След 01.01.2000 г. в България се полагат основите на тристълбовия пенсионен модел с въвеждането на два капиталопокривни „стълба”, редом с разходнопокривния стълб, съществувал до момента. Преведено на разбираем български, това означава, че към дотогавашната пенсия, основаваща се на принципа на „солидарността на поколенията”, се прибавят още два инструмента, при които се натрупват пари по лични сметки на бъдещите пенсионери. Единият от тях е задължителен – така нареченото „Допълнително задължително пенсионно осигуряване”, а другият е доброволен.
Малко
история, демография, отровни гъби и логически съображения
До началото на пенсионната реформа, у нас имаше само
един вид пенсия, средствата за които се осигуряваха и продължават да се
осигуряват от работещата част на гражданството. Най-просто казано – парите за
социални осигуровки, които в момента всеки плаща ежемесечно не отиват за
неговата пенсия, те отиват за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери.
Очакването е, че когато днешните работливи граждани, които са осигурявали
средства за пенсиите на своите родители и прародители достигнат пенсионна
възраст, техните деца и внуци ще „поемат щафетата” и ще осигуряват нужните
средства за техните пенсии.
Тъй като пенсиите на всяко поколение при тази така наречена „разходопокривна система” се плащат от децата и внуците на пенсионерите, затова всичко това се нарича с красивите думи „солидарност на поколенията”. Всъщност, общественото осигуряване у нас е в състояние на постоянен дефицит, при това голям и затова недостигащите пари за пенсиите на днешните пенсионери се взимат от държавния бюджет, който пък се захранва пак от данъците на населението и на бизнеса.
С две думи, разходопокривната система, венцехвалена като „солидарност на поколенията” у нас и не само у нас е в тежък дефицит и затова солидарността излиза двойна – един път плащаш социални осигуровки заради своите или чуждите баба и дядо, а втори път част от платените от вас данъци отиват пак за заплащане на пенсии.
Причината за това е променящата се демографска картина във всички развити индустриални страни и модерни общества. Продължителността на живота расте, раждаемостта намалява, на всичкото отгоре и трудовата миграция отвежда потоци от хора от нашата държава в други държави с по-висока цена на труда и парите за пенсиите по разходопокривната система все повече не достигат. Няма никакви изгледи в обозримо време те да нараснат, защото нито има изгледи да настъпи някакъв продължителен „бейби буум”, нито пък продължителността на живота ще се движи в друга посока, освен на горе.
Разходопокривната система е работела добре във времена, когато децата и младите хора са били значително повече от възрастните. Сега нещата изобщо не стоят така.
Ако си представите диаграма, на която нагоре по ордината е възрастта на хората в години, а по абсцисата на ляво и на дясно се нанася броят на жените и на мъжете, ще видим, че някъде към 1900 година тази картинка за повечето страни е представлявала почти симетричен триъгълник. Колкото е нараствала възрастта, толкова е намалявал броят на мъжете и жените в двете посоки.
Днес обаче в горната част на диаграмата има голям брой хора, докато долу, където са младите хора и децата се наблюдава сериозен недостиг. Така диаграмата на разпределението на населението по пол и по възраст, заприличва от пирамида или триъгълник на нещо, което силно наподобява на гъба. За социално осигурителната система това е една порядъчно отровна гъба.
В българския случай, отровната гъба също е вече отгледана на практика и е въпрос на кратък период от време, за да се оформи окончателно като червена, бяла или зелена мухоморка.
Тези неблагополучия около демографската ситуация и съответно около разходопокривната система, станаха причина да се потърси някакво решение и в края на 20-ия век у нас беше проведена пенсионна реформа, която въведе капиталопокривната система.
За разлика от разходопокривната, при капиталопокривната система, пенсионните вноски на хората се събират по индивидуални сметки във фондове, които се управляват от пенсионно-осигурителни дружества в съответствие с много строго законодателство. Задачата на пенсионноосигурителните дружества е да осигуряват, колкото се може по-голяма доходност, за да не бъдат изядени натрупващите се пари от инфлацията. Това не е лесна работа, защото капризите на финансовите пазари са всеизвестни, били сме свидетели и на месеци, в които пенсионноосигурителните дружества не са могли да осигуряват доходност на средствата в управляваните от тях пенсионни фондове, но в крайна сметка резултатите като цяло не са никак лоши.
В момента, доходността, която имат парите в пенсионните фондове е много по-добра от тази при банковите депозити и това предизвиква у някои коментатори неадекватни реакции, граничещи с истерия.
