме АЕЦ „Козлодуй“. Правим си два реактора и това са 2000 мегавата“.
Подобна е позицията и на Продължаваме промяната. В свое участие пред NOVA единият от лидерите на формацията Кирил Петков коментира, че няма държава с ядрена мошност, която да е нападната и се застъпи за площадката в Козлодуй.
Енергийният експерт от Има такъв народ, Иван Хиновски, смята, че АЕЦ Белене е обременен проект и също подкрепя мощности в Козлодуй.
За АЕЦ Белене – БСП, Изправи се.БГ
От своя страна председателят БСП Корнеля Нинова, по време на предизборно събитие, заяви категорична подкрепа за Белене, защото централата е „дългосрочното решение за енергетиката“. Това, което се случва със зелената сделка, може да бъде компенсирано само с ядрени мощности.
Според лидера на Изправи се.БГ! Мая Манолова пък, АЕЦ Белене е необходима на страната, като нови реактори и в Първа атомна не влизат в конфликт с това.
Против нови ядрени мошности – ДА България и ДПС
“Изграждането на АЕЦ “Белене” или 7-и и 8-и блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй” означава строителство 10 години и 25 млрд. лв. от джоба на данъкоплатеца, които няма откъде да бъдат намерени. Това не може да бъде частна инвестиция и трябва да е изцяло за сметка на държавата. Това е целият ни външен дълг”, коментира Ивайло Мирчев от Демократична България.
От ДПС също са против нови ядрени мощности. В началото на годината в неревизирана и досега позиция водещият енергиен експерт на ДПС Рамадан Аталай опроделя заявките за изграждането на нови ядрени мощности у нас като мечти и предизборни обещания.
От цялата палитра от мнения се вижда, че политически потенциал за реализация има в идеята за нови мощности на площадката на АЕЦ Козлодуй, предвид това, че я подкрепят партии, обявили, че няма как да влязат заедно в управлението.
БСП, която според социолози може да е ключ към управленска коалиция, едва ли ще може да намери лесно съмишленици, особено ако формацията около Мая Манолова не успее да прескочи прага за влизане в парламента.
Всичко това идва да покаже на международните инвеститори, както и на българските заинтересовани страни, че едва ли скоро предстоят резки движения по отношение на атомната енергетика в страната.
По-вероятно е, заради COVID кризата, проблемите с подпомагането на икономиката и домакинствата, да оставят атомния въпрос за решаване в други по-малко пандемични времена. Времена, в които атомната тема може отново да покаже своя заряд и да преформулира политическата карта на България.
