С огромно възмущение „Архивни страници“ установяват, че асфалтът в България предизвиква проблеми не само днес.
Недвусмисленото заглавие на много критичната статия на в-к „Икономически живот“ от 1967 година показва, че този ключов елемент в пътностроенето е създавал главоболия още в онези години, които иначе се характеризират с много инфраструктурен позитивизъм:
Но когато иде реч за пилеене на скъпата суровина, публицистичната и гражданска позиция избухва в справедлив гняв. И как иначе, щетите, описани от статията възлизат на 10 хиляди валутни лева.
Тук е редно да замълчим смутено, припомняйки си последните „магистрални новини“ от тези дни – 1) 180 млн. лева ще струва ремонтът на 40-километровата вълнообразна отсечка на „Тракия“ (в двете посоки);
2) Над 1 млрд. лева се дават без конкурс и търг на държавна компания да строи част от пътя Видин – Ботевград, незначителна подробност е, че въпросната компания няма ресурсите и техниката за подобни проекти.
Така че можем да обобщим поетично, че изтичащият от 500-те варела асфалт през 67-ма е малко планинско поточе в сравнение с гигантските течове 53 години по-късно.
