При 85% от фирмите се наблюдава спад или спиране на приходите. Това показва детайлна анкета сред 155 фирми от различни икономически сектори. Тя е реализирана в периода 8 – 19 април от НИЦ „Иновации и конкурентоспособност“ към УНСС и потвърждава крайно негативното отражение на коронакризата и извънредното положение върху икономиката ни.
При 61% от фирмите, които реализират намаляващи приходи се идентифицира спад на печалбата или преминаване на загуба. Сред тях 38 % са силно затруднени или не са в състояние да посрещат задълженията.
66 % от анкетираните споделят, че се наблюдава спад на приходите им с над 20%. При 10% от фирмите приходите спират (спадат със 100%).
Оптимистичен донякъде е изводът, че 63 % от фирмите определят влиянието на кризата като неблагоприятно, но преодолимо.
Изследването търси и отговор на въпроса, кои са събитията, убедили фирмите да предприемат извънредни действия (отбелязва се, че има дадени повече от един отговор).
При 109 от фирмите, или 71%, извънредното положение в България е основното събитие. При 37% от фирмите другото важно събитие е извънредното положение в Италия, а за 31 на сто едно от основните събития е извънредното положение в Европа. 29% от фирмите изтъкват като сигнална лампа затварянето на границите в Китай.
Няколко са основните действия на бизнеса в отговор на кризата:
- 57 % съкращават административни разходи
- 45 % освобождават хора, като тук се комбинират съкращения, пускане в платен или неплатен отпуск
- 38 % намаляват работно време
- 36 %съкращават разходи за търговия и маркетинг
- 25 % съкращават разходи за обучение и социални придобивки
Анкетата установява, че служителите на 27 процента от фирмите са били изцяло „хоум офис“, докато 52 процента са имали смесена организация – на работното място и работа в домашни условия.
38 процента от анкетираните заявяват, че са подготвени да издържат без външна намеса по-дълго. При 31 % това може да стане до края на юни, 19 на сто не очакват проблеми, 6 процента заявяват, че вече не са в състояние да продължават дейността си.
Почти половината от фирмите – 45 %, очакват негативните тенденции, предизвикани от кризата да продължат до края на 2020 година, 27 % до края на 2021, а за 8 на сто негативите ще траят до три години.
Анкетата обръща сериозно внимание и на икономическите мерки, предприемани от властите и отношението на реалния бизнес към тях. А то по-скоро е негативно и резервирано.
72 % от анкетираните не очакват с 10-те млрд. лева евентуален нов държавен дълг да бъдат подкрепени работодателите у нас. Подобен процент фирми пък не смятат, че гарантирането на кредитите от ББР е работещ механизъм.
Едва 11 процента от анкетираните приемат, че предприетото от държавата е достатъчно. 47 на сто от фирмите заявяват, че мерки, от които бизнесът им се нуждае не са предвидени.
Само 20 процента от компаниите смятат да се възползват от държавната подкрепа. 20 % от тях ще заложат на мярката 60:40, а 6 % на гарантираните от ББР кредити. Половината от анкетираните няма да могат да си помогнат с държавната подкрепа, защото не отговарят на условията.
По отношение на мярката 60:40 анкетьорите изследват нагласите на фирмите към нея преди и след като държавата реши да поеме и 60 процента от осигуровките. Вижда се, че неодобрението към механизма рязко спада, като различните нюанси за „несправедлива мярка“ се споделят от 42 % при над 70 на сто във варианта без поемане на осигуровки от държавата.
Генералните последици от кризата са: 2 процента фирми с увеличаване на дейността, 33 % – без промяна, останалите прекратяват в една или друга степен своята дейност.
