Икономиката на 2020 г.: какво знаем, когато нищо не знаем

„Плонж“, не „спад“ – това е правилната дума за поведението на стопанските показатели след 13 март 2020 г.

В продължени на прегледа на едномесечния опит след 13 март и великденската равносметка на стопанските развития след въвеждането на извънредното положение, трябва да си отговорим на въпроса какво знаем и можем да промените в стопанския живот през 2020 г. и в обозримо бъдеще.

Смяната на законовото наименование на текущата ситуация не променя с нищо неизвестността, която очевидно господства в ориентацията на отделните домакинства, икономиката, стопанската и фискалната политиката.

Човешки капитал, стопански ефекти и методология на ориентацията

Както стана дума във Великденската равносметка, ИИИ на БАН с абсолютно право отбеляза, че, за разлика от типичните рецесии, тази за 2020 година тръгва от физическото ограничаване на човешкия капитал в икономиката.

Това е ограничаване на физическия аспект на стопанския живот, на производството и доставката на нещо, от което хората се нуждаят и са готови да платят. Тази особеност на 2020 г. бе обяснена още в началото на април от колегата Георги Ганев. Представа за това колко силно е нарушено дори придвижването от точка „А“ до точка „Б“ дава двуседмичният COVID-19 Community Mobility Report на Google за България от 9 май.

Посещенията на места за пазаруване на дребно и почивка (паркове, музеи, кина и пр.) за двете предшестващи седмици са средно 32% по-малко от обикновено. Като в началото на периода и преди това са над 60%. За хранителните магазини и аптеките – 11% (при над 40% в началото); парковете – 23% (над 60% в края на март); места за транзит в пътуванията – 28%; и придвижвания до работното място – 12%, като в някои дни намаленията са до 70 и 80%.

Ограничаването не може да не доведе до общи негативни последици за доходите, стопанството и фиска.

Засега единствената методология, която отчита относително подробно и последователно промените в икономиката именно от тази гледна точка, е приложената от Института GATE на СУ схема на проследяване на активността в стопанстовото (ПАС); на английски – COVID-19 Activity Tracker – CAT).

Подреждането на главоблъсканицата с тази методология тръгва от показателите „заети“ и „безработни“ в шестнадесет засегнати отрасъла. Отправните данни са от статистиката за заетостта към края на февруари. След това се отчита седмичната им динамика според отчетите на Агенцията по заетостта и НСИ. На основата на исторически данни са взети предвид неотчетените елементи в статистиката на пазара на труда и доходите. За някои отрасли неотчетеният сегмент е 30%. Но общо за икономиката максималният дял на този сегмент се приема като приблизително равен на парите в наличност („извън финансовите институции“), с които могат да се платят различни стоки и услуги. Той е 16.5% и е изчислен по методологията „договорно-интензивни-пари“ (ДИП) според данните от паричната статистика на БНБ за март т.г. Спрямо февруари ДИП се увеличава с 0.2%. Като дял от прогнозния БВП за 2020 г. ДИП е 15.1%. Ако темпът на ръст на този сегмент се запази до края на годината, тогава ръстът на сивата икономика ще се увеличи с около 2% (до около 17% от БВП).[i]

Данните за заетостта и безработицата, заедно със статистиката на доходите от заплатите в най-засегнатите шестнадесет отрасъла дават преките фискални ефекти от ограничаването на човешкия фактор. Това са върху приходите от данъци върху доходите и труда (т. нар. „осигуровки“), според приноса на работодателя и работника (служителя).

В същото време статистиката на БВП позволява да се прецени готовността за потребление (на домакинствата) и съответно да се пресметнат и фискалните въздействия от намаленото (или увеличеното – при положителна динамика) потребление.

Тези въздействия са дадени като част от БВП и общ ефект във вид на сума от намалените данъци върху доходите на физическите и юридическите лица, ДДС и осигуровки. Митата и акцизите, както и общинските данъци и такси не са включени. Не е включено и изразходването на Фонд Безработица. Местните данъци и такси са се непостоянен ритъм на плащане. Към фискалните ефекти могат да се добавят нови разходи, ако бъдат направени, по правителствени намерения и политики, които не са свързани с пандемията или които би следвало да бъдат отложени заради нея. Пример за първия тип разходи може да бъде намерението за строителство на 100 държавни бензиностанции (около 300 млн. лв.), за втория тип – възстановяването на проекта „АЕЦ Белене“ (разходите за който засега не са известни).

