На днешния ден се говори и пише предимно за Деня на Европа, Деня на победата, пандемията, коронавируса… А тъй като се пада събота – слънчево и топло – за физическата дистанция, за мерките, маските и хората.
Ние обаче ще пишем за тухли. Защото сме социално и национално отговорни и подкрепяме призива на строителната гилдия у нас, която уверява, че може да вдигне икономиката ни на крака, да даде работа и препитание на безработните. Иска поле за действие и държавно рамо за започване на стотици строежи.
Досущ като през 1969 година и бушуващият тогава строителен плам. Тревожна статия във в-к „Икономически живот“ от онези години обаче свидетелства за един сериозен проблем, който може да наруши строителния ритъм в Републиката през второто шестмесечие.
Значително се забавя пускът на керамичния завод в Генерал Тошево, който по план трябва да произведе 14 милиона тухли за родните строителни обекти. Те вече ги чакат, но в същото време монтажниците на бъдещия завод не могат да довършат ключови производствени инсталации.
Авторът на статията алармира и настоява инвеститорът – Обединение „Строителна керамика и ефективни материали“, да избърза и достави необходимото оборудване.
Препоръчва се и Министерството на строежите и архитектурата да се намеси. Защото „време за губене няма“ – както завършва статията, и 14-те милиона тухли трябва да бъдат произведени и доставени на строителите.
Ние искрено се надяваме тревожният сигнал, публикуван във в-к „Икономически живот“, да е допринесъл за решаването на проблема. И тухлите да са „намерили майстора си“.