Всъщност, ясно е, че когато разходопокривната система се задъхва, трябва да се потърси помощ в друга система, каквато е капиталопокривната. Там парите на работещите хора не отиват за „дядо и баба”, а се натрупват по техните индивидуални сметки и чакат деня, когато ще бъде навършена пенсионна възраст, за да бъдат харчени от собствениците си.
При капиталопокривната система също има рискове и те са свързани най-вече с капризите на капиталовите пазари. Действително, основната част от средствата на тези пенсионни фондове се инвестират в държавни дългови книжа (в най-голяма степен), в определени категории акции на фондовата борса (примерно у нас пенсионните фонодове изкупиха миноритарните акции на държавата в трите електроразпределителни дружества) във валути, дори и в недвижими имоти и в благородни метали. За пропорциите, в които могат да се инвестират тези средства има много строги предписания в пенсионното законодателство. Тези изисквания са много консервативни и са насочени изцяло в посока на максималната сигурност на инвестициите. Това разбира се е една спирачка за доходността, но никой не протестира много силно, защото отговорността е огромна.
Лошата новина е, че както казва живият класик на социологията Улрих Бек – „живеем във време на серийно произвеждана несигурност”. Дори и държавните дългови книжа не могат да ни дадат абсолютна гаранция, дори и когато става дума за едни от най-напредналите индустриални държави. Примерът с държавните дългови книжа на Италия е христоматиен.
Точно затова, никой не предложи разходопокривната система да бъде заменена изцяло с капиталопокривна. Въпреки очевидните пороци и недостатъци на разходопокривната система, успоредното съществуване на двете системи е един разумен подход при управлението на риска в цялостната социалноосигурителна система. По тази логика се стигна до създаването на …
…
„три колонната социално осигурителна система” у нас.
Тя обхваща Държавното обществено осигуряване (ДОО), което е
разходопокривната компонента, за която говорихме по-горе; Допълнителното-задължително
пенсионно осигуряване (ДЗПО) и Доброволното пенсионно
осигуряване (ДПО). Това са трите стълба на
осигурителната система – първи разходопокривен и втори и трети –
капиталопокривни.
Първият стълб, основаващ се на разходно-покривния принцип и на коментираната вече идея за солидарност на осигурените лица, има задължителен характер и обхваща всички, които се осигуряват. Във фондовете на ДОО постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица, а тези осигуровки се разпределят като обезщетения, помощи и пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. Пак ще повторим, че към днешна дата не може да се разчита само на този стълб – пример е „дереджето” на настоящите пенсионери. Тази тенденция ще се задълбочава и през следващите години, защото съотношението на работещи спрямо пенсионери намалява. Все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.
Действието на капиталовия принцип се изразява в това лицата в трудоспособна възраст да отделят от възнаграждението си и да инвестират в различни финансови инструменти, които да им носят доходност, така че при достигане на пенсионна възраст да ползват заделените от тях средства с натрупаната допълнителна доходност. Вече подчертахме, че отчисляването на част от внесените осигурителни вноски в частен пенсионен фонд, цели да се намали риска от недостиг на средства в общественото осигуряване, произтичащ от демографския проблем, за да се подобри стандартът на живот на хората в пенсионна възраст.
Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на описания капиталов принцип. Вноските постъпват по индивидуални осигурителни партиди в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.
Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността – всеки сам избира дали да се осигурява, избира фонда, в който да се осигурява, избира размера на вноската, която да прави, и срока, за който да внася. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице (т.нар. друг осигурител) всеки гражданин, навършил 16-годишна възраст. Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения, които могат да намалят с до 10% данъчната основа на доброволно осигуряващите се лица.
За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата. Преценява се, че пенсията от първия стълб би могла да осигури около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране.
Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени след 31.12.1959 г. нататък – би трябвало да осигури допълнителни 10-15%, или сумарно, първият и вторият стълб да осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.
Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) би могла да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти.
За всички, които не се осигуряват по втория стълб в универсален пенсионен фонд (защото са родени преди 01.01.1960 г.), участието в доброволен пенсионен фонд е една възможност да се включат в пенсионен модел, основан на капиталов принцип. Това означава лицата да имат своя индивидуална партида, средствата в която се натрупват във времето, инвестират се и носят допълнителен доход.
Безспорна истина обаче е, че всеки, който иска да си осигури спокойствие за старините си, трябва да го направи, докато е работоспособен. В днешни дни имаме възможността да избираме начина, по който да си гарантираме спокойствие в бъдеще. На пазара съществуват редица финансови инструменти, които предлагат възможност за инвестиция под различна форма, с различна степен на риск, срок и доходност.