Заетостта и безработицата, доколкото към началната точка (средата на март) е известна брутната добавена стойност (БДС) на един зает, дава основната връзка на човешкия фактор към динамиката на макроикономическите показатели и по специално БВП.

Историческата статистика (2014-2019 г.) на тези рискови отрасли и БВП позволяват аналитично коригирани екстраполации за очакваните развития в стопанския живот до края на годината (и след това). Но историческата динамика дава възможност и да се представи разликата, „делтата“ между предполаганото, типично и прогнозираното (от Министерство на финансите и макрорамката на закона за бюджет 2020) развитие на икономиката и онова, което се случва след 13 март. Разликата между „нормална“ и текуща динамика на измерваните показатели позволява ориентация в текущата обстановка, корекции в „делтата“, когато се променят показателите и промяна в стопанското поведение (на граждани и фирми) и стопанските политики (на правителството). Иначе казано, „делтата“ позволява да се разсъждава „какво би станало, ако“ (‘what if”) и съответно да се търсят алтернативи на лично, професионално (отраслово) и общо-стопанско, правителствено равнище.

Икономическият живот: снимка към 15 май 2020 г.

Периодът от два месеца може да се определи не като „спад“, а като плонж на стопанските показатели, обяснени по-горе.

За първите три месеца на 2020 г. експресните оценки на НСИ за БВП отчитат 2.4% ръст; на БДС – 2.3%. Изглежда последните две седмици на март или е имало някаква инерция, или отчетността не е регистрирала случващото се, или и двете. Т. нар. „ключови показатели“, които се наблюдават като основание за решение за членство в еврозоната на 6 април показаха спад на доверието в промишлеността от -4.4% спрямо предишния месец (1,1% на годишна основа), 26.4% спад на поръчките от чужбина и очаквана дефлация от 4.1% спрямо февруари. Промишленото производство през март е -6.9% (спрямо март 2019 г.), а износът на стоки –- -8.8%, също в сравнение с март 2019 г..

Макро-плонж (предвиждане на САТ)

Тези очаквания са относително оптимистични: предполага се относително задържане на отрицателните ефекти през лятото, сезонна заетост и подвижност на работната сила от най-засегнатите отрасли, например от туризма, но не само.

Сумарният отрицателен ефект в икономическия растеж за годината е – 7.1%. Той е по-незначителен от отчета за първото тримесечие на тази година (-3.3 БВП в еврозоната) предвижданията са до края на годината (до -10% от БВП) на Комисията за ЕС. Както стана дума в предишната статия, при 32 на сто участие в глобалните вериги на добавената стойност и 80 на сто индекс на глобализацията, България не може да бъде по-леко засегната от Еврозоната като основен център на икономическа гравитация.

При методология подобна на САТ, но по-подробна в отчитането на външните шокове, Уникредит Груп преди две седмици предвиди спад на БВП от 7.8%. След средата на март спадът в потреблението на електроенергия за периода до 10 май 10.3% по данни на ЕСО. Вероятно само това развитие, ако се окаже трайна тенденция, ще допринесе за спад на БВП с 0.3-0.5%.

Текущи развития: фиск, отрасли и макроикономика винаги може по-добре

Внимателният преглед на „делтата“ би трябвало да покаже следните закономерности и обстоятелства.

