Публикуваме част от анализа на Йовка Димитрова за Свободна Европа
Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които София можеше да разчита на помощ, за да догони по-развитите и влезли преди нея страни, дошло е време тя да порасне. Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.
Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по-високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
Лидерите на Съюза се събират в четвъртък и петък в Брюксел, за да се да съчетаят наличните средства с политическите амбиции на ЕС. Само година преди изтичането на настоящия финансов период, те са далеч от всякакво споразумение – парите са недостатъчни, амбициите растат, Великобритания – вторият най-голям нетен платец в общата хазна, напуска заедно със средствата и експертизата, която внасяше в Съюза.
Какво може да се направи?
Според Финландия, която в момента води преговорите за бюджета 2021-2027 г., решението е намаляване на средствата за общо финансиране и затягане на режима за използването на европейските пари.
От реформата ще бъдат засегнати най-вече страни с лоша икономическа инфраструктура, които ще пострадат от значителното ограничаване на въглеродните емисии, заложено в програмата на новата Европейска комисия. Държави, които са слаби в кандидатстването по програми, по които парите се разпределят централно от Брюксел и всички държави се състезават една с друга за тях. Такива са проектите, свързани с правенето на наука, иновации, изследвания, технологии, цифровизация, отбрана, култура, които са единствените, за които в следващия дългосрочен бюджет са заложени повече средства.
В тези области България не е сред добре представящите се страни като се нарежда едва 24-а в печеленето на средства по най-голямата европейска програма за наука и изследвания „Хоризонт 2020“. Те са противопоставени на „традиционните“ фондове, свързани с регионално развитие, земеделие, сближаване, чиято тежест в бюджета се намалява и се обвързва с допълнителни условия, като механизма за спазване на върховенството на правото. Това нововъведение ще позволи замразяване, спиране и отнемане на средства при установяване на отклонения по общи критерии, наблюдавани ежегодно от Европейската комисия…
***
Пълният текст може да бъде намерен на сайта на Свободна Европа
