Управлението на икономиката се сблъсква непрекъснато със ситуации, в които трябва да се приемат трудни решения. Не намаляват усилията за намиране на лесни решения на трудни проблеми и за откриване и преоткриване на магически похвати. Видимо са силно заразителни примерите на маговете, които постигат невероятни ефекти пред публика при нищожни усилия и за нула време. Историята непрекъснато препотвръждава невъзможността за постигане на нещо от нищо, но толкова е силно желанието да спечелиш погледите на публиката и да ги омагьосаш, че логиката се изхвърля зад борда.
Предстои приемането на поредния държавен бюджет. В Закон за публичните финанси, чл. 79, ал. 4 е записано, че „В срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, … и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза“. Посоченото изискване на Закона е задължение на Министерския съвет. Министерският съвет обаче е всесилен орган, той коли и беси, кара си по своему и не се интересува от клаузите на някакъв си там Закон. Законите се пишат за простолюдието. В Закона не се предвиждат санкции за неговото неизпълнение, т.е. Законът е своеобразно пожелание за Министерският съвет. Ако незначим редовен гражданин на Република България не изпълни предписание в някакъв действащ Закон, той бива подвеждан под отговорност и минималната санкция е налагане на глоба. Но не и за членовете на Министерския съвет, те са недосегаеми.
По всеобщо професионално разбиране и тълкувание държавата и пазарът трябва да действат в симбиоза. Те задължително следва да се допълват, а не да се конкурират. Икономическите участници следват своите интереси на пазарни начала в съответствие с действащото законодателство, а държавата създава и поддържа социално-финансово-правни-икономически условия за нормално и ефективно функциониране на взаимоотношенията между пазарните участници в интерес на всеобщото благосъстояние.
Основен бюджетен показател, по който държавата може да съдейства за стимулиране на частната икономическа активностq са капиталовите разходи и публичните инвестиции. Чрез тях държавата може да допринася за стимулиране на икономическата динамика. Те следва да са предназначени за финансиране на инфраструктурни проекти от различно естество: военна, пътна, здравна, образователна, спортна, културна. Частната инвестиционна активност корелира с обема и качеството на наличната инфраструктура в най-общ план – ниското качество на наличната инфраструктура задържа и отблъсква частните инвеститори и обратно.
Традиционно у нас планираните капиталови разходи от Консолидирания държавен бюджет не се изпълняват и се пренасочват към други видове бюджетни разходи. На Фигура 1 е представена динамиката на планираните и отчетени капиталови разходи. Разривът между двете криви нараства.
Специфични са годините, в които отчетените капиталови разходи превишават планираните. Това са 2015 г., 2019 г. и 2023 г. През 2015 г. държавата трябваше да компенсира загубите от фалиралата Корпоративна търговска банка, а следващите две специфични години бяха свързани със закупуването на военни съоръжения. Този вид капиталови разходи (военни) надделяват и през изминалата 2025 г., а вероятно ще формират и чувствително перó и през текущата година.
Капиталовите разходи обхващат различни по характер инвестиции, сред които доминират тези за придобиване на дългосрочни материални активи и тези за основен ремонт. Инвестициите за дългосрочни материални активи допринасят за създаването на нова инфраструктура, но за последните пет години те са по-малко от половината от капиталовите разходи (48,3%!). Съвременните инвестиционни проекти изискват значително по-добро състояние на инфраструктурните елементи и нови такива от национално значение.
Реализацията на капиталовите разходи се свързва (също традиционно) с корупционни практики. Това е причината, която се посочва за забавяне и задържане на изпълнението на необходимите инфраструктурни проекти. Ширещата се корупция, по която ние сме рекордьори в ЕС, не трябва да е причина за ниския обем и лошото качество на инфраструктурните проекти. Корупцията следва да е обект на разследване от надлежно действащи правови организации, чието функциониране също е функция на управляващата политическа класа.
Ангажимент на правителството е и поддържането на приемлива степен на социално неравенство като следствие от доминиращите разбирания за социална справедливост. В предизборната Програма на действащото правителство се акцентира повсеместно за намаляване на социалното разслоение на обществото, но в актовете на правителството не се забелязват усилия за постигане на тази шумно поставена цел. Нещо повече – правителстовото не демонстрира виждания и позиция доколко и как подобна цел може да бъде изпълнена, както и как би могъл да се използва бюджетният инструментариум за намаляване на социалното неравенство. Възможният начин е чрез опериране със структурата на данъчното облагане. Правителството обаче демонстративно избягва подобен ангажимент и по този начин фактически поддържа олигархичната структура в страната.
При изживяваните икономически трудности се открояват мощни гласове за различни видове компенсации от страна на правителството. Управленският елит следва да бъде много внимателен при определяне на различни видове компенсаторни помощи. Индустриалният сектор следва да е в състояние да изгражда в себе си механизми за предвиждане на промени в различни по характер взаимодействия (вкл. и ценови) и своевременно да се адаптира и да бъде в състояние да се адаптира към променящите се условия. Правителството следва да възприема относително трайни жалони, свързани както с подоходни, така и с данъчни структури, които да се съобразени с необходимостта от поддържане на устойчиви социални отношения, а не да бъде обект на стохастични социално-икономически изригвания. Не и да се стреми да се харесва на определени браншови кръгове.
В състояние на членство в еврозоната правителството и най-вече БНБ притежават силно ограничени възможности за въздействие върху инфлационните процеси. Ценовата динамика притежава логика и се подчинява на действия на Европейската централна банка. При такава ситуация най-добрата макроикономическа политика е предвиждане на възможните промени и изпреварващо предприемане на съобразени действия. В противен случай се наслояват изкривени социални настроения и очаквания, които могат да причинят трудно поправими щети.
Заключение
Заживяхме в размирни и несигурни времена. Задължително набъбващите ни военни разходи неминуемо влияят негативно върху и без това опашкарското ни благосъстояние в рамките на ЕС. Толкова повече правителството е длъжно да изяснява максимално възможностите ни за социално-икономическо развитие, да откроява отговорно проблемите на страната и да предприема доминиращо консенсусни мерки. В такива случаи всякакви недоизказани, недоизяснени, предприемани на тъмно мерки са противопоказни.
Особено нежелани са дразнещите неоправдани различия в материалното благополучие на различни слоеве от населението. Правителството има лостове за въздействия, но е необходимо да си изясни безупречно какво трябва да направи и какви биха били евентуалните последствия минимум в средносрочен план при различни варианти на екзогенни и ендогенни развития.