Фондове на допълнително задължително пенсионно осигуряване
От 01.01.2000 г. всички лица, родени
след 31.12.1959 г., които работят по договор или се самоосигуряват подлежат на
задължително осигуряване за втора пенсия в Универсален (за работещите при
условията на трета категория труд) или Професионален (за работещите при
условията на втора и първа категория труд) пенсионен фонд, в допълнение към
осигуряването във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване
(ДОО).
Те са различни и един човек може да има и универсален, и професионален фонд. Само някои определени категории служители на държавата, осъществяващи дейност, свързана с националната сигурност, (служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията) не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.
Чрез Универсалния пенсионен фонд (УПФ) всяко осигурено лице има възможност да получава допълнителна пожизнена пенсия за старост, отделно и независимо от пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО) при наличието на определени условия разписани в Кодекса за социално осигуряване.
Осигуряването в Професионален пенсионен фонд (ППФ) дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тази пенсия се получава от момента на придобиване на право за ранно пенсиониране до навършване на годините за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Държавното обществено осигуряване.
Размерът на дължимата осигурителната вноска за фонд ДЗПО се разпределя между работодателя и осигуреното лице, независимо дали осигуреното лице е избрало частен пенсионно-осигурителен фонд или Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионнна система („Сребърния фонд“). Държавата е определила месечената вноска за 2019 г., която постъпва в Универсалния пенсионен фонд да вълиза на 5 % от осигурителния доход на лицето, като се разпределя между работодателя (2,8%) и работника (2,2%).
В Професионалния фонд за работещите при условията на I категория труд вноската е 12% от осигурителния доход, а за тези които работят по условията на II категория труд вноската е 7% от месечния им осигурителен доход и тя е изцяло за сметка на работодателите.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Осигурителните вноски за фонд ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 от КСО. Те се внасят върху доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход (така нареченият осигурителен праг) и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на ДОО. Превеждат се едновременно с осигурителните вноски за ДОО.
Вноските към фондовете на ДОО (фонд „Пенсии“, фонд „ОЗМ“, фонд „Безработица“) за 2019 г. определени от Държавата са други. Така например, за тези които се осигуряват по условията на III категория труд, осигуряването във фонд „Пенсии“ на ДОО е 14,8 % от осигурителния доход на лицето, като за сметка на осигурителя е 8,22 %, а на осигурения е 6,22 % , а осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ на УПФ е само 5 %.
Дойде
време да посмятаме малко
И така, според данните от Националния статистически
институт средната работна заплата за страната за второто тримесичие на 2019 г.
е 1260 лв. Ако направим едно просто изчисление ще се види, че към фонд „Пенсии“
за един месец работникът ще внесе 82,91 лева, а работодателят – 103,57 лева или
общо 186,48 лева, за фонд „ДЗПО“ в УПФ работникът ще внесе по своята
индивидуална партида само 27,72 лв., а неговият работодател ще му внесе още
35,28 лева или общо 62,92 лева. Във фонд „Пенсии“ човек натрупва много повече
доход в сравнение с внесеното в неговата индивидуална партида в УПФ.
Това не може да бъде смятано за достойнство на нашата социално осигурителна система но отлично пасва на разбиранията на държавата за разпореждането с ножа, сиренето и дъската, върху която се реже. По напълно рационални властнически съображения, държавата (по-точно властимащите в държавата) е заинтересувана да се знае, че „пенсията идва от нея”.
От политическа и от предизборна гледна точка, държавата няма интерес от голям дял на втория стълб в пенсионните приходи на хората. Населението трябва да знае, че „истинската” пенсия е държавната, сиреч разходопокривният първи стълб. Дори и в условията на тежък дефицит на фонд „Пенсии” на ДОО, държавата може да реши да „вдигне” пенсиите за сметка на прехвърляне на средства от държавния бюджет. Тоест, да вземе пари от данъците на работещите и да обясни на пенсионерите, колко е загрижена ТЯ за тях. Всичкото добро идва от държавата и точка.
Вторият стълб трябва да е за красота и за гарнитура на първия. Затова, държавата стриктно следва два принципа – единият е да не допуска нарастване на дела на втория стълб, а другият принцип е да търси всякакви лицеприятни пътища да сложи ръка на събраното в частните пенсионни фондове от втория стълб.
Но за това, както и за правото на избор и информация, на таксите и удръжките и много друто, ще стане дума в продължението на статията.
