fbpx

Държавата плаща висшето срещу 5 години работа в България

Държавата ще плаща пълно или частично таксите за обучение на студенти, които поемат ангажимент да останат да работят в България поне 5 години след дипломирането си чрез подписан договор с бъдещ работодател. Това гласи проект на Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател, пише „Дневник“ по информация на „Офнюз“. Проектът е внесен за обществено обсъждане до края на месеца.

Предвижда се основната заплата на студентите, подписали договор с бъдещия си работодател, да не може да е под по-високия размер на средната основна заплата за съответната длъжност на пълно работно време в предприятието или на средната основна заплата за пълно работно време в предприятието.

Този ангажимент на държавата няма да е валиден за всички университетски специалности, а само за тези с недостиг на висококвалифицирани кадри по списък, определян и утвърждаван всяка година от министъра на образованието.

Безплатно обучение ще има за приетите по държавна поръчка в специалностите от списъка, които решат да сключат договор с работодател. Частично ще бъдат покрити разходите на студентите с договори в същите специалности, които обаче учат в платената форма на обучение. В този случай студентите ще плащат такса равна на разликата между таксата им за обучение и частта, която се заплаща с пари от държавния бюджет. Ако дадена специалност отпадне от списъка, студентите, които вече учат безплатно, ще довършат обучението си по реда, по който са го започнали, е разписано в наредбата.

Работодателите ще подават заявления, за да се включат. Условието към тях е да са регистрирани в България и през последните 2 г. да имат среден списъчен брой на персонала над 20 човека. Определени за целта министри ще внасят отговарящите на условията заявления в Министерския съвет, който ще приема списъка до 31 юли всяка година.

Договорът ще се прекратява при:

  • отписване на студента преди успешно завършване на обучението му;
  • прекъсване на обучението на студента, освен поради болест или майчинство;
  • отстраняване на студента от висшето училище;
  • системно непосещаване от студента на договорения стаж;
  • неосигуряване от страна на работодателя на условия за провеждане на уговорения стаж;
  • прекратяване на работодателя без правоприемство;
  • взаимно съгласие на страните по договора;
  • обективна невъзможност на някоя от страните да продължи да изпълнява задълженията си по договора.

При прекратяване на договор поради неизпълнение неизправната страна дължи възстановяване на всички средства за издръжка на обучението, които са изплатени на висшето училище от държавния бюджет. Ако прекратяването е по взаимно съгласие, студентът и работодателят възстановяват средствата поравно. Ако откажат да ги платят, ще започне да се начислява законната лихва. Случаят ще бъде предаден на НАП.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"