Животът в собствено жилище безспорно е една от мечтите на българите. По данни на Евростат от края на май т.г около 82% живеят в такива домове. Това ни отрежда трето място по този показател след Румъния (94.7%) и Хърватия (82.3%). Последни в това отношение са Холандия където едва около 8.5 на сто притежават жилището, където живеят.
Пак по данни на Евростат около 46% от хората у нас живеят в апартаменти, респективно в блокове. Масово това са познатите на всички панелки и ЕПК сгради, разбира се има и такива в тухлени монолитни многофамилни жилища.
Наред с редицата проблеми, които съвместното съжителство носи има и един открояващ се, а именно собствеността на терените, на които са разположени блоковете. В огромния процент от случаите, особено в големите комплекси, наричани в зрелия социализъм измежду хората „работнически спални“, собствеността на терените под сградите е общинска, а понякога и държавна.
В нотариалните актове на тези апартаменти пише, че собственикът им притежава идеални части от сградата, но не е посочено, че има право на строеж върху нея или, че притежава процент от терена под блока.
Това в една идеална ситуация, в която няма природни или причинени от човека бедствия не би трябвало да е проблем, но такива за съжаление се случват. По данни на една от международните застрахователни компании у нас едва около 10% от жилищата ни за застраховани, т.е масово собствениците на апартаменти в големи блокове, строени през социализма няма да могат да получат адекватно обезщетение в случай на нежелано събитие.
„Икономически живот“ се свърза с адвокат Емилия Ангелова от кантора Ангелова-Белчева с молба да коментира казуса. По думите й, „собствениците на апартаменти в блокове върху общинска земя де факто притежават съответните идеални части от право на строеж върху земята. Процентът на това право е сложен за изчисление, в случай, че не е възпроизведен в акта за собственост, но може да се установи, в случай на погиване на сградата“.
Адвокат Ангелова, която през професионалната си кариера е била й главен секретар на Агенцията по геодезия, картография и кадастър посочи, че това право на строеж се погасява в рамките на 5 години от настъпването на събитието, от което сградата е погинала. Разбира се, тук има и предизвикателството всички съсобственици на етажната съсобственост да бъдат намерени и да дадат съгласието си за построяване на нова сграда със същите параметри.
Съществува и друга опция. Пред медията ни експерти от Столична община, пожелали анонимност, коментираха, че всеки блок с решение на етажната собственост може да стартира процедура за придобиване на терена под блока. За да се извърши това, е необходимо да се предприемат няколко стъпки.
Първата е решение на общото събрание на блока за придобиване на терена под сградата. След това всички съсобственици трябва да декларират съгласие, че искат да купят земята и да приложат документите си за собственост. Всички тези документи се подават до кмета на района, където е разположена имотът. След това по административен ред кметът предлага на общинския съвет да вземе решение за продажбата на терена. В този процес се прави и оценка на имота от независими оценители, която е основна отправна точка, за това колко трябва да плати всеки от съсобствениците. След решението на общинския съвет преписката отива в отдела „Общинска собственост“, където се извършват и сделките по прехвърлянето на имота.
Придобиването на земята под блоковете би решило и други проблеми, като това да се иска разрешение от общината за всякакви съществени подобрения и основни ремонти по сградата, както и за изграждането на съоръжения като фотоволтаични централи.
Целта на настоящия материал е по-скоро да запознае притежателите на апартаменти в големите блокове за опциите, които им предоставя законът, ако нещо непредвидено се случи със сградите. Ясно е, че една такава процедура има своите предизвикателства, като това всички съсобственици да искат това и да преминат през съответните административни процедури.
Има и мнения, че общината трябва да дари тези терени. През последните години се появиха и такива коментари, но по мненията на юристи казусът е сложен. Това е така, защото дарявайки тези терени, общината или държавата ще облагодетелства една категория граждани са сметка на друга, в което има много основание.
Все пак темата за собствеността на земята под, а и около многофамилните жилища ще става все по-актуална, заради предизвикателствата на съвремието, като намаляващото пространство за паркиране, поддръжката на околоблоковите пространства, достъпът до ток за собствениците на електромобили и др.
***
Поредният текст на Спас Стамболски, засягащ „панелките“, е тема с продължение, която Икономически живот ще продължи да развива, тъй като тя крие много неизговорени проблеми, както и много митове и страхове, които трябва да бъдат разсеяни.