• Към края на април бюджетният излишък е 1 587,1 млн. лв.
• Към 12 май по схемата 60:40 от държавния бюджет са изплатени 14 492 911 лв. за временно запазване на 47 883 работни места, което означава средно по 302.67 лв. на човек.
• Към 15 май обхватът на схемата е 1.3% от фирмите и 2.5-26% от правоимащите лица, на които се дължи обезщетение, според оценка на АИКБ.
• Стартирането на схемата за безвъзмездна помощ за микро-предприятията се отложи за тази седмица.
• По всичко изглежда, че правителството отнема ресурс от икономиката, макар приходите да се свиват с 875,8 млн. лв. спрямо същия период на 2019 г.
• Основната мярка за стимулиране на икономиката до момента е капитализирането на новия държавен ВиК холдинг с 1 млрд. лв. Липсва информация дали финансирането на проекти вече е стартирано. Ако това се е случило, тази държавна компания и новите бензиностанции вече са или биха отнели от бюджета за 2020 г. сума равна на около 1.1% БВП.
• Към това трябва да се добавят и инфраструктурните проекти, финансирани от бюджета. Но за всеки е необходим отделен анализ.

Засега не се налага промяна в предвиждането на САТ за потенциалното намаляване на бюджетните приходи до края на 2020 г. По споменатите разходи на правителството, ще има приходи за фиска, не те ще бъдат „разтеглени“ във времето и най-вероятно частичните положителни ефекти ще могат да бъдат оценени едва след време.

Оповестените до момента статистически данни напълно кореспондират с прогнозата на GATE-CAT за развитието на българската икономика.

Данните за месец март 2020 г. на годишна база:

Очевидно и логично е, че както навсякъде в ЕС, така и в България най-силен е очакваният спад на оборотите в промишлеността на гостоприемството, т.е. туризма и ресторантьорството.

От наличните данни може да се направи извода, че макроикономическите показатели за тази година, ще са най-неблагоприятните [KS1] от 2009 г. и е възможно да стигнат негативните стойности от 1996 г.

Отчитането на човешкият фактор показва и какви бяха могли да бъдат алтернативите.

• На един летален изход от COVID-19 към 14 май се падаха 1 116 официално регистрирани безработни и 218-219 преодолели заразата.
• Ако обаче за меродавни се приемат данните на НАП за анулираните трудови договори – 176 261 към 14 април т.г., цитирани от АИКБ – и ако това съотношение се е запазило още един месец, „цената“ на един летален изход е над 1 600 безработни. При това общият брой на смъртните случаи е относително нисък. Публичност на седмичните данни на НАП за прекратените договори би помогнала много за ориентация в случващото се.
• В тези съотношения няма причинно-следствена връзка, те не са основание за етични оценки – колкото повече са смъртните случай, толкова по-ниска е цената „безработица“ (и обратното). Но те повдигат въпроса за ползите и разходите от текущите политики, измерени в човешки живот. На тази основа могат да се правят и международни сравнения.
• Прогнозата за удвояване на броя на безработните до края на 2020 г. се запазва, макар че чисто новите регистрирани безработни са вече 120 (или над 170) хиляди бързо се доближават до и надминават очакваните 157 хиляди в края на годината. Отпускането на ограниченията на човешкия фактор и възможността за пътувания, плюс препоръките за обща политика на ЕС в свързаните със гостоприемството и търговията отрасли, вероятно ще спрат крайно рязкото увеличение на безработицата през идните месеци.
• Очакваният броя заети под-най-голям риск и общият брой на хората под риск обаче се запазва и се потвърждава от социологическите допитвания на Алфa рисърч, Парите-ми и Юрофаунд.
• Алтернатива на сегашните политики би било да се остави ресурс в икономиката без избирателно третиране на отделни отрасли и стопански субекти.
• Сумата на наличния към края на април бюджетен излишък, евентуално спряното или отменено данъчно облагане на юридическите лица (данък печалба и данък дивидент) и „Фонд безработица“ би оставила в икономиката 5.8 млрд лв. ресурс в икономиката.
• Тази сума е близка до сумата на предвидения от GATE-CAT спад на БВП. Но по-важното е, че тя почти не би изисквала допълнително подаване на документи, отчетност и бюрокрация.
• Тя би дала и перспектива на предприятията за планиране в дългосрочен план, би намалила темпа на нарастване на безработицата, би облекчила преговорите на предприятия с кредитори и доставчици и би предотвратила ненужни политически напрежения.

[i] Според повечето други налични методи на изчисление на т.нар. „сива икономика“ нейният дял за България е около два пъти по-съществен.

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"